О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
гр. София, 03.01.2019 година
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдия Светла Цачева гр. д. № 3405/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 57 от 27.04.2018 г. по въззивно гр. д. № 94/2018 г. на Варненски апелативен съд е потвърдено решение № 3 от 03.01.2018 г. по гр.д. № 102/2017 г. на Търговищки окръжен съд, с което А. „П. и.“, [населено място] е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на С. П. С. от [населено място] сумата 30 000 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от злополука, настъпила на 04.06.2013 г.; сумата 9151,08 лв., съставляващи мораторна лихва върху обезщетението за периода от 21.08.2014 г. до предявяване на иска на 21.08.2017 г., както и законна лихва върху сумата 30000 лева, считано от датата на увреждането 04.06.2013 г., до окончателното изплащане на задължението. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за времето от 04.06.2013 г. до 21.08.2014 г. е отхвърлен като погасен по давност, както и като неоснователен за разликата над 9151,08 лв. до 12742 лв. В решението е прието за установено, че на 04.06.2013 г., ищецът С. П. С., при управление на велосипед от [населено място] навлязъл в [населено място] по [улица]. Пътят бил е разкопан, с премахната асфалтова настилка и въпреки вниманието на водача, колелото попаднало на неравност, причинила залюляване и падане на ищеца, при което е ударил главата си в бордюра на пътното платно. Участъкът, в който е настъпило произшествието е републикански път ІІІ-5102, в границите на населеното място – [населено място]. Започнатата през 2011 г. рехабилитация на участъка с дължина 24,415 км. от възложител А. „П. и.“ и изпълнител ДЗЗД „П.-п.-С.“ – [населено място] не е била завършена, а договорът е бил прекратен на 04.06.2012 г. поради забавено изпълнение. За осигуряване на безопасно движение през зимния период на 2012/2013г., е бил сключен договор с [фирма] – Шумен за извършване на СМР, въпреки което републикански път ІІІ-5102 е останал в изключително лошо състояние – с фрезована съществуваща асфалтова настилка, върху която не са полагани нови асфалтови пластове; с изровено и с ръбове пътно платно. При извършеното фрезоване е бил отнет 7-8 сантиметров пласт от пътя, образуващ бордюр с тази височина. Поради дългия период от време, през който пътят е бил оставен в това състояние, следите са били уголемени от постоянната корозия на пътната конструкция. В резултат от падането ищецът е получил тежка черепно мозъчно травма, контузия на главата и тялото, счупване на черепа в лявата слепоочна област, мозъчна контузия, дифузна травма на главния мозък. Загубил съзнание и прекарал 26 дни в болница, а лечението му в домашни условия продължило още шест месеца. В резултат от нараняванията на главата настъпили белодробни усложнения – двустранна хипостатична пневмония и плеврален излив. Лечението на черепно-мозъчната травма е било проведено медикаментозно, а на белодробните усложнения – оперативно, чрез торакоцентеза за евакуация на излива в гръдната кухина, във връзка със затрудненото дишане, пострадалият е бил поставен на изкуствена белодробна вентилация – изведена трахеостомна канюла. Получените черепно-мозъчни травми и усложнението на белия дроб причинили на ищеца силни болки за продължителен период от време, а настъпилото ограничено увреждане на главния мозък – загиване на нервни клетки, без възможност за възстановяването им и при най-добро лечение. Последиците от увреждането – упорито главоболие, световъртеж, безсъние, емоционална лабилност, лесна уморяемост при умствен труд, нарушена концентрация са с прогноза да останат до края на живота на ищеца. При така установените факти, съдът е приел, че предявеният иск за вреди от непозволено увреждане е основателен. Приел е, че увреждането на ищеца е настъпило в резултат на противоправното неизпълнение на задължението на ответника ДА „П. и.“ да извърши ремонта на пътния участък, което ангажира отговорността му по чл. 49 ЗЗД. Съобразявайки състоянието на ищеца преди инцидента (макар и на 74 г. здрав и изключително здрав и жизнен) и след злополуката, вкл. и до момента на постановяване на решението (немощен физически, необщителен, с постоянни болки и шум в ушите, затруднено дишане, трудно преглъщане дори и без хранене); характера на конкретните здравословни, емоционални и психически увреждания, продължителността на болковия синдром, както и неблагоприятните прогнози за състоянието му, съдът е определил обезщетение по справедливост в размер на 30000 лева. Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е прието за неоснователно въз основа на доказателствата, че ищецът е управлявал велосипеда с внимание в дясната лента за движение по път с неравности и дупки, без възможност да премине през участък с настилка, даваща възможност да избегне инцидента.
Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от А. „П. и.“, [населено място], Областно пътно управление, [населено място]. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса нарушен ли е принципът на справедливостта при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, когато са взели превес съображенията за възрастта на пострадалия и социално-икономическата ситуация към 2013 г., вместо тези за характера, степента и тежестта на увреждането. Изложени са доводи, че по повдигнатия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 223 от 27.12.2016 г. по гр.д. № 1839/2016 г. на III г.о. на ВКС; решение № 1291 от 26.02.2014 г. по гр.д. № 9042/2014 г. на СГС; решение № 1639 от 30.07.2014 г. по гр.д. № 1694/2014 г. на АС, [населено място]; решение от 19.06.2015 г. по гр.д. № 8836/2013 г. на СГС и решение № 430 от 08.03.2016 г. по гр.д. № 5008/2015 г. на АС, [населено място].
Ответникът по касационната жалба С. П. С. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът относно задължението на съда да обсъди всички обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетение е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. Наред със съображенията за възрастта на пострадалия и социално-икономическата ситуация в страната към 2013 г., съдът е съобразил и характера, степента и тежестта на увреждането, продължителността на претърпените болки и страдания и неблагоприятните прогнози за здравето на увредения, т.е. при определяне на обезщетението, в съответствие с принципа за справедливост, съдът е изхождал от всички установени по делото обстоятелства.
Не е налице и твърдяното противоречие с приложените към касационната жалба съдебни актове, в които размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен с оглед на конкретните по делото обстоятелства, различни от изследваните във въззивното решение.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на служебно в частта в частта му за присъдените лихви за забава. Ищецът е претендирал мораторна лихва върху главницата, считано от датата на деликта 04.06.2013 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 12742 лв., както и законна лихва от предявяване на иска до датата на окончателното издължаване. Присъдени са обезщетения в размер на законната лихва, считано от 21.08.2014 г. (поради погасяване на вземането по давност от датата на деликта 04.06.2013 г. до 21.08.2014г.) до датата на предявяване на иска 21.08.2017 г., както и законна лихва, считано от датата на увреждането 04.06.2013 г. до окончателното изплащане на задължението – период, включващ и присъденото обезщетение по чл. 86 ЗЗД. В тази му част, решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК поради евентуална недопустимост.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 57 от 27.04.2018 г., постановено по въззивно гр. д. № 94/2018 г. на Варненски апелативен съд, в частта му, с която сумата на основание чл. 86 ЗЗД е присъдена сумата 9151,08 лв., съставляващи мораторна лихва върху обезщетение от 30000 лева за периода от 21.08.2014 г. до предявяване на иска на 21.08.2017 г., както и законна лихва върху сумата 30000 лева, считано от датата на увреждането 04.06.2013 г., до окончателното изплащане на задължението.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 57 от 27.04.2018 г., постановено по въззивно гр. д. № 94/2018 г. на Варненски апелативен съд в останалата част.
УКАЗВА на касатора А. „П. и.”, [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 183,02 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за определяне дата за разглеждането му открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: