Решение №429 от 43616 по търг. дело №680/680 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 429

гр. София, 31.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Драгнев гр. дело № 3672 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Ю. Б. и Г. Ю. Б. срещу решение № 1332 от 16. 07. 2018г. по в. гр. дело № 1269 по описа за 2018 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, ІV състав, с което е потвърдено решение № 946 от 9.03.2018 г. по гр. д. № 4398 по описа за 2017г. на Варненски районен съд в частите, с които са отхвърлени предявените от Ю. Й. Б. срещу „БУЛМИНЕРАЛ“ АД искове с правни основания чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарното му осъждане ведно с другия ответник „ВМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД за заплащане на следните суми: неизплатено брутно трудово възнаграждение в размер на 4 770,12 щатски долара за периода август 2015г. – октомври 2015г., сумата 251,46 щатски долара обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г., както и мораторни лихви върху главниците на неизплатеното трудово възнаграждение за 58,33 щатски долара, 159,08 щатски долара, 74,38 щатски долара и 16,24 щатски долара мораторна лихва върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.
Касаторите, наследници на починалия в хода на делото ищец, поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Навеждат доводи, че работодател на членовете на екипаж на морски кораб е корабопритежателят, какъвто по процесното правоотношение съгласно чл. 88, ал. 3, чл. 88б и чл. 199б Кодекса за търговско корабоплаване /КТК/ е ответникът „Булминерал“ АД в качеството му на беърбоут чартьор, поради което правните последици от сключения между ищеца и корабния мениджър „ВМ Интернешънъл“ ЕООД трудов договор са възникнали и за корабопритежателя. Считат, че по силата на изричната разпоредба на чл. 199г, ал. 3 КТК първоначалният беърбоут чартьор, какъвто е „Булминерал“ АД, отговаря за задълженията по процесния трудов договор и след пренаемане на кораба от подбеърбоут чартьора „Шипинг лоджистик“ С.А.. Последният няма качеството корабопритежател на процесния кораб, плаващ под български флаг, тъй като не е българско юридическо лице и поради това сключеният между него и „Булминерал“ АД договор за пренаемане на кораба от 07. 05. 2013г. /договор за подбеърбоут чартър/ не е произвел действие като недействителен поради противоречие с императивни правни норми /чл. 27 КТК, чл. 34 КТК и чл. 39а КТК/. Горепосочените правни въпроси са разрешени в противоречие с материалния закон, а част от тях, макар включени в предмета на спора, са останали необсъдени от въззивния съд в нарушение на съдопроизводствените правила. Необсъдено е останало и възражението за нищожност на вписването на договора за пренаемане на кораба от лице, неотговарящо на императивните изисквания на КТК /чл. 27, чл. 34 и чл. 39а КТК/. Жалбоподателите твърдят, че не са обсъдени част от писмените доказателства и неоснователно не са ценени показанията на свидетеля С. Д.. Като основание за допускане на касационно обжалване сочат чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните материалноправни въпроси:
1.Обхваща ли отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица, установена с разпоредбата на чл. 199з КТК, отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения за службата им на кораба?
2. Допустимо ли е кораб, нает от лице, което не попада в обхвата на лицата по чл. 39а, ал. 1 КТК да бъде вписан в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, респ. допустимо ли е лице, което не е българско юридическо лице да бъде наемател, респ. пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг?
По тези въпроси касаторите смятат, че е необходимо тълкуване с цел точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като липсва практика на ВКС.
Касаторите повдигат и процесуалния въпрос дали съдът при разглеждане на спора е длъжен да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните. Според тях по този въпрос въззивното решение противоречи на решения № 411 от 27.10.2011 г. по гр. дело № 1857/2010 г. на ВКС, ІV Г.О., № 65 от 30.07.2014 г. по т. дело № 1656/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., № 10 от 01.02.2012 г. по гр. дело № 130/2011 г. на ВКС, І Г.О. и № 341 от 11.11.2011 г. по гр. дело № 992/2010 г. на ВКС, І Г.О.
Ответникът по касационната жалба „Булминерал“ АД не е подал писмен отговор в рамките на преклузивния срок.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че исковете за заплащане на 251,46 щатски долара обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. и за 16,24 щатски долара мораторна лихва върху това обезщетение са с цена под 5 000 лв. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК в тези части въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба срещу решението по тези искове трябва да бъде оставена без разглеждане. В частите, с които въззивният съд се е произнесъл по иска за заплащане на трудово възнаграждение и по обусловените от този иск искове за мораторни лихви въззивното решение подлежи на касационно обжалване, поради което съдът трябва да се произнесе по предварителния въпрос за допускането му. По този въпрос ВКС приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че на 06.01.2012г. между „Индивидуал технолоджи“ СА, Маршалови острови, като корабособственик на моторен кораб „Батя“, и втория ответник по делото „Булминерал“ АД като беърбоут чартьор, е сключен договор за стандартен беърбоут чартър, по силата на който корабособственикът е предоставил на беърбоут чартьора пълни права на владение и контрол върху кораба за период от пет години /11. 01. 2012г. – 06. 01. 2017г./. С договор за стандартен беърбоут чартър от 07.05.2013г. моторен кораб „Батя“ е преотдаден под наем от първоначалния беърбоут чартьор „Булминерал“ АД на „Шипинг лоджистик“ С.А., Маршалови острови, като подбеърбоут чартьор, за периода: 07.05.2013г. – 07.05.2016г. На 07.05.2013г. „Шипинг лоджистик“ С.А. е сключило с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД /първия ответник по делото/ договор за мениджмънт на моторен кораб „Батя“. На свой ред „ВМ Интернешънъл“ ЕООД е назначило екипаж на моторен кораб „Батя”. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че подбеърбоут чартьорът „Шипинг лоджистик“ С.А. е корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК и това дружество е осъществявало експлоатацията на моторен кораб „Батя“, възлагайки на „ВМ Интернешънъл“ ЕООД в качеството му на корабен мениджър да наеме екипаж на кораба за процесния период. Съдът е отрекъл да са налице твърдяните основания за възникване на солидарна отговорност между ответниците „Булминерал“ АД и „ВМ Интернешънъл“ ЕООД по отношение на задълженията, произтичащи от сключения между ищеца и „ВМ Интернешънъл“ ЕООД трудов договор от 13. 07. 2015, по който ищецът Ю. Б. е работил на длъжността „електромеханик“ на моторен кораб „Батя“. Намерил е, че по процесното трудово правоотношение работодател е дружеството „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, който е назначил екипажа на моторен кораб „Батя” на основание договор за корабен мениджмънт от 07.05.2013г., сключен между корабопритежателя „Шипинг лоджистик“ С.А., регистриран на Маршалски острови и „ВМ Интернешънъл“ ЕООД. Според съда „Булминерал“ АД няма качеството работодател по отношение на ищеца и клаузите на договора за беърбоут чартър и за подбеърбоут чартър не обуславят възникване на солидарна отговорност съгласно чл. 123а КТ за претендираното трудово възнаграждение. При тълкуване на разпоредбите на КТК, е достигнал до извод, че отговорността на „Булминерал“ АД не може да бъде ангажирана и по реда на 199ж КТК, тъй като реалната експлоатация на кораба е осъществявана от под беърбоут чартьора „Шипинг лоджистик“ С.А., който има качеството корабопритежател, нито на основание чл. 199з КТК, уреждащ отговорността на корабопритежателя за вреди, причинени от технически неизправности на кораба. Затова въззивният съд е отхвърлил като неоснователни исковете за солидарното осъждане на „Булминерал“ АД ведно с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД за заплащане на дължимото на ищеца трудово възнаграждение и мораторни лихви. Съдът е счел за неотносими към спора доводите на ищеца за липсата на реално изпълнение на договора за беърбоут чартър, но дори да се приеме, че договорът от 7.5.2013 г. е симулативен, отговорност за „Булминерал“ АД не се поражда, тъй като пасивната солидарност нито е била изрично уговорена, нито е предвидена в закона.
От тези мотиви е видно, че въззивният съд, макар и твърде лаконично, е обсъдил доводите на касаторите, поради което по процесуалния въпрос не е налице противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС. Затова по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Разрешенията на двата материалноправни въпроса, дадени от въззивния съд, са от решаващо значение за изхода на спора. Отговорите на тези въпроси могат да допринесат за точното прилагане на закона и за развитието на практиката, която все още не е формирана. Ето защо по тях следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд в частите относно исковете за заплащане на трудовото възнаграждение и мораторните лихви върху него. Съгласно т. 1 ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС вторият въпрос следва да се формулира по следния начин:
Допустимо ли е чуждестранно юридическо лице да бъде наемател, респективно пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг?
Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Й. Ю. Б. и Г. Ю. Б. срещу решение № 1332 от 16. 07. 2018г. по в. гр. дело № 1269 по описа за 2018 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, ІV състав, с което е потвърдено решение № 946 от 9.03.2018 г. по гр. д. № 4398 по описа за /2017г. на Варненски районен съд в частите, с които са отхвърлени предявените от Ю. Й. Б. срещу „БУЛМИНЕРАЛ“ АД искове за заплащане на сумата 251,46 щатски долара обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г и 16,24 щатски долара мораторна лихва върху това обезщетение, КАТО ПРЕКРАТЯВА производството в тези части.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1332 от 16. 07. 2018г. по в. гр. дело № 1269 по описа за 2018 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, ІV състав, с което е потвърдено решение № 946 от 9.03.2018 г. по гр. д. № 4398 по описа за 2017г. на Варненски районен съд в частите, с които са отхвърлени предявените от Ю. Й. Б. срещу „БУЛМИНЕРАЛ“ АД искове за заплащане на неизплатено брутно трудово възнаграждение в размер на 4 770,12 щатски долара за периода август 2015г. – октомври 2015г., както и мораторни лихви върху главниците на неизплатеното трудово възнаграждение за 58,33 щатски долара, 159,08 щатски долара и 74,38 щатски долара

Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението в прекратителната част може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар