2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 04.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 5 април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1262/2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. К. от [населено място], притежаващ юридическа правоспособност, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ – Е с-в, № 7921 от 16.11.2015г. по в.гр.д. № 10379/2015г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 76 с-в, от 03.06.2015г. по гр.д. № 11545/15г. и вместо него с въззивното решение са отхвърлени предявените от И. Г. К. против Народно събрание на Република България искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от И. Г. К. против Народно събрание на Република България искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че е осъществено основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ –съкращаване на щата, уволнението е извършено от компетентен орган – главния секретар на НС, работодателят не е имал задължение да извърши подбор по чл. 329 КТ преди прекратяване на трудовото правоотношение. Относно компетентността на главния секретар на НС да прекрати трудовото правоотношение съдът е приел, че тя произтича от чл. 7, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 32, ал. 5 от Правилника за работата на администрацията на НС, който е вътрешен устройствен акт с нормативен характер и влиза в сила от деня на издаването му. Относно подбора е приел, че в тежест на ищеца е било да установи, че заеманата от него длъжност е идентична по трудови функции с други длъжности, които не са съкратени. Тъй като ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че длъжностите „старши експертен сътрудник” и „младши експертен сътрудник” са идентични със заеманата от него „главен експертен сътрудник”, то следва да се приеме, че длъжностите не са идентични и извършването на подбор не е било задължително. Но дори и трудовите задължения да са сходни, видно от наименованията им и месечната работна заплата длъжностите се намират в йерархическа зависимост помежду си.
Касаторът И. Г. К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: „какъв е по своя характер Правилникът за работата на администрацията на НС – общ административен акт, вътрешен устройствен акт или нормативен акт”; „допустимо ли е чрез упълномощаване да се делегира работодателската правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение извън случаите на налагане на дисциплинарно наказание по чл. 192, ал. 1 КТ”; на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: „задължен ли е работодателят, когато в основанието на заповедта за уволнение се цитира друга негова заповед, тази заповед да бъде доведена до знанието на работника или служителя едновременно със заповедта за уволнение” поради противоречие с приложена съдебна практика на ВКС; „когато в щатното разписание на структурно звено /отдел/ в предприятието съществуват длъжности с различно наименование и същите изпълняват трудови функции, които не се различават съществено, необходимо ли е извършването на подбор по критериите на чл. 329 КТ” поради противоречие със задължителна практика на ВКС; „длъжен ли е работодателят да извърши подбор между всички работници и служители в предприятието, които осъществяват еднакви или несъществено различаващи се трудови функции”; „как се разпределя доказателствената тежест при извършване /неизвършване/ на подбор по чл. 329 КТ” поради противоречие с ТР № 3/2011г. ОСГК на ВКС.
ВКС намира, че предвид мотивите на въззивния съд за незаконност на уволнението /ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че длъжностите „старши експертен сътрудник” и „младши експертен сътрудник” са идентични със заеманата от него „главен експертен сътрудник”, и поради това извършването на подбор не е било задължително/, от значение за решаването на делото е последният от поставените въпроси, който касае разпределянето на доказателствената тежест при наведени доводи за незаконност на уволнението поради липса на подбор по чл. 329 КТ. Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не се констатира твърдяното противоречие с ТР № 3/11г. ОСГК на ВКС, но въпросът за разпределяне на доказателствената тежест при въведени от ищеца доводи за липса на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ с лица, изпълняващи конкретно посочени от него длъжности, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ – Е с-в, № 7921 от 16.11.2015г. по в.гр.д. № 10379/2015г.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: