О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София, 07.10.2016 год.
на съдия Емил Томов , постановено по ч.гр. д. № 4159 по описа за 2016 год. на Върховния касационен съд, ІІІ отделение.
Производството е по чл.255- 257 ГПК и е по молба на Г. А. Ч. от [населено място] , за определяне на срок при бавност. В молба вх.№ 5492/03.08.2016г.,при изрично позоваване на чл.255,ал.1 ГПК ,молителят е поискал от Великотърновски апелативен съд да бъде определен срок и да бъде задължен ОС Ловеч да се произнесе по две негови искания, съдържащи се в молба вх.№5094/18.07.2016г Първото искане е , съдът да се отведе по ч. гр.д № 180/2016г. ,а второто ( по т.2 от молбата ) е да се удължи едноседмичния срок ,даден му с определение №388 от 13.06.2016г за представяне на декларация за семейно и материално положение по образец, тъй като съдът не се е произнесъл с изричен акт какъв образец го задължава да попълни и за него , като страна, това са особени непредвидени обстоятелства . Даденият с определението на ОС Ловеч срок с указания , е с по процедура на основание чл.94 и сл. ГПК,във вр. с чл.21.,т.3 от ЗПП,тъй като с молба от 30.06.2016г Г. А. Ч. е заявил искане за предоставяне на безплатна правна помощ , след като му е било съобщено постановеното въззивно определение №307 от 01.06.2016г по ч. гр.д № 180/2016г на ОС Ловеч ,подлежащо на касационно обжалване при предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК и което определение молителят има правен интерес да обжалва , тъй като неговата частна жалба е била оставена без уважение. Молбата по чл.255, ал.1 ГПК, заедно със становището на Ловешки ОС от 04.08.2016г е изпратено на Апелативен съд-Велико Търново , който с определение №337/19.08.2016г по гр.д№390/2016г. е прекратил производството като преждевременно образувано и е върнал молбата за Ловешки ОС за извършване на действията по чл.256 ГПК . Основание за този акт е констатацията на ВтАС, че соченото в молбата за бавност действие е било извършено с постановяване на определение в закрито заседание от 20.07.2016г, с което състав на Ловешки ОС е удължил срока за представяне на исканата декларация със 7 дни , считано от 18.07.2016г и е изпратил образец на декларация по чл. 83,ал.2 ГПК .Съобщението е получено от Г. А. Ч. на 27.07.2016г (стр.№17 по описа на ч. гр.д № 180/2016г на ОС Ловеч) С молба вх. № 6243/13.09.2016г.,в хода на указаната процедура , молителят Ч. е направил искания ОС Ловеч да оттегли постановените определения , вкл. определението, произнесено на 29.07.2016г за оставяне без уважение молбата за предоставяне на безплатна правна помощ.Изтъкнал е отново свои съображения относно предпоставките за отвод на съда , като в т.2 от същата молбата е заявил ,че поддържа молбата си за бавност ,ако не се изпълнят исканията му. При повторното изпращане молбата на Ч. за определяне на срок при бавност до горестоящ съд, с определение №379 от 26.09.2016г ВтАС е изпратил същата по компетентност на ВКС ,като горестоящ съд .
След преценка на данните по делото, молбата за бавност следва да бъде оставена без уважение , по следните съображения:
Съгласно чл.255ГПК, страната по делото може да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършване на определено процесуално действие от съда. Целта е да обезпечи служебното движение на делото и да се постигне бързина на дължимите от съда процесуални действия. Първото от посочените в молбата на Г. А. Ч. действия – съдът да се произнесе по молба от 18.07.2016г за удължаване на срок , Ловешки окръжен съд вече е бил извършил (определение от 20.07.2016г, с което срокът е удължен) към момента на депозиране на молбата за бавност. Поради това молбата за определяне на срок за процесуално действие , което съдът вече е извършил към момента на оплакването по чл.255 ал.2 ГПК, се явява безпредметна и е неоснователна .На следващо място , не може по реда на чл. 255 и сл. ГПК да се дава срок на съдия, или на съдебен състав , да обяви дали приема ,или не приема поискан отвод по чл. 22 ал.1 т.6 ГПК , след като делото в съответната инстанция е вече приключило с постановяване на съдебен акт по вътрешно убеждение и след като не предстои разглеждане на делото по смисъла на чл.23, ал.3 ГПК , а действия по администриране на постъпилите жалби , във връзка с което се дават указания и се заявяват искания от страните. Действащият процесуален закон е възложил това администриране на съда , постановил обжалвания съдебен акт и основанието по чл.22 ал.1 т.6 ГПК няма предвид процесуалните действия в изпълнение на гоните задължения. Поради това, не е налице и забавяне , като съдът извършва администриране на делото без да вземе предвид заявени в тази фаза на процеса искания на жалбоподателя да се отведе поради съмнение в безпристрастието му.В заключение, не са налице предпоставките на чл. 257 ГПК да се отстрани допусната бавност в движение на производството по делото чрез определянето срок за извършване на определено процесуално действие , предмет на постъпилата молбата , поради което същата не следва да бъде уважена.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, съдия от Гражданска колегия , трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение молбата на Г. А. Ч. от [населено място] за определяне на срок при бавност по ч. гр.д № 180/2016г на ОС Ловеч.
Определението е окончателно.
Съдия :