Р Е Ш Е Н И Е
№407
гр.София, 3 ноември 2008 г.
Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ:Красимир Харалампиев
Павлина Панова
с участието на прокурора Искра Чо
и при секретаря Иванка Илиева,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 563/06 година.
Производството е образувано по жалбата на подсъдимият Аnbsp; Р. А. против решение от 21.02.2006 год. по внохд № 19/06 год. на Монтански окръжен съд.
Оплакванията в жалбата са на посочените в чл.352 ал.1 НК основания, без да са изложени конкретни доводи които да ги подкрепят. Само се посочва, че не е изяснено поведението на пострадалия М. Прави се искане за намаляване на наказанието и на присъдения граждански иск с оглед тежкото материално и социално положение на подсъдимия А. В съдебно заседание поддържа жалбата.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.
ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 14.10.2005 год. по нохд № 323/05 год., Районен съд-гр. Берковица е признал подсъдимият А за виновен в извършено престъпление по 343, ал.3, пр.последно,б.”а”, пр.2 НК и на основание чл.54 НК е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим. Осъден и по чл.343в, ал.2 НК на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 НК е определено общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода,което да изтърпи при първоначален „строг” режим.
Със същата присъда е осъден и да заплати на А. М. сумата от 5 000.00 лв.за причинените му неимуществени вреди със законните последици, като до предявения размер гражданският иск е отхвърлен.
С обжалваното решение присъдата е потвърдена.
Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивната инстанция не имала основание да не възприеме изцяло фактическата обстановка за станалото ПТП, след като са събрани необходимите доказателства, които напълно изясняват фактите и обстоятелствата от предмета на доказване. Спазени са правилата за оценката им и са направени верни изводи от тях. От гласните и писмени доказателства и изслушаната авто-техническа експертиза безспорно е установено, че подсъдимия А при неправилно предприета маневра изпреварване на движещ се пред него автомобил, навлязъл в насрещната лента за движение и последва удар с движещият правомерно насрещен автомобил, управляван от А. М. , на който била причинена средна телесна повреда. Вина за произшествието има само подсъдимият А, който умишлено нарушил посочените от предишните съдебни инстанции правила за движение. При установени факти материалният закон е приложен правилно. При проверката не се констатира в хода на събирането, проверката и оценката на доказателствата от инстанциите по фактите да са нарушени процесуалните изисквания.
Наложените наказания за отделните престъпления и това по съвкупност са справедливи. Определени са при значителен превест на смекчаващите отговорността обстоятелства, към предвидения в закона минимум. С оглед допуснатите груби нарушения на правилата за движение и предишните осъждания на подсъдимия А по голяма снизходителност не може да бъде проявена.
При определяне размера обезщетението за причинените неимуществени вреди на пострадалия М. са спазени изискванията за справедливост по чл.52 ЗЗД. Размера от 5 000.00 лв.,както е приел и въззивният съд е справедлив, защото отговаря на действително претърпените болки и страдания от пострадалия, следствие на причинената средна телесна повреда.
Поради липса на други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно, следва да остане в сила.
По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯА В СИЛА решение от 21.02.2006 год., постановено по внохд № 19 по описа за 2006 год. на Монтански окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
: