Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
София, 26.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3631 /2008 г.:
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по касационна жалба на ТД „К” Плевен срещу решение от 11.10.2007 г. на Плевенски окръжен съд, ІІ г.с-в., с което съдът е допуснал тълкуване на основание чл.194,ал.1 ГПК на свое решение от 12.02.2007 г. по възз. гр.д. № 601 /2005 г. на Плевенски ОС, като в частта на диспозитива, с която е оставена в сила част от първоинстанционно решение, с която е уважен иск по чл.108 ЗС по отношение на част от имота в размер на 1.236 дка, обоен в синьо и червени щрихи по скицата на вещо лице, неразделна част от решението, да се счита за добавено „ведно с построената в тази част на имота второстепенна сграда”.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, защото в решението не е обсъждан придобивен способ за постройката, която не е третирана и в решението на ОбСЗГ, с което се легитимират ищците. Жалбоподателят навежда доводи за липса на предпоставките на възстановяване на правото на собственост в полза на ищците и за неправилност на въззивното решение от 12.02.2007 г., чието тълкуване се иска, които са извън предмета на настоящото производство. Претендира разноски.
Ответниците в това производство и ищци П. Н. Я., С. Н. Я. и В. Н. С. оспорват касационната жалба, претендират разноски.
Настоящият състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване решение и съгласно §2,ал.3 от ПЗР на ГПК подлежи на разглеждане по реда на чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
По основателността:
Предмет на въззивното производство е спорът за основателността на ревандикационния иск на трите физически лица срещу жалбоподателя за земя с площ от 1649 кв.м. и лице 50 линейни метра в землището на гр. П., м. „О”, заедно с находящата се в нея второстепенна постройка.
С решение № 744 /12.02.2007 г. Плевенски ОС, действащ като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за част от процесния имот с площ 0.413 дка с посочени граници и е оставил в сила решението в останалата обжалвана част, която е определил така : „с която искът по чл.108 ЗС е уважен по отношение на частта от имота с размер 1,236 дка – обоен в синьо и червени щрихи, по скицата на вещото лице, неразделна част от решението, като законосъобразно.”
Така въззивният съд не се е произнесъл по част от предмета на спора – второстепенната постройка.
Решението е съобщено на ищците през месец февруари 2007 г..
С молба от 31.07.2007 г. (л.127) тримата ищци са поискали тълкуване по реда на чл.194 ГПК (от 1952 г.), в смисъл, че въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното осъдително решение и в частта относно построената второстепенна постройка.
С обжалваното решение от 11.10.2007 г. въззивният съд е уважил искането, като е приел, че молбата е основателна, защото постройката е записана в решението на първоинстанционния съд и се намира в частта от имота от скицата на вещото лице с площ 1,236 дка, обоен в синьо и червени щрихи и е добавил, че такава е и действителната му воля – да остави в сила първоинстанционното решение и в частта за сградата.
Настоящият състав намира жалбата за основателна по следните съображения:
В диспозитива на въззивното решение не е отразена воля по отношение на второстепенната постройка, която е предмет на спора. В мотивите към въззивното решение също не се съдържат правни изводи по отношение на второстепенната постройка, която е предмет на спора, в тях тя изобщо не се споменава. От правна страна съдът е обсъждал единствено земята – бивша каменарска кариера и е отразил изводи относно двете нейни части с площ 0.413 дка и 1,236 дка. В решението не са обсъдени факти, които (според съда) да имат значение за придобиването на правото на собственост по отношение на постройката (правно релевантни). При обсъждането на заключението на вещото лице постройката също не се споменава. За пълнота следва да се отбележи, че в скицата на вещото лице (л.97), върху която въззивният състав се е подписал за това, че е неразделна част от въззивното решение, земята е оцветена в синьо, част от нея е оградена и защрихована с червени черти, но не и постройката, която се намира в нея, която е оцветена само в жълто.
Няма спор между страните, нито неяснота, че с думата „размер” на земята въззивният съд е имал предвид „площ, повърхност” и с „обоен” – „оцветен”.
Щом въззивният съд не е формирал и не е отразил в диспозитива и в мотивите към въззивното решение от 11.10.2007 г. свои изводи за основателността на иска по отношение на постройката, то не може да формира такава воля, нито да я отразява по реда на тълкуването.
Тъй като с въззивното решение от 12.02.2007 г. въззивният съд не се е произнесъл по целия предмет на спора, но ищците не са поискали допълване в срока по чл.193,ал.1 ГПК (от 1952 г.), то обжалваното решение не може да се счита и такова по чл.193 ГПК (от 1952 г.).
Поради което следва да се приеме, че жалбата е основателна. Обжалваното решение следва да се отмени, а искането по чл.194 ГПК,ал.1 (от 1952 г.) да се отхвърли. С оглед изхода от спора на жалбоподателя следва да се присъди сумата 52.10 лева държавна такса за касационното производство (толкова е определена), а ответниците нямат право на разноски.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 11.10.2007 г. по възз. гр.д. № 601 /2005 г. на Плевенски окръжен съд, ІІ г.с-в.. Вместо това постановява:
Отхвърля искането на П. Н. Я., С. Н. Я. и В. Н. С. за тълкуване на решение № 744 /12.02.2007 г. по възз. гр.д. № 601 /2005 г. на Плевенски окръжен съд, ІІ г.с-в. по реда на чл.194 ГПК (от 1952 г.) в смисъл, че въззивният съд оставя в сила първоинстанционното решение и по отношение на второстепенната постройка, която се намира в частта от земята с площ 1,236 дка по заключението на вещото лице.
Осъжда П. Н. Я., С. Н. Я. и В. Н. С. да заплатят на сумата 52.10 лева за държавна такса за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.