Решение №45 от по гр. дело №4353/4353 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
     № 45
 
                                 София , 21.10.2008 г.
 
                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
 
    Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и осма година в състав:
 
                                                                        Председател:Жанин Силдарева                                                                            Членове:Маргарита Соколова
                                                                                           Дияна Ценева
 
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2394/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. А. А. и А. Б. Атанасова, последната действаща със съгласието на своята майка Ф. А. А., срещу въззивното решение № 38 от 29.02.2008 г. по в. гр. д. № 19/08 г. на Търговищкия окръжен съд, Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според касаторите неправилно е решен въпросът дали е налице влязло в сила решение относно вземането за лихва за забава, съставляващо процесуална пречка по чл. 224 ГПК /отм./ за пререшаване на спора в случаите, когато съдът е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на законната лихва върху обезщетението за вреди от непозволено увреждане.
В писмения отговор на ответника по касация “П” ООД гр. Т. е изложено становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
При проверка на допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., намира следното:
С решение № 770 от 06.12.2007 г. по гр. д. № 1579/07 г. Търговищкият районен съд осъдил “П” ООД гр. Т. да заплати на Ф. А. А. и А. Б. Атанасова, действаща със съгласието на своята майка Ф. А. А., сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата 10 000 лева, за периода от 22.07.2004 г. до 28.06.2007 г., на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, и 290 лева съдебни разноски.
С въззивното решение, предмет на касация, Търговищкият окръжен съд обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо и прекратил производството по делото. Приел, че искът е повторно заведен, след като ищците вече са го предявили, съединявайки го с главния иск по чл. 49 ЗЗД за обезщетение от непозволено увреждане, разгледан по гр. д. № 533/04 г. на Търговищкия окръжен съд. Повторното му завеждане е недопустимо поради забраната на чл. 224, ал. 2 ГПК /отм./. Въззивният съд приел също, че допустимостта на производството не е в зависимост от това дали предявената претенция е разгледана по същество. Изразено е и становището, че ако евентуално се приеме производството по нея да е все още висящо, то това също препятства повторно заявеното искане да се разгледа по същество.
От начина, по който се е развило процесуалното правоотношение, би могло да се достигне до извод, различен от направения от въззивния съд, по наличието на процесуална преклузия за предявяване на вземането, съставляващо лихва за забава, поради отвод за пресъдено нещо или висящност на спора по смисъла на чл. 95 ГПК /отм./.
В тази насока данните по делото сочат, че с решение № 116 от 28.09.2005 г. по в. гр. д. № 196/05 г. Варненският апелативен съд уважил частично исковете по чл. 49 ЗЗД, като присъдил на всяка от ищците по 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Въззивното решение е оставено в сила с решение № 125/07 г. от 21.02.2007 г. по гр. д. № 2926/05 г. на Върховния касационен съд на РБ, IV-то г. о.
По искането за лихви, заявено още с исковата молба от 06.12.2004 г., въззивният съд не се е произнесъл. За ищците се е породило правото да искат допълване на решението, което е следвало да бъде упражнено в месечен срок – чл. 193, ал. 1 ГПК /отм./. То има същият начален момент както срокът за обжалване – от деня, когато на ищците е било съобщено, че въззивното решение с мотивите е изготвено, в случая от 03.10.2005 г. До изтичане на срока за допълнително решение относно неразрешената част за присъждане на лихва за забава, делото е продължило да бъде висящо. Искане претенциите им да бъдат уважени в пълния размер, със законните последици, ищците са заявили в касационната жалба, подадена на 21.10.2005 г. Няма произнасяне по искането за лихва.
На 09.03.2007 г. – в едномесечен срок от влизане в сила на въззивното решение, ищците са поискали въззивният съд да възложи разноските върху осъдената страна и да се произнесе по заявеното искане за присъждане на лихви от деня на увреждането /л. 39 от въззивното дело/. Молбата, която е съдържала искания по чл. 192, ал. 4 и по чл. 193 ГПК /отм./, е разгледана само в първата й част, като са постановени определение № 108 от 26.03.2007 г. на Варненския апелативен съд и определение № 293 от 24.07.2007 г. по ч. гр. д. № 992/07 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о.
С оглед на всичко изложено от значение за точното приложение на закона е да се отговори на въпроса допустимо ли е предявяването на иск за парично вземане, съставляващо изтекли лихви за забава, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната за обезщетение за вреди от непозволено увреждане и процесуалният ред за постановяване на допълнително решение е изчерпан. В зависимост от даденото разрешение: 1. ще е налице абсолютна отрицателна процесуална предпоставка /процесуална пречка/ за образуване на нов исков процес поради отвод за пресъдено нещо, тъй като правото на иск е погасено поради разрешаването на гражданския спор, който го е породил; 2. в обратния случай страната, която твърди, че няма произнасяне по цялото й искане, ще разполага с право да предяви иск. Такъв в случая е предявен на 23.08.2007 г., като е поискано присъждане на лихви от деня на увреждането до окончателното изплащане на присъдената сума, което е извършено чрез няколко вноски по изп. д. № 107/07 г. на частен съдебен изпълнител З. при Търговищкия районен съд.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 38 от 29.02.2008 г. по в. гр. д. № 19/08 г. на Търговищкия окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба, като дава на жалбоподателите едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 /четиридесет лв./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар