Решение №425 от 42996 по гр. дело №1751/1751 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София, 18.09.2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ

изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 3490 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 373 от 22.06.2017 г. по ч.гр.д. № 283/2017 г. на Варненски апелативен съд е потвърдено определение № 1113 от 25.04.2017 г на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 686/2017 г.
Срещу определението на Варненски апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 4020 от 04.07.2017 г., подадена М. Л. Ж., пребиваващ в затвора [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като разрешеният в определението въпрос относно надлежния ответник по иск за вреди от действия или бездействия на магистрат е разрешен в противоречие със съдебната практика. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на определението и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса до кой момент е допустимо уточнение на ответника по делото, когато ищецът е в заведение с особен режим на достъп и не ползва правна защита.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 283/2017 г. на Варненски окръжен съд е образувано по искова молба, с която М. Л. Ж., изтърпяващ наказание в затвора, [населено място] е предявил иск срещу А. А., прокурор при В. окръжна прокуратура. Претенцията е за сумата 77030 лева, съставляващи обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от бездействие на ответника. Твърди се, че въпреки многобройни сезирания от страна на ищеца, ответникът не е потърсил наказателна отговорност от определени лица, дали неистински показания пред съда.
С определение № 1113 от 25.04.2017 г., постановено по реда на чл. 130 ГПК, Варненски окръжен съд е прекратил производството по делото като недопустимо.
Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 373 от 22.06.2017 г. по ч.гр.д. № 283/2017 г. на Варненски апелативен съд. Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 132, ал. 1 от Конституцията на РБ, прокурорите не носят отговорност за служебните си действия и постановените от тях актове, освен при умишлено извършено престъпление, поради което предявеният иск е недопустим. Приел е, че съдът не е имал задължение да укаже на ищеца да измени иска си или да посочи друг ответник, тъй като няма противоречие между изложените в исковата молба твърдения и заявените от ищеца искания, а извършеното с частната жалба изменение на иска чрез посочване на нов ответник е недопустимо.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Въпросът относно надлежния ответник по иск за вреди от действия или бездействия на магистрат е разрешен в съответствие със съдебната практика, в т.ч. с посочените от касационния жалбоподател съдебни актове. При осъществяване на съдебната власт прокурорите не носят наказателна и гражданска отговорност, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер (чл. 132, ал.1 от КРБ), поради което иск за вреди от бездействие на прокурор по повод изпълнение на служебните му задължения е недопустим. Когато в исковата молба не се твърди да е извършено престъпление по служба, установено с влязла в сила присъда, гражданският съд не може да се произнася по наличие или отсъствие на престъпни обстоятелства, извън случаите на чл. 124, ал. 4 и ал. 5 ГПК. Отговорност за вреди от дейност на правозащитни органи, извън случаите уредени в ЗОДОВ се осъществява по реда на чл. 49 ЗЗД по иск, предявен срещу правозащитния орган. В този смисъл и приложените към частната касационна жалба определение № 13544 от 17.08.2012 г. по гр.д. № 12600/2011 на Софийски градски съд; решение № 557 от 21.03.2012 г. по гр.д. № 363/2012 г. на Варненски окръжен съд. В същия смисъл, макар и да не формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК са и приложените решение № 186 ОТ 27.04.1017 Г. ПО Н.Д. № 216/2017 Г. НА Софийски апелативен съд и решение № 5229 от 10.04.2012 г. по адм.д. № 15432/2011 г. на Върховен административен съд.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът до кой момент е допустимо уточнение на ответника по делото – съгласно чл. 228 ГПК, ищецът може да насочи иска си срещу нов ответник до приключване на производството в първата инстанция. Такова изменение обаче не може да бъде извършено след прекратяване на делото в производството по частната жалба срещу първоинстанционното определение. В съответствие с така установената практика, въззивният съд е приел, че поисканото изменение на иска чрез заменяне на страна след прекратяване на производството е недопустимо. В съответствие с установената практика е и формираният извод, че когато исковата молба съдържа точно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска и съответстващ петитум, съдът не дължи указания относно надлежните страни, независимо дали ищецът е в заведение с особен режим на достъп и дали ползва правна защита.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 373 от 22.06.2017 г. по ч.гр.д. № 283/2017 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар