Решение №488 от 39798 по нак. дело №506/506 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
 
                                                                №488
 
                                   гр.София, 16 декември 2008 г.
 
            Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
                                                     
     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
                                                              
                                                        ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
            
                                                                                          Павлина Панова                          
 
с участието на прокурора Борислав Йотов
и при секретаря Лилия Гаврилова,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 506/08  година.
            Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Д. Д. И. против решение № 248 от 14.07.2008 год. по внохд № 289/08 год. на Софийски апелативен съд.
            Молбата изготвена от адв. А е с оплакване за не законосъобразност на постановеното решение. Основно се оспорва авторството на деянието, като се подлагат на собствен анализ доказателствата по делото. Излага се версията на подсъдимия за събитията в инкриминирания период, че майката на пострадалите е заинтересована от изхода на делото и казаното от малолетните свидетелки е плод на детски фантазии внушени от нея, с извода, че липсват доказателства за извършени блудствени действия. Според защитата всички изводи на съда се базират на показанията на пострадалите и на заинтересовани лица. Не са взети предвид показанията на св. Л. В. и съдебните експертизи изготвени за психическото състояние на децата и сексуалното развитие и липсата на отклонение от нормалната сексуалност и заключението за слаба сексуалност на подсъдимия. Твърди се, че не  са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват извода, че подсъдимият И е извършил престъплението за което е осъден. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата и представя писмена защита, в която доразвива тези доводи.
            Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.
            След проверка на решението в рамките на своята компетентност, Върховният касационен съд намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
            С присъда № 26 от 06.04.2006 год. по нохд № 2850/04 год., Софийски градски съд е признал подсъдимия Д. Д. И. за виновен в това, че на неустановени дати в периода от м.май-до м.декември 2002 год., в гр. С., в условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на две малолетни лица: Е. и Е. К. , като блудството е извършено чрез заплашване, поради което и на основание чл.149 ал.5, т.1, вр. с ал.2, вр.с ал.1, вр. с чл.26 и чл.54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода.
            Признат е за виновен и в това, че на неустановени дати през м. март 2003 год. в гр. С., при условията на продължавано престъпление е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст-Е. К. , чрез употреба на заплашване, поради което и на основание чл.150, вр. с чл.26 ал.1 и  чл.54 НК е осъден на две години лишаване от свобода.
            На основание чл.23 НК е определено общо наказание от пет години лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим.
            Със същата присъда подсъдимият И е осъден да заплати на Е. и Е. К. сумата от по 5 000.00 лв.за причинени им неимуществени вреди, със законните последици.
С обжалваното решение присъдата е изменена, като наказанието за извършеното престъпление от подсъдимия И по чл.149 ал.5, т.1 НК е намалено на три години лишаване от свобода, което да изтърпи и по съвкупност. В останалата част присъдата е потвърдена.
            В жалбата се поддържа, че направените от въззивната инстанция фактически изводи за обективната и субективна с. на престъпленията, не съответстват на доказателствата по делото и се твърди, че при установяване на  фактическия състав съдът е проявил избирателен подход и без необходимите за това доказателства. По същество се оспорват кредитираните доказателства. В тази връзка, като многократно е отбелязвано в решенията, касационната инстанция не разполага с правомощие да проверява фактическата обоснованост на съдебния акт, като и да приема и прави изводи за други фактически положения на основата на събраните доказателства. Касационният състав само контролира приложението на материалния закон на основата на приетите от въззивната инстанция фактически положения и има правомощието да извърши проверка относно спазването на процесуалните правила, които гарантират правилното формиране на съдийското убеждение в съответствие с принципната норма на чл.14 ПНК. Въззивният съд е направил обстоен, задълбочен и обективен анализ на доказателствата по делото, като в мотивите на атакуваното решение са посочени фактическите положение, приети за установени, правните изводи и съображенията по всички направените от подсъдимия възражения срещу осъдителната присъда, за да ги отхвърли като несъстоятелни. С това е изпълнил в пълен обем изискванията по чл.339 ал.2 НПК. Те са напълно идентични с изложените в касационната жалба. Съдилищата по фактите са се позовали не само на подробните, логични и без противоречиви показания на пострадалите-сестрите Е. и Е. К. /по основните факти от предмета на доказване по чл.102 НПК/, но и на останалите свидетели по делото които установява обстоятелствата за извършените блудствени действия по отношение на тях от подсъдимия, както и за последиците за тяхното психическо и емоционално състояние след това.
            Въззивната инстанция пространно е развила в мотивите си /на л.58-61 от н.д./, защо приема за достоверни на показанията на  пострадалите и на разказаното пред майка им.св. Виолета К. , за осъществени от подсъдимия И блудствени с тях, след като употребил заплашване. Емилия  К. съобщава за наличието на белег в областта на корема на подсъдимия и обяснява ситуацията при която го е възприела. Те се потвърждават и от св. Н. Именно пред последната Е. е споделила за извършеното от с. на подсъдимия посегателство спрямо тях, което е дало повод на тази свидетелка да го съобщи на майка им. Макар и косвено те се подкрепят от показанията на св. З, които са виждали подсъдимия да се разхожда в присъствието на децата по бело из апартамента. Пред първата споделил за случка с момиченце, на което дал да пипне половия му орган. За състоянието на майката, след като научила за случилото се с децата й, свидетелстват П. Щробл и Х. Я. В тази връзка при решаване на въпроса свързан с авторството на деянията, съдилищата по същество подробно са обсъдили съдебно—психиатричната и сексологична експертиза за подсъдимия и съдебно-психиатричните експертизи на пострадалите. При тези доказателства и доказателствени средства е даден правилен отговор за авторството на деянията, механизма и начина на тяхното извършване. С пълно основание е отхвърлена като защитна, тезата на подсъдимия за липса на вина и недоказаност на обвиненията.
            Направените изводи се основават на събраните и проверени доказателствени източници, при спазване изискванията на процесуалния закон, преценявани поотделно в тяхната логична взаимовръзка и съвкупност и в съответствие с правилата на формалната логика. Вътрешното убеждение на съда по въпросите за съставомерността на деянието и наказателната отговорност на подсъдимия е изградено при спазване разпоредбите на чл.14 НПК. При установените факти материалния закон е приложен правилно, защото деянието е доказано по несъмнен начин, както изисква чл.301, ал.2 НПК/отм./.
            Поради липса на други доводи и касационни основания, които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно, следва да остане в сила.
            По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.,
 
                                                                Р  Е  Ш  И  :          
 
            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 284 от 14.07.2008 год., постановено по внохд № 289 по описа за 2008 год. на Софийски апелативен съд.
Решението е окончателно.
 
 
                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:         
 
                                                                                              1.
                                                           ЧЛЕНОВЕ:    
             
                                                                                              2.
 
 
                                  
 
                                             
 
 
 
 
 
 
 
 
                                  
 
 
 
            :