Решение №46 от 42880 по търг. дело №572/572 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 46

[населено място], 25.05.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 572 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв.А.В. и адв.Д.П. срещу решение № 1649/20.07.2015г. по в.т.д. № 1732/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5-ти състав, с което е потвърдено решение № 1916/22.12.2014г. по т.д. № 5113/2013г. на Софийски градски съд, ТО VI-8 с. за отхвърляне исковете по чл.79 и чл.86 ЗЗД на касатора против [фирма] за заплащане на сумите: 635 000 евро, представляваща частична претенция от вземане за просрочената главница по договор за кредит № 250/05г. в размер на 863 080,05 евро; 525,64 евро, представляваща частична претенция от вземане за просрочена лихва в размер на 2 475,64 евро за периода 20.09.2010г.-20.10.2010г.; 802,46 евро, представляваща частична претенция от вземане за наказателна лихва в размер на 116 930,28 евро за периода 20.09.2010г.-20.07.2011г.; 1668,09 евро, представляваща частична претенция за вземане за наказателна лихва в размер на 3 668,09 евро за периода 20.07.2011г.-28.07.2011г.; сума от 11 875,99 евро, представляваща частична претенция от 314 592, 15 евро, начислена наказателна лихва за забава върху главница в размер на 863 080,05 евро за периода 29.07.2011г.-16.09.2013г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че изводите на въззивния съд за липса на уведомяване на длъжника за извършената в полза на касатора цесия са неправилни. Коментираното от апелативния съд уведомление е било подписано и от цедента, а не само от цесионера и то е достигнало до длъжника. Не са били обсъдени доказателствата за извършено уведомяване в хода на процеса – съобщение, връчено на 05.03.2014г. чрез куриер и на 22.05.2014г. връчена нотариална покана, обективираща уведомление до длъжника. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за уважаване на исковата претенция с присъждане на разноски в полза на касатора.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не представя писмен отговор.
Третото лице-помагач [фирма] изразява становище за основателност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е приел, че [фирма] не е изпълнило задълженията си по договор за кредит № 250/05 от 01.11.2005г. с настъпил падеж – 20.10.2008г. в посочения по исковата молба размер на претендираните вземания. Въззивната инстанция, след отстраняване на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с изключване от доказателствения материал на заверено копие от договор за цесия, е заключила, че между [фирма] и [фирма], Словения е бил сключен договор за цесия на процесните вземания с длъжник [фирма]. Изложени са съображения, че същият договор не е породил действие за длъжника, тъй като не му е било съобщено за прехвърлянето. Според въззивния съд съобщението до длъжника изхожда само от пълномощници на цесионера, не и на цедента, а обратната разписка не съдържа указания за съдържанието на пратката и не може да се свърже с коментираното уведомление. Решаващият съд е намерил за релевантно обстоятелството, че същото уведомление не е било подписано от длъжника съобразно указанията на цесионера. Поради което и САС е направил извод, че цесията не е породила действие за длъжника и оттук, че предявените от цесионера спрямо длъжника искове са неоснователни.
С определение № 824/27.10.2016г. по т.д. № 572/16г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на осн.чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по следния въпрос: Следва ли въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди доводите на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност?, за проверка съответствието му със задължителната на практика на ВС и ВКС по същия въпрос: ППВС №7/1965г., ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС по гр.д. № 1/2000г., Решение № 79/24.06.2009г. по т.д. № 645/2008г. на ВКС, II т.о.
В така създадената задължителна съдебна практика е застъпено категоричното становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, като това задължение произтича от чл.235 и чл.236 ГПК. Според разясненията по т.1 и 2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност, като същата преценка е ограничена от посочените във въззивната жалба и отговора й доводи. Втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото.
Настоящият състав на ВКС споделя така даденото разрешение на поставения процесуалноправен въпрос.
По основателността на касационната жалба:
В разглеждания случай касаторът е поддържал в исковата си молба твърдение, че между [фирма] и [фирма], Словения е бил сключен договор за цесия, с който цедентът е прехвърлил на касатора вземанията си срещу длъжник [фирма] по договор за кредит № 250/05 и анекси към него. Длъжникът е бил уведомен за извършената цесия от стария кредитор на 26.08.2011г. и в тази връзка са били представени с исковата молба писмени доказателства: съобщение за прехвърляне на вземанията и указания на цесионера, обратна разписка за получаване на пощенска пратка. Във въззивната жалба [фирма] поддържа твърдението си относно уведомяването на длъжника с позоваване на ангажираните в тази връзка доказателства, като посочва, че това обстоятелство е било прието за установено съобразно мотивите на решението на първоинстанционния съд.
Въззивният съд е обсъдил коментираните по-горе доказателства като е счел, че съобщението не изхожда от цедента, а само от цесионера, а обратната разписка не съдържа отбелязване на съдържанието на пощенската пратка и в нея не е посочено качеството на физическото лице получило пратката.
Настоящият състав на ВКС намира, че в отклонение от цитираната задължителна практика по въпроса, по който е било допуснато касационно обжалване, САС не е преценил в неговата цялост приложеното на л.50 от първоинстанционното дело съобщение, както и факта, че това писмено доказателство е било връчено на ответника по иска [фирма] в процедурата по реда на чл.367, ал.1 ГПК съобразно разписка за връчване от 06.12.2013г. /л.96 по делото на СГС/. Видно от съдържанието на документа той обективира както изявление на [фирма] /понастоящем [фирма]/ направено чрез неговия изпълнителен директор Г. Г., т.е. на цедента, така и на [фирма], Словения чрез представляващия Ю. Джолан, т.е. на цесионера, за извършено прехвърляне на всички вземания на цедента срещу длъжника по договор за кредит № 250/05 от 01.11.2005г. и договор за кредит № 377/06 от 20.09.2006г. Следователно е изпълнено условието по чл.99, ал.3 ЗЗД съобщението до длъжника за цесията да е направено от предишния кредитор. С оглед доказателствата за връчване на съобщението като част от преписката към исковата молба на ответника [фирма], е изпълнено изискването длъжникът да е уведомен. Следователно цесията на осн. чл.99, ал.4 ЗЗД е породила своето действие спрямо кредитополучателя / в същия смисъл Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. /.
Доколкото липсва оплакване по отношение на кредитирания от САС договор за придобиване и прехвърляне на портфейл от 28.07.2011г., представен в заверен от процесуален представител препис, следва да се приеме, че е доказан фактът на сключване на договор за цесия относно процесните вземания между [фирма] /понастоящем [фирма]/ и [фирма], Словения.
Не се оспорва констатацията на въззивния съд, направена въз основа на писмените доказателства и заключението на ССЕ, относно съществуването на задължения в полза на цедента спрямо длъжника въз основа на процесния договор № 250/05г. на основанията и в размерите посочени по исковата молба, а именно : 863080,05 евро, представляващи просрочена главница ; 2 475,64 евро, представляващи дължима просрочена лихва за периода 20.09.2010г.-20.10.2010г.; 116 930,28 евро, представляващи дължима наказателна лихва за периода 20.09.2010г.-20.07.2011г.; 3668,09 евро, представляващи дължима наказателна лихва за периода 20.07.2011г.-28.07.2011г.; 317 901,15 евро, представляващи дължима наказателна лихва за забава за периода 29.07.2011г.-16.09.2013г.
Горното налага извод за основателност на предявените искове в посочените в исковата молба размери.
По изложените съображения на осн. чл.293, ал.2 ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени и се постанови друго за уважаване на исковете.
Предвид изхода от спора в полза на касатора следва да се присъдят сторените от него разноски за трите инстанции в общ размер на 112 412,23лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното , Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение 1649/20.07.2015г. по в.т.д. № 1732/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5-ти състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма], Словения, следните суми: 635 000 евро, представляваща частична претенция от вземане за просрочената главница по договор за кредит № 250/05г. в размер на 863 080,05 евро; 525,64 евро, представляваща частична претенция от вземане за просрочена лихва в размер на 2 475,64 евро за периода 20.09.2010г.-20.10.2010г.; 802,46 евро, представляваща частична претенция от вземане за наказателна лихва в размер на 116 930,28 евро за периода 20.09.2010г.-20.07.2011г.; 1668,09 евро, представляваща частична претенция за вземане за наказателна лихва в размер на 3 668,09 евро за периода 20.07.2011г.-28.07.2011г.; сума от 11 875,99 евро, представляваща частична претенция от 314 592, 15 евро, начислена наказателна лихва за забава върху главница в размер на 863 080,05 евро за периода 29.07.2011г.-16.09.2013г.
Решението е постановено при участието на [фирма] като трето лице помагач на страната на ищеца.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма], Словения сумата от 112 412,23лв., представляващи сторените от последното съдебно-деловодни разноски за всички инстанции, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар