3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
С. 15.03.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1301/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. Ш. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. В. П. К., срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, І гр. с-в, № 308 от 20.06.2011г. по в.гр.д. № 413/2011г., с което е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд, ХV гр. с-в, № 311 от 02.03.2011г. по гр.д. № 1350/2010г., с което е отхвърлен предявеният от Н. М. Ш. срещу К. И. Г. и Е. Е. Г. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 19.12.2005г.
Ответникът по касация К. И. Г. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е отхвърлил предявения от Н. М. Ш. срещу К. и Е. Г. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 19.12.2005г., с който ответниците са се задължили да продадат на ищцата подробно описания в решението апартамент, по съображения, че ответниците са изпълнили задължението си за сключване на окончателен договор. Видно от представения с исковата молба нот. акт, страните са сключили окончателен договор за прехвърляне на правото на строеж за процесния апартамент още на следващия ден след подписването на предварителния договор – 20.12.2005г. Друг е въпросът, че сключеният между страните окончателен договор не е довел до придобиване на собствеността на апартамента от страна на ищцата, тъй като не се е сбъднало отлагателното условие – в тази връзка следва да се зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 3325/09г. ПРС, ХVІІ гр. с-в, с което е отхвърлен предявеният от Н. Ш. против К. и Е. Г. установителен иск за собственост. Претенцията по чл. 19, ал. 3 ЗЗД може да бъде уважена при положение, че ответниците неоснователно са отказали сключването на окончателен договор, а в настоящия случай е установено, че същите са изпълнили задължението си за сключване на такъв договор. Освен това твърдението на ищцата, че е платила всички вноски по договора, включително сумата от 1800 евро като последна вноска, остава недоказано по настоящото дело. Не е установено, че третото лице М. Б. е предал сумата от 3000 лв. на ответника К. Г. като изпълнение на задължението на ищцата по процесния договор, освен това тази сума не покрива изцяло задължението от 1800 евро. На последно място съдът е изложил съображения, че процесният имот не е изцяло собственост на ответниците, тъй като междувременно избеното помещение е продадено на друго лице. Поради това е недопустимо обявяването на предварителния договор за окончателен във вида, в който е сключен.
К. Н. Ш. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос „при наличието на предварителен договор за продажба на определен обект в сграда, сключването на нот. акт за прехвърляне на правото на строеж може ли да се приеме за окончателен договор”. Прилага решение № 576/2008г. Іт.о, ТК на ВКС с което е прието, че правото на строеж за разлика от правото на собственост, има естеството на ограничено вещно право върху чужда вещ; решение № 263/2009г. ІV г.о. ВКС с което е прието, че може да се обяви за окончателен предварителен договор и за част от имота, предмет на договора; решение № 607/2002г. ІІ г.о. ВКС с което е прието, че развалянето на договор за учредяване на право на строеж може да се иска и когато строежът е осъществен; решение № 458/1994г. І г.о. ВС с което е прието, че когато се допуска делбата на сграда, суперфициарна собственост, следва да се допусне и делбата на вещното право на строеж /надстрояване, пристрояване/.
ВКС намира, че поставеният въпрос е от значение за изхода по делото предвид решаващите мотиви на въззивния съд за неоснователност на претенцията. Т. противоречие между въззивното решение и представената съдебна практика не се констатира, но поради значението на въпроса за точното прилагане на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗЗД и за развитието на правото, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Останалите, поставени в изложението въпроси нямат характер на процесуалноправни и материалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. П. въпроси относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства съставлява оплакване на процесуално нарушение /чл. 281, т. 3 ГПК/, а останалите материалноправни въпроси имат теоретичен характер.
На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 199 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, І гр. с-в, № 308 от 20.06.2011г. по в.гр.д. № 413/2011г.
Указва на Н. М. Ш. от [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 199 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: