2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
С. 28.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 7111/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Д. Болт, британски гражданин, подадена от пълномощника му адв. Ал. С., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, № 1222 от 18.06.2013г. по в.гр.д. № 943/2012г., с което е отменено решението на Софийски градски съд от 16.12.2011г. по гр.д. № 14468/2010г. в осъдителната му част и вместо него с въззивното решение са отхвърлени предявените от Л. Д. Болт против М. М. К. искове по чл. 45ЗЗД и по чл. 55 ЗЗД, и против [фирма] по чл. 55 ЗЗД. Потвърдено е решението в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД против [фирма].
В представения писмен отговор ответниците М. М. К. и [фирма], чрез пълномощника си адв. Н. А. Д., молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените от Л. Д. Болт против [фирма] и М. М. К. искове съответно по чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД като е отхвърлил иска срещу дружеството и го е уважил срещу евентуалния ответник в пълния му размер от общо 16 500 евро.
С разпореждане в з.з. на 14.03.2012г. въззивният съд е дал указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест по исковете по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Указанията не са съобщени на страните.
С определение в открито с.з. на 24.10.2012г. въззивният съд е оставил исковата молба без движение за уточняване на претенцията. В изпълнение на указанията е подадена молба от 31.10.2012г., върху която е постановено определение от 07.01.2013г. С него съдът е констатирал, че първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест /и не се е произнесъл/ по исковете по чл. 55 ЗЗД, поради което въззивният съд е дал указания на ищеца за кои обстоятелства трябва да представи доказателства по предявените искове с правно основание чл. 55 ЗЗД. Тези указания също не са съобщени на ищеца. Изпратеното до пълномощника му съобщение е върнато със забележка да се приложи разпореждането съобразно текста на съобщението. Повторно съобщение не е изпратено, определението не е докладвано и в с.з.
С постановеното от въззивния съд решение исковете против М. М. К. по чл. 45 ЗЗД и по чл. 55 ЗЗД, и против [фирма] по чл. 55 ЗЗД са отхвърлени, и е потвърдено решението в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД против [фирма]. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил противоправност на действията на ответника М. М.. Не са доказани и заявените в исковата молба вреди за ищеца. Осъществяването на разпоредителни действия със суми от сметки на ищеца не обосновава настъпването на вреда за него, тъй като от значение е последващото поведение по използване на изтеглените суми. Относно исковете за неоснователно обогатяване е приел, че е налице основание за осъществените две разпореждания със средства от банковата сметка на ищеца. Основанието за тях е учредената в негова полза представителна власт да извършва такива действия и липсата на доводи за обвързаност на упълномощаването от други правоотношения между страните.
К. Л. Д. Болт моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК по няколко процесуалноправни въпроса, първата група от които е свързана с разпределението на доказателствената тежест по предявените искове, а втората група въпроси – с докладването на делото и съобщаване на страната на дадените указания по разпределение на доказателствената тежест.
Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от касатора процесуалноправен въпрос „длъжен ли е въззивният съд в случаите, когато извърши доклад за разпределение на доказателствената тежест по тези искове, по които първоинстанционният съд не е направил доклад и не се е произнесъл, да съобщи на страните изготвения от него доклад или да го докладва в открито заседание, съответно да осигури упражняването на процесуалните права на страните, предвидени в чл. 146 ГПК”, който въпрос е предмет на ТР № 1/2013г., ОСГТК на ВКС. С т. 2 на посоченото ТР е прието, че при констатиране на процесуални нарушения във връзка с доклада съдът дава указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
На жалбоподателя следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 807 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, втори с-в, № 1222 от 18.06.2013г. по в.гр.д. № 943/2012г.
Указва на Л. Д. Болт чрез пълномощника му адв. Ал. С., да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 807 лв., като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: