Решение №46 от 43676 по тър. дело №1838/1838 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 46

гр. София,30.07.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№1838 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Мини открит въгледобив“ ЕАД, гр. Перник, срещу решение №616/14.03.2018г. по в.т.д. №6364/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, в частта, с която е потвърдено решение №38 от 31.07.2017г. по т.д.№5/2017г. на Пернишки окръжен съд, ГК, в частта, с която „Мини открит въгледобив“ ЕАД, гр. Перник, е осъдено да заплати на „Технострой 68“ ЕООД, гр. Неделино, на основание чл.258 от ЗЗД възнаграждение по фактура №33/30.11.2013г. в размер на 48 468,02 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 27.01.2017г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава на претендираните главници по фактури в размер на 14 750,33 лева за периода от 28.01.2014г. до 21.01.2017г., както и в частта за разноските. В останалата част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Касаторът поддържа, че решението на Софийски апелативен съд е неправилно и необосновано в обжалваната част. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че претенцията на изпълнителя за дължимата сума по фактура №33/30.11.2013г. не е погасена по давност, тъй като за вземането е приложим общият петгодишен срок на погасителната давност. Поддържа, че съдът неправилно се е ограничил само в тълкуване на волята на страните, изразена в клаузата на чл.38 и чл.2.7 от сключения между тях договор, поради което неправилно е приел,че нито периодът, нито обемът на работата са предварително дефинирани, поради което задълженията не са за периодични плащания.
Ответникът „Технострой 68“ ЕООД, гр. Неделино, не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съд е приел за установено възникването между страните на валидно облигационно отношение по договори за превоз и изкоп на земни маси от 02.01.2013г., както и възникването на вземания за ищеца -изпълнител за възнаграждение по пет броя фактури – фактура №33/30.11.2013г. – 48 468,02 лв., фактура №36/30.12.2013г. – 22 595,74 лв., фактура №38/31.01.2014г. – 27 569,71 лв., фактура №42/31.03.2014г. – 13897,90 лв. и фактура №45/30.04.2014г. – 15531,02 лв. Счел е, че задълженията по фактурите не са за периодични плащания, съответно претендираната от ищеца сума в размер на 48 468,02 лева по фактура №33/30.11.2013г. е дължима, тъй като вземането не е погасено с изтичането на тригодишния давностен срок до датата на предявяване на иска.
С определение №578/12.12.2018г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса относно съществените белези на периодичните плащания.
Съдържанието на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и неговите основни и задължителни характеристики са изяснени в ТР №3/18.05.2012г. по тълк. д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че това са повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
По основателността на касационната жалба:
С оглед дадения отговор на поставения въпрос следва да се приеме, че в случая се касае за периодични платежи и приложима е разпоредбата на чл.111 б.”в” от ЗЗД. Вземанията за възнаграждение на „Технострой 68“ ЕООД, гр. Неделино, по сключените между страните договор за превоз и договор за изкоп на земни маси от 02.01.2013г. имат характера на периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в“ от ЗЗД и се погасяват с тригодишен срок на погасителната давност. Съгласно чл.1 от договора за изкоп на земни маси, изпълнителят е приел да извършва изкопаване на земни маси и въглища на територията на „Мини открит въгледобив“ ЕАД и услуга с булдозер, съгласно утвърден работен режим на работа за месеца, срещу възнаграждение. В чл.18 от същия договор е предвидено задължение за изпълнителя ежемесечно да предоставя първични документи / работни карти/ за извършения оперативен обем работа, а в чл.20 от договора – задължение да издава данъчна фактура в петдневен срок от отчитане на извършената работа за месеца. Съгласно чл.38 от договора заплащането се извършва в срок до 45 дни след съставяне на протокол за изпълнените работи и редовно подадени фактури. Следователно основното задължение на възложителя по договора се състои в повтарящо се, трайно изпълнение на парични задължения, които имат единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време – помесечно, с оглед на което характеристиката на тези вземания покрива дефинитивното тълкуване на чл.111, б. „в“ от ЗЗД, извършено с ТР №3/18.05.2012г. по тълк.д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Обстоятелството, че размерът на дължимото възнаграждение за всеки месец се различава в зависимост от действително изкопаните обеми земна маса и въглища, не променя характера на задължението за плащане на възнаграждение. Размерите на отделните плащания са определяеми към момента на сключване на договора, като единичните цени за отделните видове изкопни работи са уговорени в тарифа, съставляваща Приложение №1 към договора. Вземанията за възнаграждение по договора за превоз от 02.01.2013г. също притежават характеристиките на периодични плащания, доколкото използваните в договора изрази „месечни количества минна маса“, „месечни НМЗ“, „текущия месец“ налагат извода за помесечно отчитане на транспортните услуги, а съответно заплащането се извършва в срок до 45 дни след съставянето на протокол за изпълнените работи.
Като е приел, че задължението на ответника не съставлява периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД и е приложил общия 5-годишен давностен срок, въззивният съд е нарушил материалния закон, което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281 т.3 от ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения иск следва да бъде разрешен по същество.
Своевременно направеното от ответника възражение за погасяване на претенцията за главницата по фактура №33/30.11.2013г. в размер на 48 468,02 лева с кратка тригодишна давност е основателно. Претендираното от ищеца – изпълнител възнаграждение по фактурата е станало изискуемо в срока по чл.38 от договора – на 14.01.2014г., и към датата на подаване на исковата молба – 27.01.2017г., при липса на изложени от ищеца твърдения и ангажирани доказателства за прекъсване или спиране на погасителната давност, това вземане е било погасено поради изтичане на предвидената в чл.111, б.„в” от ЗЗД тригодишна погасителна давност.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, с която е потвърдено решение №38 от 31.07.2017г. по т.д.№5/2017г. на Пернишки окръжен съд, ГК, в частта, с която „Мини открит въгледобив“ ЕАД, гр. Перник, е осъдено да заплати на „Технострой 68“ ЕООД, гр. Неделино, на основание чл.258 от ЗЗД възнаграждение по фактура №33/30.11.2013г. в размер на 48 468,02 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 27.01.2017г. до окончателното изплащане, както и обезщетение в размер на 6833,46 лева за забава на същата сума за периода от 28.01.2014г. до 21.01.2017г., и следва да бъде постановено друго, с което искът по чл.266 от ЗЗД да бъде отхвърлен за претендираното възнаграждение по фактура №33/30.11.2013г. в размер на 48 468,02 лева, а искът по чл.86 от ЗЗД бъде отхвърлен за сумата 6833,46 лева – обезщетение за забава на същата сума за периода от 28.01.2014г. до 21.01.2017г. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено решение №38 от 31.07.2017г. по т.д.№5/2017г. на Пернишки окръжен съд, ГК, в частта, с която „Мини открит въгледобив“ ЕАД, гр. Перник, е осъдено да заплати на „Технострой 68“ ЕООД, гр. Неделино, на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски за разликата над 6858,81 лева.
В останалата обжалвана част, решението следва да бъде оставено в сила. С първоинстанционното решение са присъдени лихви за забава по процесните пет броя фактури в общ размер на 37 570,21 лева. След частичната отмяна на първоинстанционното решение в частта по иска по чл.86 от ЗЗД, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са присъдени обезщетения в общ размер от 29 257,16 лева за забава на дължимите суми по фактурите. В касационната жалба се сочи обжалваем интерес от 14 750,33 лева, тоест обжалва се решението за разликата над размера от 14 868,29 лева до присъдения размер на мораторните лихви от 29 257,16 лева. Част от посочената в касационната жалба сума 14 750,33 лева съставлява обезщетението за забава на главницата по фактура №33/30.11.2013г. за периода от 28.01.2014г. до 21.01.2017г., а именно 6833,46 лева. Предвид извода за недължимост на главницата по фактура №33/30.11.2013г., на основание чл.119 от ЗЗД следва да се счита погасено и вземането за обезщетение за забава на сумата по фактурата. За оставащата част от 7 916,87 лева/14 750,33 лева – 6833,46 лева/, с която касаторът претендира да се намали размерът на присъдените мораторни лихви, в касационната жалба не са изложени доводи за недължимост. Касаторът препраща към доводите във въззивната жалба за неправилно определяне на размера на обезщетението за забава по процесните фактури. Тези доводи са съобразени от въззивния съд, който е намалил размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение по всяка от фактурите до размера, посочен от съдебно – счетоводната експертиза.
С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1154,45 лева, съответно на изхода на касационното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №616/14.03.2018г. по в.т.д. №6364/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, в частта, с която е потвърдено решение №38 от 31.07.2017г. по т.д.№5/2017г. на Пернишки окръжен съд, ГК, в частта, с която „Мини открит въгледобив“ ЕАД, гр. Перник, е осъдено да заплати на „Технострой 68“ ЕООД, гр. Неделино, на основание чл.258 от ЗЗД вр. чл.266 от ЗЗД възнаграждение по фактура №33/30.11.2013г. в размер на 48 468,02 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 27.01.2017г. до окончателното изплащане, както и обезщетение в размер на 6833,46 лева за забава на същата сума за периода от 28.01.2014г. до 21.01.2017г., както и разноски за първоинстанционното производство за разликата над 6858,81 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Технострой 68“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Неделино, [улица] срещу „Мини открит въгледобив“ ЕАД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Перник, [улица], иск с правно основание чл.258 от ЗЗД, вр. чл.266 от ЗЗД за присъждане на възнаграждение по фактура №33/30.11.2013г. в размер на 48 468,02 лева /четиридесет и осем хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и две стотинки/, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 27.01.2017г. до окончателното изплащане и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава на същата сума за периода от 28.01.2014г. до 21.01.2017г. за размера 6833,46 лева /шест хиляди осемстотин тридесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/, присъден с въззивното решение.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №616/14.03.2018г. по в.т.д. №6364/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Технострой 68“ ЕООД да заплати на „Мини открит въгледобив“ ЕАД сумата 1154,45 лева / хиляда сто петдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/ – разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.