Решение №400 от 40017 по гр. дело №2433/2433 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                  Р  Е Ш Е Н И Е

                                      № 400

                   София, 23.07.  2009 год.

 
                  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и девета година, в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
                                           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                 КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2433 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационна жалба от Р. И. К. и К. Я. К. против решение № 145 от 3.04.2008 г., постановено по гр.д. № 634 по описа за 2007 г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 483 от 5.10.2007 г. по гр.д. № 124/2007 г. на Смолянския районен съд за отхвърляне на предявения от К. Я. К. и Р. И. К. против О. с. по земеделие и гори-гр. Смолян иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ.
Касаторите са изложили твърдения, които по същество се свеждат до довод за необоснованост на извода на съда, че наследодателите на ищците не са били собственици на процесната гора към момента на образуване на ДГФ, като резултат от неправилна преценка на доказателственото значение на представения списък на горопритежателите на ревир „Б” от 1938 г. и стопанската карта. Искат да се отмени атакуваното решение и вместо него да се постанови друго за уважаване на иска.
Ответниците по касационната жалба О. с. „З” С. и участващите на основание чл.15, ал.2 от ЗВСГЗГФ Р. дирекция по горите-гр. Смолян и Д. горско стопанство С. не изразяват становище по същата.
С определение № 11/08 от 15.07.2008 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради наличието на противоречиво разрешаван процесуално правен въпрос относно доказателственото значение на писмени документи, установяващи правото на собственост при липса на деклариране на съответния имот през 1949 г. съобразно У. № 573 на П. на ВНС от 28.05.1949 г. и при липса на крепостен акт.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени доводите на касаторите и данните по делото, за да се произнесе съобрази следното:
В атакуваното решение Окръжен съд С. е обсъдил представените документи от държавния архив – заглавна страница на С. на фактическите съпритежатели на ревир „Б” /фонд № 8к, опис 4, арх.единица 585 на ЦДА гр. С., в която е посочено, че преписката касае сведения, изпратени от районна горска кооперация в Ч. за плащане на лихвите, „петите” по отстъпените държавни гори в А. , Смолянска и Д. околия съгласно специалните закони от 1911, 1923, 1927 г. и 1931 г. за периода от 1938-1940 г., в който списък под № 21 са изписани наследодателите на ищците – братя Я, които притежават 10 дка гора в ревир „Б”. Изложени са съображения, че посочения документ не удостоверява по безспорен начин правото на собственост, тъй като от една страна такъв имот липсва сред декларираните от Я. И. К. и Р. И. К. през 1949 г. съгласно § 1 на У. № 573 на П. на ВНС от 28.05.1949 г., а от друга страна не може да се приеме, че двамата наследодатели са станали собственици, тъй като по Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1931 г., § 7, покупко-продажбата има сложен фактически състав и следва да приключи с крепостен /нотариален/ акт, какъвто липсва по делото.
С приложените от касаторите решения – № 541 от 26.10.2007 г. по гр.д. № 520 от 2007 г.,на Районен съд С. , № 39 от 5.02.2008 г. по гр.д. № 513 от 2007 г. и № 397 от 11.01.2008 г. по гр.д. № 445 от 2007 г. на Окръжен съд С. – исковете по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ са били уважени, като е приемано, че доколкото законът не поставя материалната доказателствена сила на документите по чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ в зависимост от годината на издаването им, то списъкът на горопритежателите и стопанския план установяват правото на собственост. Доказателственото значение на списъка на горовладелците с решение № 397 от 11.01.2008 г. по гр.д. № 445 от 2007 г. на Окръжен съд С. е преценено с помощта на лесотехническа експертиза, която дава заключение за основанието за изготвянето му и дали документа касае списъци на собствениците. Липсата на деклариране през 1949 г. по силата на У. № 573 от П. на ВНС от 28.05.1949 г. и издаденото във връзка с него Окръжно № 694/1949 г. би могло да се възприеме единствено като индиция за това, че е вероятно имота вече да не е притежаван, което да даде основание на ответниците да проведат доказване, че е била налице междувременно прехвърлителна сделка. Самото недеклариране не представлява достатъчно условие за настъпване по силата на закона на ефекта на одържавяването, тъй като за наличието на тази хипотеза е било необходимо притежателя да не декларира съзнателно имота си и изпълнението на процедурата по отнемането на имоти съгласно § 5 на цитирания указ съставлява сложен фактически състав, който започва със съзнателното недеклариране и продължава с установяване му, издаването на заповед на Министъра на земеделието въз основа на мотивирано решение на съответния народен съвет, утвърдено от околийския народен съвет. Следва да се отчита и, че национализационните закони за г. са от 1946, 1947 и 1948 г., т.е. преди влизане в сила на посочения указ, затова не може да се направи глобален извод, че наследодател, който не е декларирал г. си през 1949 г., не ги е притежавал.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение приема за правилна практиката по решения № 541 от 26.10.2007 г. по гр.д. № 520 от 2007 г. на Районен съд С. , № 39 от 5.02.2008 г. по гр.д. № 513 от 2007 г. и № 397 от 11.01.2008 г. по гр.д. № 445 от 2007 г. на Окръжен съд С. – исковете по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ.
Релевантно по исковете по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ е установяване придобиването на правото на собственост върху имоти, попадащи в приложното поле на закона и одържавяването на тези имоти след 1944 г. по някои от актовете по чл.2 от закона. Правото на собственост се доказва с писмени документи по чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ. Доколко такъв документ удостоверява притежавано право на собственост се преценява съобразно нормативната уредба, действала към момента на съставянето му. Ако съдът не може да прецени доказателственото значение на документа с оглед наличието на общи и специални нормативни актове /например Закона за г. от 1904, 1922 и 1925 г. и Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911 г., действали по едно и също време/, то следва с помощта на експертно заключение да установи основанието за съставяне на документа. Без правно значение е към кой момент е установено притежанието на имота, тъй като след като веднъж е придобито, правото на собственост не се губи поради неупражняването му, а само ако се придобие от другиго, в която насока следва да има изрични доказателства по делото, поради което неотносим е факта дали имотът е деклариран през 1949 г. въз основа на У. № 573 от П. на ВНС от 28.05.1949 г.
По основателността на касационната жалба:
Въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
За установяване притежаваното от наследодателите им право на ползване, ищците са представили списък на горопритежателите на ревира „Б” и притежаваната площ в декари в с. М. и лист 110 от архивна единица 585, опис 4, фонд 8к/, в който Я. и Р. К. са записани като притежатели на 10 дка. Според заглавната страница на фонда, същия съдържа сведения от районната горска инспекция в Ч. за плащане лихвите и „петите” по отстъпените държавни гори в А. , Смолянска и Д. околия съгласно специалните закони от 1911, 1923, 1927 и 1931 г., като документите са от периода 1938-1940 г. Самият списък е изготвен от лесничей на М. ревирно лесничейство и е изпратен на Районния горски инспектор с. Ч. с писмо изх. № 787 от 14.11.1938 г. /лист 56 от архивна единица 585, опис 4, фонд 8к/, в което е отбелязано, че списъкът касае частните гори и съдържа броя на притежателите или кооператорите за всеки ревир и декарите.
Посочените документи са годни доказателства съгласно чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ. Съставени са от длъжностно лице, част от структурата на Министерството на земеделието и държавните имоти по у. на държавните, общинските и др.обществени гори и общия надзор над всички останали гори съгласно Закона за г. от 1925 г. /отм./ и след като изрично съдържат удостоверяване, че се касае до списък на собствениците на частни гори, то следва да се приеме, че е удостоверено правото на собственост на наследодателите на ищците към 1938 г. и с оглед липсата на данни, това право да е придобито от трети лица преди одържавяването на г. /което в землището на с. М. е започнало преди издаването на У. № 573 от П. на ВНС от 28.05.1949 г., видно от представените писма на Министерство на г. от декември 1948 г. и януари 1949 г./, то следва, че е установено правото на възстановяване на собствеността.
В обобщение обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо, на основание чл.293, ал.2 от ГПК, да се постанови друго за признаване правото на възстановяване на собствеността на наследници на Я. И. К. и Р. И. К. върху гора в ревир „Б” с. М. с площ от 10 дка от общата площ на ревира с предмет горско стопанство от 1050.7 дка по измерване от 1940 г., съответстваща понастоящем на 8.104 ид.дка от общата площ на ревира с предмет горско стопанство от 851.524 дка.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ против решение № 145 от 3.04.2008 г., постановено по гр.д. № 634 по описа за 2007 г. на Смолянския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. с. „З” С. , че наследниците на Я. И. К. , починал на 2.08.1956 г., б.ж. на с. М., община С. и на Р. И. К., починал на 25.03.1976 г., б.ж. на с. М., община С. имат право на възстановяване на собствеността гора в ревир „Б”, землището на с. М. с площ от 10 ид.дка от общата площ на ревира с предмет горско стопанство от 1050.7 дка по измерване от 1940 г., съответстваща понастоящем на 8.104 ид.дка от общата площ на ревира с предмет горско стопанство от 851.524 дка.
Решението е постановено при участие на основание чл.15, ал.2 от ЗВСГЗГФ на Р. дирекция по горите-гр. Смолян и Д. горско стопанство С.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
aabed