Решение №436 от 43649 по нак. дело №889/889 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
София, 03.07.2019 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 87/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, [населено място] срещу решение № 1834 от 13.07.2018 г. по т. д. № 6303/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1965 от 20.10.2017 г. по т. д. № 1080/2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от „Погледец-Лесинвест” ЕООД, [населено място] срещу „ЧЕЗ Разпределение България” АД, [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 26 109.29 лв. – заплатена такса за достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество по 13 броя фактури, издадени в периода 30.09.2012 г. – 30.09.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 23.03.2017 г. – до окончателното й плащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради отсъствие на процесуална легитимация на ищеца да предяви иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, произтичащо от факта на облигационната обвързаност на страните с източник сключен между тях договор относно същия предмет. Излага подробни съображения и за неправилност на акта с твърдението, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Според него, съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства; неправилно е преценил доказателствата; нарушил е правилата за доказателствената тежест; неправилно е приложил материалния закон при преценката на нормативно предвидената възмездност при предоставяне на процесната услуга като по този начин се е намесил в равнопоставени договорни отношения.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните (съставни) въпроси:
„1. Договорната отговорност по чл. 79 ЗЗД изключва ли отговорността за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, при наличието на действителен, валиден договор за спорното задължение и допустим ли е иск за обезщетение за неоснователно обогатяване в тази хипотеза; 2. Може ли задължение за заплащане по договор за достъп до електроразпределителната мрежа да има и друг, недоговорен източник и ако може кое е непосредственото основание за възникване на задължението за плащане – облигационното правоотношение или юридическите факти с извъндоговорен характер; 3. Може ли да се счита за отпаднало основанието на действащо облигационно правоотношение за предоставяне на услугата достъп между страните при наличие на точно изпълнение и от двете страни /доброволно плащане и оказване на услугата/; Допустимо ли е приравняването на законовото и договорно основание за предоставяне на услугата достъп с решение на регулаторен орган; 4. Представлява ли предварителното изпълнение /допуснато по силата на закона/ на невлязъл в сила административен акт юридически факт, който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни, възмездни сделки за заплатените парични задължения до датата на отпадане на основанието и допустим ли е в тази връзка иск за неоснователно обогатяване поради отпаднало основание 5. Допуска ли действащото законодателство договаряне на размер на цената за услугата достъп до разпределителна мрежа за производители, различни от определени от ДКЕВР; Императивни ли са нормите на чл. 30, ал. 1 и ал. 2, чл. 31, т. 2, т. 8, чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ; Пределни или фиксирани са цените за достъп според чл. 36а ЗЕ; 6. Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп отмяната на решение на ДКЕВР за определяне размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него; Има ли значение фактът на предоставяне на услугата и нейното заплащане от страните; 7. След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула, чия е доказателствената тежест да докаже с колко точно се е обогатил ответникът, в случай че ищецът иска връщане на платеното; 8. Допустимо ли е съдът при обосноваване на своите правни изводи да не посочи материалноправната норма, която прилага и от чийто диспозитив извежда релевантните за спора факти“.
По отношение на така поставените въпроси касаторът поддържа следните основания за допускане на касационното обжалване:
По въпросите по т. 1 и т. 8 – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на ППВС №1 от 28.05.1979 г., решение № 451 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 844/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 246 от 27.05.2011 г. по гр. д. № 1265/2010 г. на ВКС. ІV г. о. (за въпросите по т. 1) и на т. ІІ от ППВС № 1/1953 г., т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По въпросите по т. 1, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по въпросите по т. 3, т. 5 и т. 6 – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (в отменената му редакция) с твърдението, че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба – „Погледец-Лесинвест” ЕООД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 19.09.2018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е депозирана в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от „Погледец-Лесинвест” ЕООД, [населено място] срещу „ЧЕЗ Разпределение България” АД, [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 26 109.29 лв. – заплатена такса за достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество по 13 броя фактури, издадени в периода 30.09.2012 г. – 30.09.2013 г., въззивният съд, препращайки към установеното от първата инстанция от фактическа и правна страна по реда на чл. 272 ГПК, е споделил извода, че с отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до мрежата на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, е отпаднало основанието за заплатените от ищеца процесни суми. В тази насока е застъпено становището, че: решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи представлява индивидуален административен акт; решенето на съда за неговата отмяна, съобразно чл. 177, ал. 1 АПК, има действие по отношение на всички и има за последица отпадане с обратна сила на разпоредените с акта правни последици; заплащането от производителите на електрическа енергия на цена за достъп на оператора на електроразпределителната мрежа е дължимо на договорно основание, но клаузата за цената не е подвластна на волята на страните, а подлежи на принудително административно регулиране от държавния енергиен регулатор чрез издаваните за тази цел решения на ДКЕВР за определяне на цена за достъп, временна или окончателна; правното действие на тези административни актове обуславя и правното действие на клаузата за цената; с отмяната на административния акт и заличаване на последиците му отпада и основанието за начисляване на цени за достъп, поради което същите подлежат на връщане.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, следва да се отбележи, че за част от поставените въпроси касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в редакцията на разпоредбата преди изменението й с ДВ, бр. 86/2017 г. – противоречие с практиката на съдилищата, каквото основание към датата на подаване на касационната жалба (14.08.2018г.) вече не съществува. Това са въпросите по т. 3, т. 5 и т. 6. С оглед липсата на твърдяното от касатора основание, наличието на същото не следва да бъде обсъждано, а доколкото за въпрос № 3 това е и единственото заявено основание, не подлежи на обсъждане и самият въпрос, тъй като дори да е релевантен за изхода на делото, по отношение на него не би било налице релевирано основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Конкретно по поставените въпроси:
Въпросите по т. 1 са свързани с допустимостта на обжалваното въззивно решение и се основават на твърдението на касатора, че наличието на договорни отношения между страните изключва възможността за предявяване на иск за неоснователно обогатяване. Настоящият състав намира, че не е налице вероятност за недопустимост на въззивното решение, като основание за допускането му до касационен контрол, включително и по служебен почин на съда.
Въззивният съд е разгледал спора на предявеното с исковата молба правно основание – чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на платената цена за достъп до електроразпределителната мрежа след отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР от Върховен административен съд, с което са били определени временни цени за достъп, е допустим с оглед формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС (решение №58/16.08.2016г. по т.д.№332/2015г. на ВКС, І т. о., решение №126/16.08.2016г. по т.д.№1592/2015г. на ВКС, І т. о., решение №136/5.10.2016г. по т.д.№2727/2015г. на ВКС, ІІ т. о., решение №138/5.10.2016г. по т.д.№2355/2015г. на ВКС, ІІ т. о., решение №137/5.10.2016г. по т.д.№2327/2015г. на ВКС, ІІ т. о., решение №164/4.10.2016г. по т.д.№160/2015г. на ВКС, І т. о., решение №178/14.11.2016г. по т.д.№2543/2015г. на ВКС, ІІ т. о., решение №194/2.11.2016г. по т.д.№2706/2015г. на ВКС, ІІ т. о., решение №190/22.12.2016г. по т.д.№2738/2015г. на ВКС, ІІ т. о. и много други), която практика, макар да няма задължителен характер при действащата правна уредба, се споделя от съставите на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, както е посочено и в Тълкувателно решение № 7 от 04.10.2018 г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросите по т. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 от изложението са обвързани с доводите на касатора за съществуваща договорна връзка между страните, съответно за неприложимост на чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД и са поставени в контекста на решаващите изводи на въззивния съд за отпадане с обратна сила на основанието за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа поради отмяната на решението на ДКЕВР за определянето на тази цена с влязло в сила съдебно решение с обратно действие. По тези въпроси е формирана посочената по-горе практика на ВКС, в която се приема, че влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение № Ц-ЗЗ/14. 09. 2012 г. на ДКЕВР, има обратно действие; регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с което тези временни цени са били определени; с отмяната на решението на регулаторния орган е отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп, затова плащането на цената е лишено от основание и тя подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Съществуването на последователна практика на касационната инстанция по поставените въпроси и съответствието на решението на въззивния съд с нея изключва възможността за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
По отношение на въпросите по т. 3, т. 5 и т. 6 достатъчно за недопускане на касационното обжалване е обстоятелството, че едно от заявените за тях основания (което е единственото поддържано основание за въпроса по т. 3) – „противоречие с практиката на съдилищата“ понастоящем не съществува (както беше посочено по-горе), а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е заявено надлежно. Съгласно указанията по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо основание за допускане на касационното обжалване, докато в случая, с твърдението, че въпросите по т. 2 и по т. 4 са „от значение за точното прилагане на закона“, касаторът е заявил само част от това основание и то без да изложи конкретни доводи за обосноваване на същото, в какъвто смисъл са разясненията в цитираната задължителна съдебна практика.
По отношение на въпросите по т. 7 и т. 8 от изложението касационният контрол не може да бъде допуснат, тъй като същите не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело по смисъла, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно дадените с този тълкувателен акт задължителни за всички съдилища указания, материалноправният или процсуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Въпросът по т. 7 не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция за уважаване на иска. Съдът не е излагал съображения относно наличие на обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, като въпросът за доказателствената тежест относно факта на обогатяването на ответника изобщо не е поставян. Що се отнася до последния поставен в изложението въпрос (по т. 8), същият представлява по своето естество оплакване за неправилност на въззивното решение и е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед всички изложени съображения, поставените от касатора въпроси не обосновават допускане на касационното обжалване.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1834 от 13.07.2018 г. по т. д. № 6303/2017 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest