6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№401
София, 19.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2780 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата В. П Ш. против Решение № 1454 от 12.06.2018г. по в.гр.д.№ 59/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, с което е отменено решението по гр.д.№ 8892/2015г. на СГС, ГО, 21 състав и е отхвърлен изцяло искът на ищцата с правно основание чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ КЗ-отм. против Гаранционния фонд за заплащане на сумата 31 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от пътно произшествие, настъпило на 07.05.2013г.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на иска в предявения размер. Поддържа се, че апелативният съд неправилно е ценил част от събраните доказателства, не е обсъдил аргументите на ищцата, незадълбочено и неизчерпателно е разгледал доводите в подкрепа на основателността на иска. Оспорва се изводът за недоказано противоправно поведение на водача. Поддържа се, че пътното произшествие логично е настъпило поради неправилно управление на лекия автомобил, в който е пътувала ищцата, от водача – третото лице помагач С. С.. Касаторката акцентира, че вещото лице е установило, че отклоняването на автомобила и напускането на пътното платно са настъпили при движение на прав участък, при ясна видимост, в светлата част на денонощието при добра пътна обстановка. Поддържа, че водачът е самокастрофирал докато е управлявал автомобила при така установените условия. Тъй като няма доказана намеса на непреодолима сила или действия на трети лица, отсъстват и доказателства за случаен характер на събитието, счита за очевиден извода, че поведението на водача е основната причина за пътното произшествие. Намира за съществено обстоятелството, че на водача е наложено административно наказание за нарушаване на правилата за движение – управление с несъобразена скорост и, че констатациите в АУАН не са оспорени. Касаторката възразява, че въззивната инстанция служебно е допуснала автотехническа експертиза, но вещото лице не е отговорило на част от поставените задачи – и по-конкретно на въпросите за причините и механизма за настъпване на процесното пътно произшествие. Поддържа се и довод за процесуален пропуск на САС – несъобразяване на обстоятелството, че отговорът на исковата молба на третото лице-помагач, което единствено е обжалвало първоинстанционното решение за уважаване на иска, и във връзка с чиято жалба е назначена автотехническата експертиза, е подаден извън срока по чл.131,ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1,предл.последно ГПК, обоснована с актове на ВКС по чл.290 ГПК – решенията по гр.д.№ 1649/2010г., по гр.д.№ 1863/2010г., по гр.д.№ 761/2010г. и по гр.д.№ 421/2009г. всичките на ІV г.о. и по т.д.№ 2366/2013г. на ІІ т.о.
2/Правните последици по чл.133 ГПК, намират ли приложение спрямо просрочения отговор на третото лице-помагач при същата допълнителна предпоставка;
3/При обосновано оплакване за погрешно установяване на факти по делото и необоснованост на решението, въззивният съд дължи ли служебно събиране на доказателства като се поддържа, че САС не е съобразил процесуалните си задължения с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е инициирал събиране на доказателства за преодоляване на констатираните празноти в заключението на автотехническата експертиза;
4/Следва ли да бъде ангажирана деликтната отговорност на водача за вреди, настъпили при ПТП при доказано по надлежния начин /с влязло в сила наказателно постановление/ нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача, което е довело до настъпването на процесното ПТП с пострадали лица с позоваване на решението по гр.д.№ 5549/2016г. на 3 г.о. на ВКС;
5/Касаторката се позовава и на очевидна неправилност, обусловена от неправилното третиране на влязлото в сила наказателно постановление като негодно за доказване за противоправното поведение на водача.
В писмен отговор ГФ оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
Аналогично е и становището на третото лице помагач С. С. в представения от него писмен отговор.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
След анализ на представените по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника – ГФ на основание чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ КЗ-отм. При безспорно установените по делото множество увреждания на ищцата, с решението на СГС искът е уважен изцяло като е отчетено плащането на сумата от 50 000лв. по образуваната пред фонда щета, по която не е било подписвано споразумение. ГФ е осъден да й заплати сумата 31 000лв., ведно със законната лихва от 28.10.2014г. – след изтичане на тримесечния срок от датата на образуване на щетата.
Въззивна жалба срещу решението е подало единствено третото лице помагач С. С., който е поддържал твърденията си, че механизмът на пътното произшествие не е установен, че не е нарушил правилата движение, не е управлявал технически неизправен автомобил, че уврежданията на ищцата са в резултат на случайно събитие. Въззивната жалба не съдържа оплаквания по отношение на извода на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на фонда поради невлизане в сила на застрахователния договор – третото лице не е въвело в предмета на спора пред САС въпроса за наличие на застрахователно покритие по отношение на неговата отговорност като автомобилист със ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп”.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба и предвид факта, че пред първоинстанционния съд не са били ангажирани доказателства за механизма на пътното произшествие извън съставения констативен протокол, въззивната инстанция е допуснала служебно назначаването на автотехническа експертиза.
В решението на САС е посочен изводът на експерта, че движението на автомобила със скорост от около 93 км./ч. не е в причинна връзка с настъпилото произшествие. Счетено е от решаващия въззивен състав, че липсват доказателства, от които да се установят причините за излизането на автомобила от пътното платно и преобръщането му в тревното пространство, а експертизата, приета в досъдебното производство, прокурорското постановление и наказателното постановление, са без обвързваща гражданския съд доказателствена стойност. Крайният извод е, че ищцата не е изпълнила своята доказателствена тежест /изрично указана й в доклада/, да установи фактите, които пораждат нейната искова претенция – конкретно механизма за настъпване на пътното произшествие и отговорността на водача на лекия автомобил за причиняването му. Обосновано е, че лисват доказателства за противоправно поведение и осъществяване на деликт, от което произтича отсъствието на основание за ангажиране на деликтната и функционално свързаната с нея отговорност на Фонда.
Съставът на ВКС счита, че касаторът доказва наличието на предпоставките за допускането на касационното обжалване по първия поставен въпрос за процесуалните задължения за анализ и цялостна преценка на всички доказателства при обосноваване от въззивната инстанция на фактическите и правни изводи по спора. Касационното обжалване следва да бъде допуснато при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за проверка дали обжалваното решение е постановено в съответствие с Постановление № 1/1953 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.19, Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, и цитираната от касатора съдебна практика по чл.280,ал.1,т.1, предл.последно ГПК.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по втория въпрос по следните съображения: Процесуален пропуск на първоинстанционния съд е да се произнесе по направеното от третото лице помагач искане за възстановяване на срока за депозиране на отговор на исковата молба по чл.131 ГПК. Действително отговорът на третото лице помагач е депозиран извън преклузивния срок, но той е съдържал изрично искане за възстановяване на пропуснат по извинителни причини срок. Въззивната инстанция не е констатирала отсъствието на произнасяне от СГС по искането по чл. 65 ГПК като никоя от страните не се е позовала на допуснатото нарушение. Този пропуск е неотстраним по реда на касационното обжалване, а и неподаването на отговор по чл.131 ГПК не лишава страната /ответникът или трето лице помагач/ от защита и възможност да навежда правни доводи и възражения. Именно такива са били заявените във въззивната жалба на третото лице помагач – че ищцата не е установила механизма на пътното произшествие и предпоставките за ангажиране на неговата отговорност за вреди от деликт.
Третият въпрос е неточно /неуместно/ поставен, тъй като касаторката не е въвела във въззивното производство оплакване за погрешно установяване на факти, нито е твърдяла наличие на празноти в заключението на вещото лице, които да бъдат преодолени чрез събиране на други доказателства, извън служебно допуснатите от съда.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по четвъртия въпрос произтича от обстоятелството, че ищцата обвързва установеността на причинна връзка между нарушение на правила за движение, довели до излизането на автомобила от пътното платно, с констатациите в наказателното постановление, издадено на основание чл.53 ЗАНН. Несъответно е позоваването на решението по гр.д.№ 5549/2016г. на 3 г.о. на ВКС при обосноваване на допълнителната предпоставка. Трайно установената практика на касационната инстанция е, че наказателното постановление, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на водача, не попада в хипотезата на чл.300 ГПК, поради което няма обвързваща сила за гражданския съд.
По същите съображения неоснователно е и искането за допускане на обжалването на решението поради очевидна неправилност, обоснована с некредитирането на акта за установяване на административно нарушение като доказващ причините за отклонението на автомобила от пътя и противоправното поведение като основание за ангажиране на гражданската отговорност на водача в настоящия процес.
Касаторката следва да внесе в едноседмичен срок държавна такса в размер на 620лв. на основание чл.18,ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на Решение № 1454 от 12.06.2018г. по в.гр.д.№ 59/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав.
Указва на касатора В. П Ш. да приложи по делото доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 620лв. в едноседмичен срок от връчване на съобщението. При неизпълнение на указанията, производството подлежи на прекратяване.
След изтичането на срока делото да се докладва да Председателя на І т.о. за насрочване в публично съдебно заседание или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: