О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
С., 15.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 597 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 265 от 18.11.2016г. по в.т.д.№ 531/2016г. на АС Варна, с което е потвърдено решението по т.д.№ 1731/2015г. на ОС Варна за осъждането касатора да заплати на Медицински университет [населено място], на основание чл.55,ал.1, предл.първо ЗЗД 28 417.47лв., заплатена от университета сума за коригирана сметка за ел.енергия за периода 23.04.2010г.-19.10.2010г. по фактура 77504181 от 04.11.2010г., ведно със законната лихва
С касационната жалба се иска отмяна на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Поддържа се, че неправилно съдилищата са приели, че сумата е платена от потребителя без основание, при положение, че са представени доказателства, че престирането е въз основа на договор за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, следователно абонатът е поел задължение и съответно е заплатил сумата за ел.енергия по силата на този договор. Посочва се, че целта на спогодбата, обективирана в споразумителния протокол от 25.11.2010г., е не да обоснове корекционната процедура, а да се уреди доброволно и по взаимно съгласие отношенията между страните и тя е правното основание за заплащане на сумата. Излага се, че подписалият за ищеца /ръководител Студентски общежития и столове Е. П./ не е разполагал с представителна власт да ангажира волята на университета, но съгласно чл.301 ТЗ, след като представляваният от мним представител търговец не се е противопоставил незабавно след узнаването на сключената без представителна власт сделка, както и на извършените във връзка с нея фактически действия, то приложение намира „по аналогия” презумпцията на чл.301 ТЗ и спогодбата е породила валидни последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/Представлява ли договор за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД споразумение за разсрочено плащане на цена на ел.енергия, сключено между страните по съществуващо облигационно правоотношение за доставка на ел.енергия. Поддържа се, че в противоречие с Решение № 958 по т.д.№ 97/2004г. на ІІ т.о. и Решение № 447 по гр.д.№ 4618/2008г. на ІІІг.о., въззивната инстанция приела, че сключеният споразумителен протокол не представлява договор за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД. Поддържа се, че този отговор е в противоречие с практиката на съдилищата /Решение № 231 по в.т.д.№ 331/2014г. на АС Варна, решение № 292 по в.т.д.№ 560/2015г. на АС Варна , решение № 276 по в.т.д.428/2015г. на АС Варна и решението по в.гр.д.№ 4038/2013г. на СГС.2/ За да се приложат последиците на чл.365 ЗЗД по отношение на споразумение с предмет разсрочване на задължение за ел.енергия, следва ли в текста на споразумението да бъде обективирано изрично волеизявление на потребителя, че дължи сума, начислена на основание извършена корекционна процедура. Посочва се, че апелативният съд е приел, че в процесното споразумение липсва волеизявление на абоната, че дължи сумата въз основа на проведена корекционна процедура, не са посочени дебитни известия, поради което не може да се направи заключение, че абонатът е формирал воля за дължимост именно на сумата, начислена по корекция. Поддържа се, че тези изводи противоречат на практиката на съдилищата по аналогични казуси /решение № 292 по в.т.д.№ 560/2015г. на АС Варна и решение № 276 по в.т.д.№ 428/2015г. на АС Варна/. Като трето основание за допускане на касационния контрол се излага, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съставът на АС приел, че енергийното предприятие е въвело в заблуждение потребителя относно основанието за сключването на споразумителния протокол и това съдът е ценил като евентуално опорочаващо волята на абоната обстоятелство, приравнено на липса на формирана воля относно съществените елементи на споразумението, но такова възражение не е въведено от ищеца в исковия процес. Посочва се, че потребителят не е въвел своевременно възраженията си срещу валидността на протокола, а съдът се е самосезирал в нарушение на принципа на диспозитивното начало и се е произнесъл по непредявено възражение.
В писмен отговор „Медицински университет, [населено място] поддържа, че приложното поле на касационното обжалване не е обосновано. Оспорва и основателността на касационната жалба. Претендира заплащането на разноски за настоящото производство по представен списък по чл.80 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Ищецът е основал претенцията си за възстановяване на заплатена без правно основание сума за начислена корекция на сметка за ел.енергия за периода 23.04.2010г.-19.10.2010г. на негово поделение /служба Студентски столове и общежития/ на твърдението, че тази корекция е без основание, поради липса на правна възможност доставчикът на ел.енергия да извършва корекция на сметки на потребител за минал период. С отговора на исковата молба ответникът е поддържал, че сумата е платена не на основание справката за корекция и издаденото въз основа на нея дебитно известие /т.е. не е оспорвал твърдението за извършена корекция на количество ел.енергия, вследствие на проверка на СТИ, издаден констативен протокол и справка за корекция/, но е твърдял, че плащането е на основание и при условията на постигнато споразумение /споразумителен протокол № 4886/25.11.2010г./, който е представен с отговора. С допълнителната искова молба ответникът е въвел твърдение за нищожност на този протокол, като е поддържал, че същият е недействителен, подписан е при липса на представителна власт. Поддържал е, че той не е извънсъдебно признание на вземането, а е споразумение за разсрочване на плащания; че дори да се приеме, че има характеристиката на договор по чл.365 ЗЗД, представлява спогодба върху нищожен договор /клаузата на чл.38 от ОУ на ДПЕЕЕМ/ и е нищожен на основание чл.366 ЗЗД. Подържал е искане на основание чл.26,ал.1,предл.първо ЗЗД да бъде прогласена нищожността на споразумителния протокол, респ.неговата недействителност на основание чл.42,ал.2 ЗЗД поради липса на потвърждаване. По делото е било безспорно, че протоколът е подписан от Е. П. в качеството му на ръководител на Студентски общежития и столове при МУ В. и съгласно него, към датата на съставянето му – 25.11.2010г., „ задължението на купувача за консумирана енергия е 53 557.63лв., ведно с обезщетение за забава – 488.34лв.” като страните са споразумели за сроковете и траншовете, в които то да бъде изплатено.
Въззивната инстанция е приела, че корекционната процедура, осъществена на основание ОУ на ДПЕЕ не може да породи правни последици поради нищожност на клаузите, даващи възможност за едностранна корекция за минал период, въз основа на които е било начислението по дебитното известие. За неоснователно е счетено възражението на въззивника, че след като сумата е изплатена на потребителя, то е налице признание на вземането. Аргументирано е, че престирането е с оглед непосредствената опасност да бъде преустановено електрозахранването в обекта и това не е основание за плащане по смисъла на чл.55 ЗЗД на сума, начислена по корекционна процедура въз основа на нищожни клаузи от ОУ на ДПЕЕ. Прието е, че и споразумителният протокол не съставлява основание за плащане, тъй като за да могат да се приложат последиците на чл. 365 ЗЗД /и да се приеме, че споразумението е договор за спогодба, с който страните са разрешили възникналия спор относно съществуването на вземането и неговия размер и съответно занапред отношенията им да са такива, каквито ги прогласява спогодбата/, следва волята на страните да има за предмет именно начислена сума на основание предприетата корекционна процедура по ОУ на ДПЕЕ. Анализирано е, че потребителят не е направил волеизявление, че се съгласява, че дължи тази сума по силата на проведената корекционна процедура; че в споразумението е посочен единствено периодът на задължението на абоната за консумирана ел. енергия, но не са посочени дебитните известия; че е обективирано предупреждение, че този протокол следва да се счита за писмено предизвестие за прекъсване на електрозахранването при неплащане на разсрочените вноски. Така е мотивирано, че начислената сума по корекционната справка не е за действително консумираната от абоната за периода електроенергия, отчетена от СТИ, а с нея се ангажира предвидена в ОУ санкционна отговорност на потребителя, без да се изисква доказване на неговото виновно поведение. Обосновано е, че при липса на формирана воля относно съществените елементи на договора за спогодба – посочване на правния спор, за който тя се подписва, евентуалното опорочаване волята на потребителя чрез посочване на информация, която не отговаря на действителността, съответно заблуждаването му относно основанието, на което се дължи посочената в споразумението сума, не може да има последиците по чл. 365 от ГПК и не може да съставлява основание за дължимост на сумата.
Отсъства основание за преценка въззивното решение да е недопустимо на поддържаното в изложението основание. Дори съдът да основе правните си изводи и мотиви на невъведен от страната довод, то това е процесуално нарушение относимо към правилността, но не и към допустимостта на съдебния акт. Излагането на мотиви по невъведено възражение не води до недопустимост на решението. Извън изложеното, съставът на АС не е приел споразумителния протокол за недействителен поради измама /чл.29,ал.1 ЗЗД/ и не с такъв правен аргумент е обоснована началната липса на основание за плащане.
При формулирането на първите два въпроса касаторът не държи сметка за безспорния по делото факт, че споразумителният протокол е подписан от служител – ръководител на Студентски общежития и столове при МУ В. при отсъствие на упълномощаване от законния представител на университета. По делото няма спор и че извършените от служителя действия не са потвърдени. След като Медицинският университет не е търговец, немислимо е приложението на разпоредбата на чл.301 ТЗ. Ищецът изрично се е позовал на извършени действия без представителна власт, на хипотезата на чл.42,ал.1 ЗЗД и на отсъствие на потвърждаване, а съгласно т.2 на ТР №5/2014г. на ОСГТК на ВКС, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не поражда целените с него последици.
Извън горното, неоснователността на искането за допускане на обжалването по тези два въпроса произтича и от необосноваване на допълнителната предпоставка, на която касаторът се позовава. Решението по т.д.№ 4618/2008г. на 3 г.о. е по друг правен проблем /дали действителността на съдебната спогодба може да бъде оспорвана/. Неотносимо е и позоваването на решението по т.д.№ 97/2004г. на ІІ т.о. на ВКС. Останалите актове на Варненския АС и на СГС, с което се обосновава приложното поле на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, не са по идентичен правен спор, а и е невъзможно даване на принципен отговор „представлява ли договор за спогодба по чл.365 ЗЗД споразумение за разсрочено плащане на цена на ел.енергия” при наличие на различни по съдържание споразумения с различни потребители. В представените от касатора актове акцентът е върху неоспорване на конкретния споразумителен протокол /в.т.д.№ 560/15г. и в.т.д.№ 331/2014/ на АС Варна/, върху отсъствие на изрично формулирани възражения за нищожност или унищожаемост на споразумителния протокол /решението по в.т.д.№ 428/2015г. на АС Варна/, непосочване на основания за нищожност или унищожаемост /решението по в.гр.д.№ 4038/2013г. на СГС/.
Ответникът по касация претендира заплащане на разноски за настоящото производство по представен договор за правна защита и съдействие от 21.02.2017г. и списък по чл.80 ГПК, но не представя доказателства за плащането на възнаграждението, което е уговорено като „платимо в седмодневен срок от подписването на договора”. При отсъствие на доказателства за извършване на разхода, който страната претендира да й бъде възстановен, искането не може да бъде уважено.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 265 от 18.11.2016г. по в.т.д.№ 531/2016г. на АС Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: