2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 491
София, 03.06.2016год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на I т.о. в закрито заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 160 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 127 от 28.04.2015г. по в.т.д.№ 88/2015г. на Варненския Апелативен съд, с което след отмяна на решението по т.д.№ 22/2014г. на ОС Варна, с което искът е бил уважен, е постановено друго. Отхвърлен е искът за осъждане на [фирма], Варна да заплати на ищеца сумата от 51 288.04лв., предявена като част от обща претенция в размер на 170 960.15лв., представляваща дължим остатък от цена за изкупуване на ел.енергия, произведена през периода м. май-юни 2013г. от притежаваната от ищеца фотоволтаична централа, по договор за изкупуване на ел.енергия № 296/27.09.2012г., която сума била неоснователно прихваната от купувача с прехвърлено му вземане от „Енерго-Про Мрежи“ по две фактури за цена за достъп на обща стойност 170 960.15лв., не дължима от ищеца на мрежовия оператор поради отмяна на Решение Ц-33/04.09.2012г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп, ведно със законната лихва от завеждането на иска – 06.01.2014г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно и уважаването на иска със законните последици. Твърдението е, че задължението за заплащане на цена за достъп възниква при осъществяването на смесен фактически състав от сключване на договор за достъп и приемане на акт на КЕВР, с който се определя размерът на цената за достъп; при отпадане на административния елемент поради отмяна на акта, отпада и задължението за заплащане на цена, тъй като без определен размер тя не е ликвидна и изискуема, а незавършен фактически състав не може да поради валидно правно действие. Възразява се срещу правилността на изводите на въззивната инстанция, че въпреки заличаването на правните последици на административния акт, вземанията по цената за достъп са дължими, тъй като произтичат единствено от закона и от сключвания въз основа на него договор за достъп, т.е. не черпят основанието си от отменения административен акт. Поддържа се, че само наличието на достъп до мрежата и облигационно отношение по договора за достъп не обосновава заплащането на цена за достъпа, ако размерът на цената не е определен по начина, уреден в закона -от регулаторния орган.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.2 и т.З на чл.280 ГПК по материалноправния въпрос когато паричното задължение по договор се определя от акт на държавен орган /при наличие на смесен фактически състав с гражданскоправен и административноправен елемент/ и актът бъде отменен – т.е. отпадне административноправният елемент, така че в резултат на това фактическият състав остава без елемент и е незавършен, подлежат ли на връщане паричните престации, направени през срока на действие на акта, или получилият престациите може да ги задържи. Допълнителното основание по т.2 на чл.280,ал. 1 ГПК е обосновано с приложените влезли в сила като необжалваеми решения по в.гр.д.№ 2208/2014г., № 2827/2014г., № 2413/2014г. и трите на Окръжен съд Варна.
В писмен отговор ответникът [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Поддържа, че отмяната на решението на ДКЕВР води до неопределеност на цената на извършената услуга, но възмездността й е нормативно установена в чл.18а,ал.6 Правилата за търговия с електрическа енергия от 2009г. и чл.26,ал.4 от ПТЕЕ от 20Юг., а единичните цени в случая са били двустранно съгласувани с изпращането на фактурите от [фирма] и приети от ищеца. Позовава се на разпоредбата на чл.292,ал.1 ТЗ. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По делото е било безспорно, че ищецът е собственик и произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници чрез фотоволтаична централа с мощност 2.5 мегавата, находяща се в [населено място], област Добрич, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на [фирма] с договор от 18.09.2012г., по силата на чл.2 от който, заплаща цена за предоставения достъп, утвърдена с решение на ДКЕВР. Безспорно е било също така, че Комисията с Решение Ц-33/4.09.2012г. е определила временни цени, за които са били издадени две фактури /№ 3143/05.06.2013г. и 3505/05.07.2013г./ за периода май-юни 2013г. на обща стойност 170 960.15лв. Безспорно е и, че ищецът като производител на ел. енергия е сключил с
„Енерго-Про Продажби“ договор 296 от 27.09.2012г. за изкупуване и по силата на него купувачът е дължал за произведената за същия период енергия сумата 529 436.09лв. по две фактури /№ 12/31.05.2013г. и № 13/30.06.2013г./, както и че по силата на два договора за цесия електроразпределителното дружество е цедирало на електроснабдителното вземането си към ищеца по двете фактури на стойност 170 960.15лв., с която сума „Енерго-Про Продажби“ е извършил прихващане на задължението си към ищеца, в резултат на което плащането към продавача е било намалено с тази сума. В исковата си молба ищецът е основал претенцията си срещу купувача [фирма] за заплащане на дължим остатък от цената за изкупуване на ел.енергия на отсъствие на предпоставките за извършеното прихващане поради непридобито с договора за цесия насрещно вземане, прехвърлено му от електроразпределителното дружество като цена за достъп, предвид отмяната на решението на ДКЕВР за определянето й – на отпадане с обратна сила на това негово задължение.
Сезирана с жалба на ответника, въззивната инстанция е квалифицирала иска по чл.79,ал.1 ЗЗД – ищецът търси заплащането на дължима цена за произведена и продадена ел.енергия от възобновяем източник. Счела е, че спорен по делото е въпросът дали е налице погасяване на задължението на ответника чрез извършеното от него прихващане с вземане, придобито чрез цесия при въведено твърдение за отпадане с обратна сила на основанието за възникване на вземането на цедента за временна цена за достъп. Приела е, че отношенията между производителя на енергия и електроразпределителното дружество са облигационни с източник договор – чл.84,ал.2 и чл.104,ал.1 и ал.З ЗЕ, по силата на който на оператора на електроразпределителната мрежа се дължи заплащане на цена за достъп, която се определя с правилата за търговия с ел.енергия – за процесния период Правилата, приети от ДКЕВР и обнародвани в ДВ 64/17.08.20Юг. и отм. ДВ бр.66/26.07.2013г. Посочено е, че съгласно чл.26,ал.2 от Правилата, възпроизведени и в чл.2 от процесния договор, производителите дължат утвърдени от ДКЕВР цени за достъп, а съгласно чл.30,ал.1, т.13 от ЗЕ компетентността на ДКЕВР е по отношение на регулиране на цени за достъп до ел.-разпределителните мрежи и по определяне на временни цени /чл.32,ал.4 ЗЕ/. От това е изведен решаващият извод, че задължението за заплащане на цена е елемент от съдържанието на договора, а само нейният размер подлежи на регулация от административния орган. Обсъдено е, че договорът между страните е действащ, поради което е прието за неоснователно твърдението на ищеца, че основанието за плащането на цената за достъп за процесния период е решението на ДКЕВР № Ц-33 от 14.09.2012г. и че неговата отмяна е заличила с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп. Проведено е разграничение между предварителното изпълнение на решението ДКЕВР по чл.32,ал.4 ЗЕ и търговските взаимоотношения по повод на предоставяне и ползване на услугата „достъп до ел.разпределителната мрежа“, които в
настоящия случай са възникнали преди издаването на самото решение и продължават да съществуват и след неговата отмяна. Прието е, че именно защото функцията на ДКЕВР по издаването на решение по чл.ЗО,ал.1,т.13 ЗЕ относно размера на окончателните цени е регулаторна – т.е. определя пределна цена, въпросът дали заплатената за достъп в размер на временната е довела до неоснователно разместване на блага и за кого, би могъл да бъде разрешен едва след вземане на решение от административния орган за окончателна цена и след преценка на предвидените в чл.32,ал.2 ЗЕ компенсаторни мерки. От това е изведено, че прихващането е извършено с действително задължение на ищеца към електроразпределителното дружество, прехвърлено на ответника чрез договорите за цесия, с което е обоснована отмяната на решението и отхвърлянето на иска.
Настоящият състав счита, че е обосновано наличието на основната предпоставка за допускане на обжалването по въпроса, който съобразно правомощията си по т. 1 от TP № 1/19.02.2010г., конкретизира както следва: правните последици на отмяната на административен акт по чл.32,ал.4 във вр. с чл.30,ал.1,т.13, предл. първо ЗЕ /Решение Ц-3314.09.2012г. на ДКЕВР/, с който са определени временни цени за такса достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа по отношение ликвидността на вземането за такса достъп и по отношение възможността с него да бъде извършена компенсация. Обжалването следва да бъде допуснато при допълнителната предпоставка на т.З на чл.280,ал.1 ГПК. Касаторът не обосновава наличието на предпоставката по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК с приложените решения на Варненския ОС, тъй като дадените в тях разрешения са относно темпоралното действие на отмяната на Решение Ц-3314.09.2012г. на ДКЕВР, а в обжалваното решение този въпрос не е обсъждан.
Касаторът следва да заплати таксата по чл. 18,ал.2 Тарифата и представи доказателства за плащането на 1 025.76лв. в едноседмичен срок
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо
т.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 127 от 28.04.2015г. по в.т.д.№ 88/2015г. на Варненския Апелативен съд.
Указва на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок да представи по делото доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 1 025.76лв.
След изтичането на срока делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. на ВКС за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: