3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
С. 10.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1398/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], подадена от пълномощника юрисконсулт В. З., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-А възз. с-в, от 28.11.2011г. по в.гр.д. № 13426/2011., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 53 с-в, от 14.01.2011г. по гр.д. № 55865/2010г., с което са уважени предявените от Г. Х. Ж. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация Г. Х. Ж. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. А. П. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от Г. Х. Ж. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че заеманата от ищеца длъжност „младши специалист-контрольор” в управление „Пътни такси и разрешителни” към Национална агенция „Пътна инфраструктура” не е реално съкратена, нито звеното е закрито, тъй като дейността му е преминала към Агенция „Митници”. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение 0 17.10.2009г., е в сила У. правилник на Агенция „Митници” и приетите изменения на Закона за пътищата от 18.09.2009г., които сочат на хипотезата на чл. 123, т. 7 КТ – дейността е прехвърлена от едно предприятие на друго, включително и материалните активи. Дейността на управление „„Пътни такси и разрешителни” като обособено звено е преминала към Агенция „Митници”, представляваща предприятие по смисъла на § 1, т. 2 КТ. Независимо от предвиденото задължение по § 29, ал. 4 ЗИД ЗП за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, уволнението е незаконно. В случая следва да се приложи чл. 123, т. 7 КТ като акт от по-висока степен. Трудовото правоотношение не е следвало да бъде прекратено, а да премине към новия работодател.
К. Агенция „Пътна инфраструктура” моли въззивното решение да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК тъй като съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и да формулира въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая изложението съдържа само оплаквания за неправилност на въззивното решение и доводи, че правото на труд е едно от основните права, гарантирани от Конституцията и Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, което според касатора обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно т. 1 на посоченото по-горе ТР материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-А възз. с-в, от 28.11.2011г. по в.гр.д. № 13426/2011.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: