4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
С..19.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1341/2017 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 639 от 08.11.2017 г. настоящият съдебен състав е допуснал, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване на решение № 1008 от 18.05.2015 г. по в.гр.д. № 2337/2013 г. на Апелативен съд – С., Гражданско отделение, втори състав само в обжалваната от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” част – относно началната дата на дължимост на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото в полза на Г. А. И. обезщетение за неимуществени вреди.
В сезиращата ВКС касационна жалба с вх. № 8916/29.06.2015 г. касаторът Н. поддържа, че в обжалваната част, с която за начална дата на дължимост на законната лихва върху обезщетението е определена датата на ПТП – 06.04.2008 г. въззивното решение е постановено в нарушение на чл.282, ал.5, вр. с чл.271 ал.1, ал.2 и ал.5 КЗ, както и чл.107 КЗ. Предвид липсата на извънсъдебна претенция за процесните неимуществени вреди, тримесечният срок за произнасяне не е започнал да тече. Евентуално поддържа, че датата, от която Н. би се оказал в забава е 12.06.2015 г. или 12.06.2011 г. Първата посочена евентуална дата е свързана с момента на постановяване на въззивното решение и този на плащането на присъденото обезщетение, с оглед на което се поддържа принципното становище, че не се дължи законна лихва. Втората евентуална дата е опредена с оглед момента на приемането на тройната автотехническа експертиза и изтичане на 15-дневния срок за извършване на плащането по см. на чл.107 ал.1 КЗ. Релевираните в жалбата оплаквания се поддържат от процесуалния пълномощник на касатора в публичното съдебно заседание на 21.02.2018 г., с искане за касиране на решението в атакуваната част.
Ответната страна – Г. А. И., чрез процесуалния си пълномощник, счита, че въззивният съд правилно е присъдил законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от деня на ПТП, с оглед общите принципи на задължителната застраховка „Гражданска отговорност”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след преценка на доказателствения материал по делото е приел за доказано, че процесното ПТП, в резултат на което е загинал И. В. М. – син на ищцата, е причинено от водача на товарен автомобил „Д.”, който, навлизайки частично в лентата за насрещно движение, е предизвикал извършване на маневра от лекия автомобил, занасянето на последния по мократа настилка и последващ удар между двете превозни средства. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е отхвърлено като неоснователно. За начална дата на дължимост на определеното от въззивния съд обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – в размер на общо 100 000 лв. е определена датата на деликта – 06.04.2008 год.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване – за началната дата, от която следва да се начислява обезщетение за забава в размер на законна лихва върху дължимо от Н. обезщетение, становището на настоящия състав произтича от следното:
Отговор на този въпрос е даден в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 207 от 15.01.2016 г. по т.д. № 3234/2014 г. на ВКС, І т.о. Според тълкувателните мотиви към това решение Н. изплаща на третото увредено лице обезщетение за претърпени вреди, както и законната лихва върху сумата след изтичане на определения от закона срок по чл.271, ал.5 КЗ /отм./, към който препраща чл.282 КЗ. Отговорът на поставения по това дело правен въпрос е основан на особения статут на Бюрото, чиито задължения не са производни от отговорността на делинквента, както това е валидно за застрахователя. Прието е за неприложимо правилото на чл.107, вр. с чл.105 КЗ, тъй като се касае за права на трето за застрахователния договор увредено лице. В посоченото решение са изложени и съображения във връзка с регресното право на Н. срещу компенсационния орган в съответната държава – членка или срещу Гаранционния фонд в последната, ако МПС или застрахователят са неизвестни, както и срещу съответните институции, гарантиращи плащанията на освободени лица.
Посоченото по-горе разрешение по реда на чл.290 ГПК е възприето и в последваща, задължителна за долустоящите спрямо ВКС съдилища, практика на ВКС, Търговска колегия – така например, в решение по т.д. № 3456/2015 г., І т.о., в решение по т.д. № 3074/2015 г., ІІ т.о. и др., която се споделя изцяло от настоящия състав на ВКС. С оглед изричното препращане в чл.282, ал.5 КЗ /отм./ към чл.271 КЗ, следва да се приеме, че началният момент, от който при изплащане на обезщетение Националното бюро на българските автомобилни застрахователи дължи обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, е след изтичане на срока по чл.271, ал.5, вр. с ал.1 КЗ/отм./.
Съобразно дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, жалбата на Н. е частично основателна. По делото няма спор, че ищцата не е предявила претенцията си по реда на чл.271 КЗ/отм./, към който препраща чл.282, ал.5 КЗ/отм./ преди завеждане на иска по настоящото дело. Поради това, за начална дата, от която се дължи обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди с влязлото в сила въззивно решение, съизмеримо със законната лихва, следва да се приеме датата на депозиране на исковата молба – 14.04.2009 г.
За неоснователни следва да се счетат доводите на касатора относно евентуалните дати, посочени в жалбата, считано от които следва да се присъди обезщетение за забава, с оглед неприложимостта на чл.107 КЗ /отм./ и с оглед липсата на правораздавателни функции на Бюрото, както е възприето и в тълкувателната част от мотивите към решение по т.д. № 3234/2014 г., послужило като основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното по-горе и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която за начална дата на законната лихва върху общо дължимото на Г. И. обезщетение в размер на 100 000 лева е определена датата на увреждането – 06.04.2008 г. и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, за начална дата следва да се определи 14.04.2009 г.
При този изход на делото на касатора се дължат разноски в размер на 214 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1008 от 18.05.2015 г. по в.гр.д. № 2337/2013 г. на Апелативен съд – С., Гражданско отделение, втори състав в обжалваната от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” част, с която за началната дата на дължимост на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото в полза на Г. А. И. обезщетение за неимуществени вреди е определена датата 06.04.2008 г., вместо което постановява:
За начална дата, от която се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото в полза на Г. А. И. общо обезщетение за неимуществени вреди определя датата 14.04.2009 г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” част.
ОСЪЖДА Г. А. И. да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” разноски в размер на 214 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: