Решение №4 от 40205 по гр. дело №839/839 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
гр.София, 27.01.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари, две хиляди и десета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю . Г.
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2438 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.04.2008г. по гр.д.№ 3196 / 2007г., с което Пловдивски окръжен съд, като е отменил решение от 09.11.2007г. по гр.д.№467/2007г. на Асеновградски районен съд, е отхвърлил предявения от Й. Л. Д. иск за признаване установено по отношение на ОСЗГ-А., че като наследница на К. И. Бакалски има право да й бъде възстановена собственост върху гори в ревир „Бяла вода-Червена стена”, землище на [населено място].
Жалбоподателката Й. Л. Д. моли да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Регионална Дирекция по горите- П. в писмено становище поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила.
Ответникът-Общинска служба”Земеделие”-А. не взема становище по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. е допуснал касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК и по същество, приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
Жалбоподателката Й. Л. е поискала да се признае за установено по отношение на ОС “Земеделие”-А., че като наследница на К. И. Бакалски има право да й бъде възстановена собственост върху гори в ревир „Бяла вода – Червена стена”, землище на [населено място]. С решение от 09.11.2007г. по гр.д.№467/2007г. Асеновградски районен съд е уважил предявения от Й. Л. иск с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ. Въззивния съд е отменил същото и е отхвърлил иска като е изложил мотиви, за това че жалбоподателката не е доказала за горите, върху които е поискала да й бъде възстановена собственост като наследница на К. И. – 60,329 дка в ревир “Бяла вода- Червена стена”, в землището на [населено място], тя не е доказала праводателят й да е бил собственик на такива в този ревир, които да са включени в държавния горски фонд. Съдът е изложил съображения за това, че притежаването на дялове в една кооперация не е доказателство за конкретно притежавани гори от праводателя на ищцата към момента на включването на същите в държавния ГФ. Установено е било по делото, че процесните гори действително са били декларирани от всестранна кооперация „Съгласие” през 1949г., а праводателят на жалбоподателката К. И. като член на Трудова горска производителна кооперация ”Съгласие” е внесъл гори в същата, но съдът е приел, че земите в процесния ревир “Бяла вода- Червена стена” не е доказано да са били собственост на Трудова горска производителна кооперация” Съгласие”, при наличие на доказателства, че същата през 1947г. се е сляла друга кооперация -“Задруга”, а новообразуваната Всестранна кооперация “Съгласие” през 1951г. се е вляла във Всестранна кооперация “Солено изворче”. Съдът е приел, че при данните за това че Всестранна кооперация “Съгласие” през 1949г. е декларирала гори в ревир “Бяла вода-Червена стена” и на данни за деклалирани гори от кооперация -“Задруга” през1944-1945г. в местността “Зли бряг – Червена вода” все в обем на 2 892дка, жалбоподателката не е доказала правото на собственост на праводателя си именно върху гори, собственост на Трудова горска производителна кооперация ”Съгласие”.
За да отхвърли искът по чл.13, ал.2 ЗВСЗГГФ съдът е застъпил становище, че релевантно за реституцията обстоятелство е правото на собственост на кооперацията, от която е отнета собствеността, а правоимащи лица са член кооператорите на са членовете на кооперацията преди преобразуването й. Според другото становище, изразено в други решения на Пловдивски окръжен съд членовете кооператори на преобразувалите се кооперации нямат право да им бъде възстановена собственост върху внесените от тях земи.
Настоящия съдебен състав на върховен касационен съд намира са правилно първото становище. Приложимата правна норма действително е чл. 3, ал. 3 от ЗВСГЗГФ, уреждаща възстановяване правото на собственост върху горите и земите от горския фонд на горовладелски и/или всестранни кооперации, които не са били заличени от регистрите, преобразувани след 9.09.1944 г. на бившите член-кооператори към датата на преобразуването им или на техните наследници, в съсобственост като идеални части от ревира. За разлика от ал. 2 на чл. 3 ЗВСГЗГФ, която урежда възстановяване правото на собственост върху горите, притежавани от кооперации, които са били заличени след 9.09.1944 г. на член кооператорите, или наследниците им към момента на заличаването, в хипотезата на ал. 3 е въведен момента на преобразуване на кооперацията, за да се свърже с членския състав на кооперацията към същата дата. Имат право да възстановят собствеността си член кооператорите на преобразуваната кооперация, защото тя е притежавала правото на собственост върху съответния ревир. С определяне на релевантния момент за реституцията, законодателят очертава правоимащите лица – членовете на преобразуваната кооперация, за да изключи от тях членовете на кооперацията след преобразуването, защото с факта на сливането членственото правоотношение не се прекратява, но се променя обема на дела на член кооператорите. С внасяне на горите в кооперацията обаче член кооператорите не губят правото си на собственост, поради което и сливането не следва да има за последица намаляване на правата им върху горите, които са притежавали в кооперацията преди преобразуването. Законодателят, определяйки момента на преобразуването, като релевантен за определяне член кооператорите, на които следва да се възстановят гори в идеални части от ревири, всъщност изключва от възможността за реституционни претенции членовете на кооперацията, към която се влива друга кооперация, защото не могат да придобият право на собственост само с факта на сливането. Момента на одържавяване на горите е без значение, защото собствеността е опосредена чрез членството правоотношение, а членствения състав на кооперациите при преобразуване се променя и това не може да има вещно правни трансформации. На практика с това разрешение, законодателят в хипотезата на чл. 3, ал. 3 от ЗВСГЗГФ не отстъпва от въведеният принцип собствеността да се реституира на лицата, от които е отнета, или на техните наследници по закон, защото тези лица следва да докажат и право на собственост към същия момент.
С оглед на така изложените съображения настоящия съдебен състав не споделя становище на въззивния съд, че не е от значение установяването на членствено правоотношение на кооператорите на преобразуваната кооперация и какво същата е притежавала като право на собственост върху съответния спорен ревир, от който се претендират земи за възстановяване. Обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, като бъдат установени правно релевантните обстоятелства по делото, включително и чрез изслушване заключение на съдебно лесотехническа експертиза, която да даде заключение за притежаваните от Трудова горска производителна кооперация ”Съгласие” и горовладелска кооперация “Задруга” гори преди сливането им през 1947г., за наличието на идентичност на териториите на ревирите записани в документи на двете кооперации като “Бяла вода-Червена стена” и “Зли бряг-Червена стена”, в землището на [населено място], като изготви скица за това, да извърши проверка дали е бил изготвен ревирен списък с посочени имена на собствениците с дялове и декари, както и да посочи каква е настоящата площ на ревира. След преценка на всички събрани доказателства съдът се може да прецени дали жалбоподателката има право да възстанови собствеността си, като наследник на член кооператор на преобразувана кооперация, ако последната е притежавала правото на собственост върху съответния ревир.
Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

оТМЕНЯ решение от 01.04.2008г. по гр.д.№ 3196 / 2007г. на Пловдивски окръжен съд
В Р Ъ Щ А делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар