4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
С. 06.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1577/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. А. от[населено място], подадена от пълномощника му адв. Ю. О., срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 255 от 21.05.2010г. по в.гр.д. № 295/2010., с което е потвърдено решението на Добричкия районен съд, № 70/2010г. по гр.д. № 2678/2008г., с което по предявен от Д. Ж. А. срещу Т. Т. А. иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е обявен за нищожен поради привидност договора за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с нот. акт № 70/2007г.; отхвърлен е предявеният от Д. Ж. А. срещу Т. Т. А. иск за обявяване нищожност на нотариалното удостоверяване на основание чл. 576 ГПК; осъден е Д. Ж. А. да заплати на Т. Т. А. сумата 10 000 евро, част от цялото вземане в размер на 46 000 евро, представляваща продажната цена по обявения за нищожен договор за покупко-продажба.
Решението е обжалвано в частта, с която е отхвърлен искът за обявяване нищожност на нотариалното удостоверяване на основание чл. 576 ГПК и е осъден Д. А. да заплати на Т. А. сумата 10 000 евро.
Ответникът по жалбата Т. Т. А. от[населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска за обявяване нищожност на нотариалното удостоверяване поради извършването му от помощник нотариус, въззивният съд е приел, че правилото на чл. 40, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/ не е абсолютно и от него законът допуска изключение в раздел VІ от закона, а именно при заместване на нотариус. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗННД позволява в случаите на отсъствие на нотариуса или когато същият не е в състояние да изпълнява функциите си, да бъде заместен от помощник нотариуса. От ищеца не са наведени доводи за липса на предпоставките за заместване на нотариуса от неговия помощник.
Относно връщането на даденото по нищожния договор въззивният съд е приел за установено, че продажната цена от 46 000 евро е била преведена в пълен размер по сметка на продавача Д. А. по отпуснат кредит от О., поради което същият дължи връщане на получената цена на имота. Не е възприел доводите на ищеца, че погасяването на кредита и превеждането по банков път на част от продажната цена обратно на купувача, съставлява изпълнение на задължението по чл. 34 ЗЗД. Съдът е приел, че доводите по същество са за изпълнение на чуждо задължение по смисъла на чл. 73 ЗЗД, и реализирането на това вземане може да се извърши по правилата на чл. 103 ЗЗД с възражение или иск. При липса на заявени такива, установяването на плащането на чуждо задължение е неотносимо към спора по чл. 34 ЗЗД. Същите съображения са относими и към банковите преводи по сметка на ответника за набавяне на строителна документация и пр. По тези съображения въззивният съд е постановил връщане на продажната цена в пълния й размер.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправния въпрос следва ли фактът на заместване на нотариуса от помощник-нотариус да бъде установено от нотариуса при изповядване на сделката с оглед хипотезата на чл. 46 ЗННД или това е въпрос на доказване от страната, предявила иска, решен в противоречие с решение от 05.03.2010г. по гр.д. № 77/2010г. на Добричкия окръжен съд; и по материалноправния въпрос за връщане на даденото по нищожна сделка, когато сумата, отпусната като цена по сделката от кредитното учреждение е дадена обратно на купувача, в чиято полза е предоставен кредита, решен в противоречие с представена съдебна практика.
ВКС намира, че не се констатира твърдяното противоречие по поставения процесуалноправен въпрос между въззивното решение и решението по гр.д. № 77/2010г. на Добричкия окръжен съд, което не е окончателно и липсва отбелязване да е влязло в сила. Само влезлите в сила съдебни решения формират съдебна практика и са основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК при констатирана противоречива практика – т. 3 от ТР № 1/2009г.
Поставеният материалноправен въпрос по прилагането на чл. 34 във вр. чл. 90 ЗЗД е от значение за решаването на делото. Констатира се и противоречивото му решаване от съдилищата. С приложеното решение № 1012/25.03.1959г. по гр.д. № 539/1959г. І г.о. ВС е прието, че когато договорът бъде признат за нищожен съдът е длъжен да постанови всяка от страните да върне на другата всичко, което е получила от нея, и едновременност на изпълнението на задълженията им и без иск и възражение за последното. Въззивният съд по този въпрос е приел, че поради липса на иск или възражение за прихващане, следва да се присъди връщане на продажната цена в пълния й размер.
Предвид констатираното противоречие ВКС намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса длъжен ли е съдът да постанови всяка от страните да върне на другата всичко, което е получила от нея в изпълнение на признат за нищожен договор, и без иск и възражение за последното.
На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 535,44 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 255 от 21.05.2010г. по в.гр.д. № 295/2010г. в частта, с която е осъден Д. Ж. А. да заплати на Т. Т. А. сумата 10 000 евро, част от цялото вземане в размер на 46 000 евро, представляваща продажната цена по обявения за нищожен договор за покупко-продажба от 21.06.2007г. с нот. акт № 70/2007г.
Указва на Д. Ж. А. от[населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 535,44 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: