Решение №408 от 39758 по нак. дело №383/383 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
                                                              
                                                       №408
 
                                   гр.София, 06 ноември 2008 г.
 
            Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
    
                                               
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Борислав Ангелов
 
                                                                  ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев                                                                                                  
                                                                                                 Павлина Панова
 
 
с участието на прокурора Атанас Гебрев
и при секретаря Лилия Гаврилова,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 383/08  година.
            Производството е образувано по жалбата на подсъдимия В против присъда № 81 от 20.05.2008 год. по внохд № 445/08 год. на  Пловдивски окръжен съд.
            Оплакванията в жалбата са за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на закона. Допълнителната тройна авто-техническа и съдебномедицинска експертиза е назначена в нарушение на НПК. Съдът в разпоредитилното съдебно заседание не е определил вещите лица поименно. В експертизата е определено време за реакция на водача от 0.6 сек., вместо 1 сек., което е възприето от предишните експертизи и нормативно определено. Не е обяснено от експертите на каква база е приет този параметър, в изчисленията на опасната зона за спиране на автомобила управляван от подсъдимия. Прави се искане за  неговото оправдаване по предявеното му обвинение, или алтернативно отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата и представя писмени бележки в които доразвива тези доводи.
            Повереника на частната обвинителка намира жалбата за неоснователна, защото нарушението на подсъдимия се изразява в късното възприемане на пешеходката, която пресичала на пешеходна пътека тъп „зебра”.
              Представителят на Върховната касационна прокуратура дава също заключение  за неоснователност на жалбата и оставяне на присъдата в сила.
            ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното:
            С присъда № 1 от 14.01.2008 год. по нохд № 1016/07 год., Пловдивски районен съд е признал подсъдимия В. П. Т. за невинен, на 18.10.2005 год.в гр. П., при управление на МПС да е нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил три средни телесни повреди на А. Б. Д. , поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан за извършено престъпление по чл.343 ал.1, в.”б”1 пр.2, вр. с чл.342 ал.1 НК.
            С обжалваната присъда посочената е отменена и постановена нова с която подсъдимият В. П. Т. е признат на виновен по чл.343 ал.1, б.”б”, пр.2, вр. с члч342 ал.1 НК и на основание чл.55 ал.1, т.2, б.”Б” НК е осъден на пробация със задължителните пробационни мерки за срок от по шест месеца.
Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на присъдата в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Несъстоятелни са твърденията в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение с назначената и изслушана от въззивният съд допълнителна комплексна тройна авто-техническа и съдебномедицинска експертиза по искане на повереника на частната обвинителка. Спазени са всички изисквания по чл.145 и сл. НПК. С мотивирано определение в разпоредително заседание съдът е допуснал тази експертиза с оглед всестранното и обективно изясняване на делото. В обстоятелствената част и диспозитива са поставени конкретните въпроси с необходим отговор от компетентни специалисти в съответната научна област. Посочил е за участие в състава на експертизата-съдебния медик д-р И. Д. Изпълнено е и указанието да се изпрати писмо до декана на физическия факултет при ТУ-гр. Пловдив да опреди експерти, които да изготвят заключението. Поради това, че е определил само едно вещо лице-доц.инж. С. Н. по искане на защитата на подсъдимия, съдът с протоколно определение от 24.04.2008 год. е определил и третия експерт в лицето на инж. П.Петров. По съществото на поставените задачи тази експертиза е допълнителна, защото допълва детайли и да създаде по-голяма яснота от параметрите на процесното ПТП към назначените по делото единична и тройна експертизи. Съдът достатъчно убедително е мотивирал отказа си за повторна експертиза, поради липса на основанията по чл.153,алт.2 НПК. В мотивите на присъдата не са игнорирани първите две експертизи, които са били в полза на защитата и подсъдимия. Различието с назначената от въззивният съд е само в отчетеното време за реакция на водача при конкретната пътна обстановка. В мотивите на присъдата са изложени собствени, релевантни към предмета на доказване, фактически констатации, изградени на обективен анализ на гласните и писмени доказателствени средства. Въз основа протокола за оглед на местопроизшествието, фотоалбума, показанията на пострадалата, съдебномедицинските експертизи и предоставените от вещите лица научни знания, въззивният съд е стигнал до верния извод, че нарушените от подсъдимия Т правила за движение-чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.119 ЗДвП са в пряка причинна връзка с причинения вредоносен резултат.
            В мотивите / на л.3-4 / са изложени убедителни и логично издържани съображения защо се възприема заключението на назначената във въззивното производство експертиза като обоснована, пълна, ясна и професионално изготвена. Съдът е посочил, защо  не приема предходните експертизи, доверили се на показанията на подсъдимия Т за внезапно пресичане на пострадалата по пешеходната пътека и възприета от него в средната и част. Експертите пред въззивния съд в съдебно заседание научно за защитили от техническа гледна точка необходимостта във формулата за определяне на опасната зона за спиране на процесния автомобил при конкретната пътна обстановка да се приеме време за реакция на водача 0.6 сек. Основно поради това, че е приближавал кръстовище със сигнализирана пешеходна пътека. Според науката касаеща анализа на ПТП това е зона на повишена опасност, тъй като предполага поява на пешеходци, които се ползват с предимство. Това изисква и повишено внимание от страна на водачите с намаляване на скоростта. Района на произшествието и бил с добра видимост и само късното възприемане на пешеходката като опасност и закъснялото време на реакция от страна на подсъдимия, според експертизата в най-благоприятният вариант с 0.70 сек. е причина да няма техническа възможност на предотврати удара, който е настъпил на пешеходна пътека, след като пешеходката е изминала повече от половината и дължина. При така установените фактически положения, които са в съответствие с доказателствата по делото, поводите за несъставомерност на деянието за неоснователни. Подсъдимият не може да се позовава на обстоятелството, че възприетата от него скорост била в рамките на допустимата  за движение в населено място. Разпоредбата на чл.20 ЗДвП задължава водачите  да съобразяват и всички конкретни фактори,  които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за ПТП. Императивната разпоредба на чл.119 ЗДвП задължава водачите на МПС при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат  стъпилите на нея пешеходци като намалят скоростта или спрат. Правилна е констатацията, че допуснатите нарушения на правилата за движение от подсъдимия, са в непосредствена причинна връзка със съставомерния резултат. Затова няма основание за изключване на вината му при условията на чл.15 НК.
            При проверката не се констатира в хода на събирането, проверката и оценката на доказателствата от инстанциите по фактите да са нарушени процесуалните изисквания. Поради това присъдата като правилна и законосъобразна следва да остане в сила.
            В касационното производство, частната обвинителка А. Д. е направила разноски за възнаграждение на процесуален представител в размер на 2000.00 лв., които следва да бъдат възстановени от подсъдимия.
            По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,
 
                                               Р  Е  Ш  И  :
 
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 81 от 29.05.2008 год. постановена по внохд № 4* по описа за 2008 год. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА подсъдимия В да заплати на А. Б. Д. сумата от 2000.00 лв. /двеста лева/., направени разноски по делото.
            Решението е окончателно.
           
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           
                                                                      
                                              
                                           ЧЛЕНОВЕ:    
 
 
 
 
 
 
 
 
                                  
 
 
 
            :
 
 
                       

Решение №69 от 14.3.2018 по гр. дело №3109/3109 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 69 София, 14.03.2018г. Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди

Прочети »

Определение №304 от по търг. дело №101/101 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                                О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                          № 304                                          София, 20.05.2009 г.              Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия,

Прочети »
Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
aabed