Решение №440 от 40128 по нак. дело №468/468 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е
 
                                                        № 440
 
                                     София, 11  ноември   2009 година
 
 
                                      В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А
 
 
          Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
 
 
                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
                                                           ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев
                                                                               Фиданка Пенева
 
 
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП – Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
 наказателно дело № 468/2009 г.
 
Касационното производство е образувано по саморъчно изготвени жалби от подсъдимите Д. Т. и Й. К. , срещу решение № 88/9.06.2009 година постановено от Великотърновския апелативен съд по в н о х д № 92/2009 година, по описа на същия съд, с което е потвърдена изцяло присъдата на Русенския окръжен съд № 36/9.03.2009 година по н о х д № 48/2009 година. В тях е въведено касационното основание само по чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК, за явна несправедливост на наказанията, с искания за намаляване размера на лишаването от свобода.
Пред касационната инстанция двамата подсъдими се явяват лично.
За жалбоподателя Д. Т. се явява и определеният от САК служебен защитник – адвокат Я от САК, който пледира за намаляване на наказанието лишаване от свобода, поради това, че размерът от девет години е твърде завишен.
За жалбоподателя Й. К. се явява упълномощен от него защитник – Х. К. от САК, който твърди, че при определяне на наказанието съдилищата не са съобразили, че той е съдействал на разследващите за разкриване на обективната истина и за възстановяване на част пот отнетите вещи. Прави искане размерът на наказанието да се намали с две години.
Този жалбоподател представя допълнително писмено искане за изменение на мярката му за неотклонение „задържане под стража” от настоящата инстанция.
Частните обвинители Л. М. и Пена П. , редовно призовани не се явяват и не изпращат представител.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на въззивното решение в сила. Намира, че съдилищата правилно са отчели големия интензитет на посегателствата, с оглед на тяхната многобройност за кратък период от време. За това наказанията не са явно несправедливи.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
 
Жалбите са неоснователни.
 
С обжалваното решение, Великотърновският апелативен съд е потвърдил изцяло присъдата на Русенския окръжен съд, с която двамата подсъдими са признати за виновни в това, че в град Р., след предварително сговаряне и при условията на продължавано престъпление в периода 25.04.2008-15.06.2008 г. и повторност в немаловежен случай за К. и опасен рецидив за Д. Т. , чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на технически средства и МПС са отнели чужди движими вещи, на стойност 57 664,21 лева /особено големи размери/ от владението на различни собственици, без тяхно съгласие, с намерение да ги присвоят, като случаят е особено тежък – престъпление по чл. 196а, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7 вр. чл. 194 ал. 1 и чл. 26 ал. 1 НК за подсъдимия К по чл. 196а вр. с чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, 4 и 5 и чл. 26 ал. 1 НК, за подсъдимия Т.
Производството пред първата инстанция се развило по правилата на съкратеното съдебно следствие по Глава двадесет и седма НПК, в хипотезата на чл. 371 ал. 1, т. 1 НПК, поради което и на основание чл. 373 ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 372, ал. 4 НПК на подсъдимите е определено наказание под предвидения минимум от 10 години за наказанието лишаване от свобода, на основание чл. 55 ал. 1, т. 1 НК – по отношение на подсъдимия К, в размер на седем години, при строг първоначален режим; по отношение на подсъдимия Т в размер на девет години, при усилено строг първоначален режим.
С присъдата първостепенният съд се разпоредил с веществените доказателства, приспаднал времето на предварителното задържане на двамата подсъдими, като по отношение на подсъдимия К, на основание чл. 68 ал. 1 НК е активирана условната присъда постановена по н о х д № 455/2008 година по описа на РС-Велико Търново, за наказанието лишаване от свобода в размер на шест месеца.
Присъдил и разноските по делото.
При проверката по делото се установи, че въззивният съд се е произнесъл по същите доводи, въведени в касационните жалби, за намаляване на размера на наложените наказания, по жалбите на двамата подсъдими. Обсъдени са подробно посочените от жалбоподателите смекчаващи отговорността обстоятелства – съдействието на разследващите органи от К. , това, че предходните му осъждания са за деяния извършени преди да навърши пълнолетие, както възтановяването на по-голямата част от отнетите вещи. Обсъдено е и очевидното несъответствие на размера на наказанието с оглед изискванията на целите на наказанието, по отношение на подс. Тошев.
Настоящата инстанция намира, че изводите на въззивния съд за високата степен на обществена опасност на деянията, съчетана с високата обществена опасност на извъшителите им са съобразени с фактите по делото. Подсъдимият К. е осъждан четири пъти за кражби, като последното му осъждане е за деяние извършено след като е станал пълнолетен, а вторият подсъдим е осъждан пет пъти, за квалифицирани кражби, от които последните три при условията на опасен рецидив. Отчетено е обективираното от поведението на жалбоподателите обстоятелство, че престъпната дейност за тях не е инцидентно проявление, а е превърнато в средство за препитание. Правилно въззивният съд е подкрепил извода на първостепенния, че с оглед на смекчаващите отговорността обстоятелства установени само да подсъдимия К, по отношение на него в рамките на чл. 55 ал. 1, т. 1 НК, размерът на наказанието е определен с три години под предвидения от десет години.
При това положение и според Върховният касационен съд, наложеното на двамата подсъдими наказание по размер е справедливо. По начало, за да се породи за третата инстанция правомощието за изменение на атакуваното решение по основанието за явна несправедливост на наказанието, следва да се установи, че наложеното очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК. Поради изложеното тази очевидност не е налице, затова исканията на подсъдимите за намаляване на наказанията им са неоснователни и жалбите им следва да се оставят без уважение, а въззивното решение в сила.
 
Поради изложеното по отношение деятелността на подсъдимия К, искането му за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража” в по – лека, е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
 
 
Р Е Ш И :
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 88/9.06.2009 година, постановено от Великотърновския апелативен съд по в н о х д № 92/2009 година, по описа на същия съд, с което е потвърдена изцяло присъдата на Русенския окръжен съд № 36/9.03.2009 година по н о х д № 48/2009 година.
Оставя без уважение искането на подсъдимия Й. А. К. за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража” в по – лека.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
 
ПРЕСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.