Решение №406 от 41975 по гр. дело №1962/1962 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 406

София, 02.12.2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1364 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 615 от 08.05.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 11.02.2013 година по гр.д. № 12105/2012 година на Софийски градски съд, с което предявеният от А. на МВР, [населено място] против Д. И. А. от [населено място] иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗМВР /обн. ДВ., бр. 122/1997 г./ е уважен за сумата 10 023 лв. ведно със законната лихва до окончателното й изплащане.
Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправния въпрос относно приложимата давност по отношение на вземане, възникнало от неизпълнение на задължение по чл. 146, ал. 1 ЗМВР /обн. ДВ., бр. 122/1997 г./ разрешен противоречиво в обжалвания съдебен акт и решение № 1169/29.12.2008 г. по гр. д. № 4882/2007 г. I г.о. на ВКС и решение № 390 от 22.01.2014 г. по гр. д. № 1871/2013 г. на IV г.о. ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становището, възприето в решение № 1169/29.12.2008 г. по гр. д. № 4882/2007 г. I г.о. на ВКС и решение № 390 от 22.01.2014 г. по гр. д. № 1871/2013 г., IV г.о. ВКС.
Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗМВР (обн. ДВ., бр. 122/1997 г., отм. 01.05.2006 г.) предвижда, че завършилите редовно обучение в академията са длъжни да служат в министерството за срок не по-малък от 10 години въз основа на подписан договор при приемането им, а според втората алинея на същата разпоредба отстранените от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, напусналите по собствено желание по време на обучението, както и отказалите се след дипломиране да заемат определената им длъжност възстановяват разходите за издръжка, обучение, униформено облекло, квалификация и/или преквалификация за периода на обучението. И. на правоотношението между страните е сключения между тях договор – макар и императивно установено, задължението на курсистите след завършването на обучението си (арг. от чл. 145, ал. 3 и 4 ЗМВР, обн. ДВ., бр. 122/1997 г., отм.)) да служат в МВР за срок не по-малък от 10 години, възниква въз основа подписания договор при приемането им. Нормата на чл. 146, ал. 2, изр. 2, във вр. с изр. 1 от ЗМВР (отм), както в първоначалната й редакция, така и след изменението й със ЗИД на МВР (обн. в ДВ бр. 17/21.02.2003 г), урежда отговорността за неизпълнение на това договорно задължение, като императивно установява, както двете основания за възникването й – освобождаване по собствено желание или по дисциплинарен ред от службата в МВР преди изтичането на минималния срок по ал. 1, така и нейният обем – възстановяване на А. на МВР на разходите за обучение съгласно първоначалната редакция, респ. възстановяване на разходите за издръжка, обучение, униформено облекло, квалификация и/или преквалификация за периода на обучението, пропорционално на времето на неизпълнение – ред. след ДВ бр. 17/21.02.2003 г. Предвиденото в ЗМВР възстановяване на разходите за издръжка, обучение, униформено облекло и квалификация има характер на обезщетение за неизпълнение на договора, задължение за което възниква и става изискуемо при настъпване на изброените в ЗМВР основания, поради което приложима е кратката тригодишна давност по чл. 111, ал. 1, б. “б” ЗЗД.
Независимо от изложеното, с оглед характерната престация по служебно правоотношение – престиране на работна сила, доколкото в ЗМВР и ЗДСл. не е предвидено друго, давностният срок за вземания, възниквали по повод предоставяне на труд, не следва да е по-продължителен от този по искове по трудови спорове. Противното разрешение би създало неравнопоставеност между служителите по трудово и служебно правоотношение при уреждане на спорове, възникнали по повод еднородни по същността си правоотношения – предоставяне на лична работна сила срещу възнаграждение, осигуряващо непосредствени житейски потребности, за които спорове законодателят е предвидил по-бързо уреждане в чл. 358 КТ и чл. 111, б. „а” ЗЗД.
В обжалваното решение на Софийски градски съд е прието за установено, че през 2004 г. ответникът е бил зачислен за курсант във факултет „Сигурност“ към А. на МВР, редовна форма на обучение. На 6.02.2005 г. между страните е бил сключен договор на основание чл. 146, ал. 1 ЗМВР (обн. ДВ., бр. 122/1997 г., отм.), с който ответникът се е задължил след завършване на образованието да служи на Министерството на вътрешните работи за срок не по-малък от десет години, като при отстраняване от обучение или напускане по собствено желание да върне на основание чл. 146, ал. 2 ЗМВР (отм.) всички разходи по обучението му. Със заповед № 1447 от 9.10.2007 г. на Ректора на А., ответникът е бил отстранен като курсант поради слаб успех. При така установените факти, въззивният съд е приел, че ответникът дължи възстановяване на направените разходи за издръжка, обучение и униформено облекло, пропорционално на времето на неизпълнение на договора, предвид което и на основание чл. 146, ал. 2 ЗМВР (отм.) го е осъдил да заплати на ищеца сумата 10023,76 лева. Приел е, че въведеното от ответника възражение за давност е неоснователно, тъй като вземането не произтича от наем, лихви или други периодични плащания и няма характер на обезщетение или неустойка от неизпълнен договор, т. е. приложима е не кратката тригодишна давност по чл. 111 ЗЗД, а общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, в рамките на който срок е предявен искът по чл. 146, ал. 2 ЗМВР (отм.).
В касационната жалба против въззивното решение на Софийски градски съд, подадена от Д. И. А. се поддържа, че в нарушение на чл. 111, б. “б” и “в” ЗЗД, съдът е приел, че давността за процесното вземане е петгодишна.
Ответникът по касационната жалба А. на МВР счита касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
Изводът на въззивния съд, че по отношение на вземане за обезщетение по чл. 146, ал. 2 ЗМВР (отм.) е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД е неправилен. Вземането има характер на обезщетение от неизпълнен договор, поради което приложима е давността по чл. 111, б. „б” ЗЗД. Ответникът е отстранен като курсант на 09.10.2007 г. и от този момент е възникнало задължението му да възстанови процесната сума. Давността е изтекла на 09.10.2010 г. Исковата молба на А. на МВР е постъпила в Софийски районен съд на 14.12.2011 г. след изтичане на тригодишния давностен срок, предвид което направеното възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 111, ал. 1, б. „б” ЗЗД е основателно.
За пълнота на изложението, въведените в касационната жалба доводи за липса на активна материалноправна легитимация на А. на МВР са неоснователни. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗМВР (отм.), завършилите редовно обучение в академията са длъжни да служат в министерството за срок не по-малък от 10 години въз основа на подписан договор при приемането им, а при наличието на предпоставките на ал. 2 на академията се дължат разходите за обучение. В тази уредба не е променено нищо с изменението на закона (ДВ, бр. 17/2003), с което се посочват по-подробно разходите за обучение, без да се посочва, кому се възстановяват те. Със ЗМВР (Обн. ДВ, бр. 17/2006) задължението за служене в МВР също се поема с договор, но страна по него е министърът на вътрешните работи (който може да бъде представляван от оправомощено от него лице), а при наличието на предпоставките на чл. 198, ал. 1ЗМВР (отм.), разходите за обучение се възстановяват на МВР. На възстановяване подлежат не само разходите във връзка с организирането на учебните занятия и преподаването на учебния материал, но всички разходи, които са направени във връзка с обучението на курсанта. Установените задължения за служене в МВР и за връщане на разходите за обучение произтичат от сключения договор и обвързват единствено страните, които са го сключили. Уговорката, че последващите промени в законодателството ще се отразят на съдържанието на договора не може да доведе до промяна на страните по тях, каквато промяна може да настъпи в случай на правоприемство по силата на закона. Когато и да възникне отговорността за връщане на разходите за обучение, те ще се дължат на насрещната страна по договора или на нейния правоприемник. В ЗМВР (Обн. ДВ, бр. 17/2006) не е уредено правоприемство между А. на МВР и МВР, поради което А. е легитимирана да претендира сумите за обезщетение от неизпълнение на договорите по чл. 146, ал. 1 ЗМВР (отм.), в който смисъл е и установената практика на ВКС – решение № 149/08.05.2014 г. по гр. д. № 3939/2013 г., IV г.о., решение № 390/22.01.2014 г. по гр. д. № 1871/2013 г., IV г.о., решение № 95/17.06.2013 г. по гр. д. № 1387/2012 г., III г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което искът с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗМВР (отм.) за сумата от 10 023, 76 лв. се отхвърли изцяло като погасен до давност.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по делото следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски в размер на 30 лева. На основание чл. 78, ал. 7 ГПК вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Националното бюро за правна помощ следва да бъде присъдена сумата 300 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение от 11.02.2013 година по гр.д. № 12105/2012 година на Софийски градски съд, с което предявеният от А. на МВР [населено място] против Д. И. А. от [населено място] иск с правно основание чл. 198, ал. 1 ЗМВР (отм.) е уважен за сумата 10 023, 76 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А. на МВР [населено място] срещу Д. И. А. от [населено място] да заплащане на основание чл. 198, ал. 1 ЗМВР сумата 10 023, 76 (десет хиляди и двадесет и три лева и седемдесет и шест стотинки) лева.
ОСЪЖДА А. на МВР [населено място], [улица] да заплати на Д. И. А. с ЕГН [ЕГН] сумата 30 (тридесет) лева.
ОСЪЖДА А. на МВР [населено място], [улица] да заплати на Националното бюро за правна помощ, [населено място] сумата 300 (триста) лева.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар