1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София,02.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3568 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 993 от 15.05.2015г. по в.гр.д.№ 135/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав в частта, с която след отмяна на решението по гр.д.№ 13823/2012г. на СГС, ГК, 1-6 състав за отхвърлянето на иска за разликата до пълния предявен размер, застрахователят е осъден да заплати на ищеца П. А. Б. още 100 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му А. П. Божуркова, настъпила на 15.07.2011г. в резултат на пътно произшествие от 13.07.2011г., ведно със законна лихва и разноски.
В касационната жалба се поддържа искане за обезсилване на решението, с което законната лихва върху допълнително присъденото обезщетение е определена от 13.07.2011г. Посочва се, че смъртта е настъпила на 15.07.2011г. и това е моментът, посочен в исковата молба като начална датата на претенцията за лихви. Изложени са и доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК в частта за определянето на допълнително обезщетение от 100 000лв., т.е. присъждане на общата сума от 200 000лв. за претърпените от ищеца морални вреди. Позоваването е на нарушение на принципа на справедливо обезщетяване – чл.52 ЗЗД и осъждане застрахователят да заплати необосновано висок размер, с оглед на конкретните факти – починалата към датата на деликта е била на 38 години, а ищецът на 70г, от невръстна А. Божуркова не е живяла с баща си, тъй като родителите й са разведени от 1980г., а от 1990г. живее в Германия, където е създала свое семейство. Поддържа се и довод за нарушение на съдопроизводствените правила – САС мотивирал определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди с незаявени в исковата молба факти – лишаване от финансова подкрепа на ищеца и при отсъствие на претенция за имуществена обезвреда. Незаконосъобразно при определяне на обезщетението САС включил здравословното състояние на увреденото лице като критерий, относим към принципа за справедливост при определяне на обема вреди, както и неправилно бил преценен жизненият стандарт в страната към момента на увреждането. Искането е за отмяна на решението в частта за уважаването на иска в размер над 100 000лв. и отхвърлянето му.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването поради противоречие на изводите на САС със задължителна за него съдебна практика – ППВС 4/68г. и решения по чл.290 ГПК – Решение № 95 по т.д.№ 355/2009г. на Първо т.о. и Решение 95 по т.д.№ 916/2011г. на Първо т.о. , както и с актове по т.2, с които обезщетение за вреди от смърт в период близък към момента на увреждането, според касатора, е присъдено в значително по-нисък размер /решение по гр.д.№ 2701/2013г. на САС,7 състав, по гр.д.№ 2389/2013г. на САС, 8 състав, по гр.д.№ 2572/2014г. на САС, 4 състав, по гр.д.№ 451/2013г. на САС, 1 състав, по гр.д.№ 4682/2012г. на САС, 2 състав/ по въпросите: 1/ Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен иск срещу застраховател; 2/ Съставлява ли релевантен факт за определяне размера на застрахователното обезщетение по прекия иск по чл.226,ал.1 КЗ-отм. лишаването от издръжка на увредения в резултат на смъртта на пострадалия, при условие, че иск за имуществени вреди не е предявен и не са твърдени факти за загуба на издръжка;3/ Включва ли се в съдържанието на „други обстоятелства“, които съдът е длъжен да обсъди, и при оценката им да определи размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на т.2 ППВС 4/68г., практиката на съдилищата, създадена в близък към момента на процесното увреждане, по близки случаи;4/ Релевантен факт ли е за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди по прекия иск по чл.226,ал.1 КЗ-отм., здравословното състояние на увредения близък на починалия;5/ Релевантен факт за определяне размера на обезщетението ли е жизненият стандарт към момента на увреждането.
В писмен отговор ищецът оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата молба ищецът П. А. Б., роден 1941г. се е позовал на качеството си на увредено лице от смъртта на дъщеря си А. Божуркова, която на 38 годишна възраст починала на 15.07.2011г. от множествена травма, причинена от пътно произшествие от 13.07.2011г. Изложил е обстоятелства, че починалата е била работеща млада и здрава жена, завършила образованието си в България, продължила обучението си в Германия, където създала семейство. Пострадалата била грижовна, мила и отговорна дъщеря, помагала на баща си, между тях съществувала силна връзка, поддържали изключително близки отношения и контакти, основани на обич, уважение, силна привързаност и подкрепа. Ищецът загубил моралната и физическа опора, на която разчитал на старини, не могъл да преодолее загубата, която се отразила изключително тежко на здравословното и емоционалното му състояние. По делото е била изслушана свидетелка – жената, която живее на съпружески начала от 1980г. с ищеца и познава А. от шестгодишна възраст. Установила е факти за топлите отношения между бащата и дъщерята – той бил журналист, пътували заедно на почивки, спортували заедно, посещавали съседни страни, А. била подкрепяна и насърчавана от баща си да учи езици, завършила две висши образования, идвала много често в България, като живеела по три-четири месеца в дома на баща си, помагала му, тъй като бил инвалид. Пътували заедно със семейството на А. в Германия и Италия. След кончината й той се уединил, животът му коренно се променил, загубата била непрежалима.
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни като ищецът е обжалвал решението в частта за отхвърляне на иска му за разликата от присъдените от СГС 100 000лв. до предявения размер 200 000лв. САС е приел, че първоинстанционният съд не е отчел близостта между бащата и дъщерята, силната им връзка, независимо, че не са живели в едно домакинство, обективирана в честите посещения на А. в България, която подпомагала финансово родителя си инвалид. Посочил е, че не е съобразена и съдебната практика за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при смърт от пътни произшествия, настъпили през 2011г. Мотивирал е, че обезщетението от 200 000лв. съответства на практиката на съдилищата в подобни случаи и на жизнения стандарт в страната към момента на увреждането. Позовал се на практиката на конкретния състав на САС за размера на обезщетенията за неимуществени вреди по повод смърт при пътни произшествия, реализирани през 2010г. и 2011г. – на Решение от 01.04.2015 г. по в.гр.д. № 3895/2014 г. и Решение 1439/03.08.2012 г. по в.гр.д. № 1577/2011 г. и двете на 7-ми състав, ГК на САС. Върху допълнително присъденото обезщетение от 100 000лв. САС е определил законната лихва от 13.07.2011г., която с исковата молба е поискана от 15.07.2011г., когато е безспорно установената дата на смъртта в болничното заведение в [населено място].
Съставът на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на обжалването по втория и четвъртият въпрос, тъй като разрешаването им в обжалваното решение не е в противоречие с практиката на ВКС – в решение № 163 по т.д.№ 3450/2013г. на Първо т.о. е изведен принципът, че на съобразяване при определяне обезщетението за неимуществени вреди подлежат всички конкретни обективно съществуващи факти между които може да бъде и загубата на материална подкрепа и опора. В същия смисъл е и разрешението по гр.д.№ 824/2009г. на Четвърто гр.отд. В решение по т.д.№ 1948/2013г. на Второ т.о., даденият отговор е, че влошаването на здравословното и психичното състояние на ищците от смърт на близък само по себе си не е условие за възникване на правото на обезщетение по чл.52 ЗЗД и за размера му, но следва да бъде отчетено отражението на събитието върху конкретното претендиращо обезщетение увредено лице.
Съставът на ВКС счита, че е налице основанието за допускане на обжалването по релеватнните за спора и посочени в изложението останали материалноправни въпроси /първия, доразвит в трети и пети/. Съобразно правомощията на състава на касационния съд да го уточни и конкретизира /т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК/, материалноправният, по който следва да бъде допуснато обжалването, е за съобразяването на жизнения стандарт при определянето на обезщетението за неимуществени вреди по прекия иск на увредения при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК и за релевантността на размера обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани от състава на съда, на други увредени от смърт лица, в период близък до процесния, но от различни застрахователни събития /деликти/, като критерий за определяне на паричния еквивалент, дължим на ищеца при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. По отношение на втората част от въпроса, касаторът не е обосновал наличието на сочените от него т.1 и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК. По първата част на въпроса дружеството касатор доказва наличието на допълнителната предпоставка с цитираното ППВС 4/68г. и приложените решения по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК.
Следва касационното обжалване да бъде допуснато и в частта, с която САС е определил началната дата, от която се дължи законната лихва върху допълнително присъденото обезщетение за неимуществени вреди за проверка неговата допустимост- т.1, изр.последно на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
На касатора следва да се укаже задължението за внасяне на таксата в размер на 2 000лв. по т.18,ал.2 от Тарифата в едноседмичен срок.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 993 от 15.05.2015г. по в.гр.д.№ 135/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав в частта за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част и уважаването на иска в предявения размер, както и в частта относно началната дата, от която е присъдена законната лихва върху допълнително присъденото обезщетение от 100 000лв.
Указва на ЗК [фирма] да представи по делото в едноседмичен срок документ за внесена държавна такса 2 000лв.
След изтичането на седмичния срок, делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. на ВКС за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: