2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.424
С., 16.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 7 април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: И. Папазова
М. Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 7372/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници” [населено място], подадена от пълномощника юрисконсулт Г. Д., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-А с-в, № 4010 от 27.05.2014г. по в.гр.д. № 13618/2013г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 123 с-в, № 30 от 23.04.2013г. по гр.д. № 26984/2012г., с което е отменено наложеното на Я. Я. Е. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС взе предвид следното:
За да отмени наложеното на Я. Я. Е. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” въззивният съд е приел, че за наличието на изискуемите от закона реквизити на заповедта съдът следи служебно и в случая заповедта не е мотивирана съгласно изискването на чл. 195, ал. 1 КТ. В заповед № 341/11.01.2012 г., с която е наложено на ищеца наказание „предупреждение за уволнение”, действително са посочени нарушителят, моментът на извършване на нарушението – 17.09.2011 г., и законовият текст, въз основа на който е наложено наказанието, но същата не съдържа достатъчно данни относно извършеното нарушение. Констатирано е единствено, че Я. Я. е демонстрирал грубо отношение към проверяваните лица, влязъл е в конфликт с тях, с което е допуснал поведение, несъвместимо с добрите нрави, но не се съдържат данни, в какво се изразяват конкретните извършени от работника-ищец действия, с които е нарушил трудовата дисциплина, както и начинът на извършването им, което препятства както защитата на работника, така и съдебния контрол за законност за наложеното наказание. Действително заповедта препраща към докладните записки, които са приети по делото като писмени доказателства, но в същите не се съдържа информация в какво се изразяват конкретните действия на ищеца, с които е демонстрирал грубо отношение към проверяваните лица, влязъл е в конфликт с тях, с което е допуснал поведение, несъвместимо с добрите нрави, както е посочено в заповедта.
Жалбоподателят Агенция „Митници” моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос нарушени ли са изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ако нарушението на трудовата дисциплина е описано по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваване на известни на работника обстоятелства и документи. За установяване на противоречива съдебна практика представя решение № 128/28.05.2013г. по гр.д. № 726/2012г. ІV г.о. ВКС с което е прието, че съгласно чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва нарушението и кога е извършено, но не е необходимо тя да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите); и решение № 339/19.11.2012г. по гр.д. № 1688/2011г. ІІІ г.о. ВКС, с което е прието, че изискването за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение е изпълнено при наличието на данни за еднократност на наказанието, за преценка на срока по чл.194 КТ и за осигуряване възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна.
ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения материалноправен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 40 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-А с-в, № 4010 от 27.05.2014г. по в.гр.д. № 13618/2013г.
Указва на Агенция „Митници” [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 40 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: