Решение №475 от 42537 по нак. дело №1036/1036 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София, 16.06.2016 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2738/2015г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 819 от 27.04.2015 г. по в. гр. д. № 606/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Варненски районен съд решение № 6044 от 16.12.2014 г. по гр. д. № 9518/2014 г., изцяло е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 22 835.68 лв., представляваща сборен остатък по 13 броя фактури на неплатена цена на произведена и продадена електроенергия за периода от 27.09.2012 г. до 30.11.2013 г. по договор от 03.01.2007 г. за изкупуване на електрическа енергия.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Спорд касатора, изводът на решаващия състав за неоснователност на предявения иск за заплащане на сумите по процесните фактури противоречи на нормите на Закона за енергетиката и не отчита обстоятелството, че отношенията между страните във връзка с продажбата на произведената от ищеца електроенергия се регулират от държавен орган – ДКЕВР, чието изключително правомощие е да определи цените за достъп до електроразпределителните мрежи и следователно такива цени се дължат само дотолкова, доколкото има влязло в сила решение за определянето им, каквото в случая не е налице, предвид последващата му отмяна от Върховен административен съд. Оплакването за процесуални нарушения е аргументирано с твърдението за липса на мотиви в обжалвания акт досежно посоченото от ищеца основание на претенцията – чл. 327 ТЗ, както и за наличие на основание за отвод на съдебния състав предвид отказа му да съобрази формираната в тази насока практика на Пловдивски апелативен съд.
Като обосноваващи допускането на касационното обжалване, с поддържане на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. При положение, че Върховният административен съд на Република България е отменил Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са били определени временни цени за достъп, дължими от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителната мрежа, тази отмяна заличила ли е с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп и води ли до отпадане с обратна сила на задължението за заплащане на цена за достъп от В.-производителите; 2. Ако отмяната на решението на ДКЕВР, цитирано в т. 1, води до отпадане с обратна сила на задължението за заплащане на цена за достъп, следва ли електроразпределителните дружества да върнат на В.-производителите заплатените цени за достъп за периода, през който решението на ДКЕВР е подлежало на изпълнение на основание обстоятелството, че съгласно чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката обжалването му не спира неговото изпълнение; 3. Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР представлява ли основание за заплащане на цена за достъп от В.-производителите и отмяната на това решение заличава ли с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп; 4. Определената с Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. цена за достъп пределна ли е или е точно определена и В.-производителят и електроразпределителното дружество не могат да се отклоняват от определения от ДКЕВР размер; 5. Следва ли да се приеме, че след като електроразпределителното дружество е предоставяло достъп до мрежата си на В.-производителя, то е дължима цена за достъп дори и при положение, че е налице влязло в сила решение на ВАС, с което с обратна сила е отменено решението на ДКЕВР за определяне цена за достъп до електроразпределителната мрежа; С други думи, следва ли да се приеме, че след като електроразпределителното дружество е предоставяло достъп до мрежата си на В.-производителя, то е дължима цена за достъп дори такава да не е определена от ДКЕВР“.
По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че се решават противоречиво от съдилищата (за което са представени множество първоинстанционни и въззивни решения, част от които не са влезли в сила), както и че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По отношение на първите два въпроса е заявено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението, че са решени в противоречие с практиката по приложението на чл. 55 ЗЗД – Тълкувателно решение № 17/1959 г. и Тълкувателно решение № 50/1985 г. на ОСГК на ВС.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 20.07.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 22 835.68 лв., представляваща сборен остатък по 13 броя фактури на неплатена цена на произведена и продадена електроенергия за периода 27.09.2012 г. до 30.11.2013 г. по договор от 03.01.2007 г. за изкупуване на електрическа енергия, въззивният съд е приел, че независимо от отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, не е отпаднало основанието за плащане на посочените суми. В тази насока е застъпено становището, че: Отмяната на временните цени по реда на съдебния контрол не трансформира определеното в закона възмездно правоотношение в безвъзмездно такова и не създава безусловно задължение за електроразпределителното дружество за връщане на получената сума; Предвид характеристиките на правоотношението между страните и неговата регулационна уредба, отмяната на временните цени, сама по себе си, не може да доведе до претенция на производителя за връщане на даденото на отпаднало основание, тъй като при липса на определена временна цена за достъп, размерът на дължимата от производителя престация подлежи на определяне по административен ред – чрез окончателни цени; Заплащайки цена за достъп, осъществената от ищцовото дружество престация в полза на ответника е с оглед на предоставяната му услуга, като решението на ДКЕВР не създава основанието, а е относимо единствено към размера на цената на предоставяната му услуга. Поради това, решаващият състав е счел за неоснователно възражението за недействителност на извършените между страните прихващания на вземания на ищеца за цена на продадена енергия с вземания на ответника за цена на достъп, цедирани му от [фирма], до размер на исковата сума.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
По същество поставените от касатора въпроси се свеждат до един общ въпрос, уточнен от касационната инстанция съобразно правомощията й по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – въпросът за действието във времето на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен индивидуален административен акт (по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Закона за енергетиката), инкорпориран в решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Този въпрос е от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като разрешаването му от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на предявения иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ. По отношение на него е осъществено и едно от поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване – това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същият е решен в противоречие с формираната след подаване на касационната жалба задължителна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения: решение № 212/23.12.2015 г. по т. д. № 2956/2014 г. на І т. о., решение № 157/11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т. о., решение № 155/11.01.2016 г. по т. д. № 2611/2014 г. на ІІ т. о. Съобразно посочената практика: Влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие; Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени; Като последица от обратното действие на съдебната отмяна на решението на ДКЕВР след нейното настъпване следва да се счита, че временни цени за достъп не са били определяни, а плащането им е лишено от основание.
При наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не следва да се обсъждат поддържаните в изложението основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 819 от 27.04.2015 г. по в. гр. д. № 606/2015 г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 456.71 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest