Решение №497 от 43416 по гр. дело №3687/3687 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 497
[населено място], 12.11.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1408 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“АД срещу решение № 1649/11.07.2017г. по в.гр.д. № 1254/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №8622/28.11.2016г. по гр.д. № 5440/2015г. на СГС, I ГО, 10 състав в частта за осъждане на касатора да заплати на Л. В. Б. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 60 000лв., на осн. чл.226, ал.1 КЗ / отм./. и разноски по делото.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията Л. В. Б. в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ТО, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в резултат на ПТП, причинено виновно от водач на МПС със сключена към момента на деликта задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ при застрахователно дружество-касатор, ищцата е претърпяла увреждания: счупване на костите на дясна подбедрица в средната им част. Като е отчел вида и интензитета на търпените болки и страдания от увреденото лице, проведеното лечение, общата продължителност на възстановителния период, възрастта на пострадалата, останалите трайни белези в зоната на оперативните рани, САС е определил обезщетение в размер на 60 000лв. Не е било уважено възражението на застрахователя за поведение на касаторката, допринесло за настъпване на така коментираните вреди, като и че то съставлява случайно събитие.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се поставят следните въпроси: за критериите за определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД и за неправилно прилагане на чл.51, ал.2 ЗЗД. По отношение обсъждането на критериите при определяне на обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие между произнасянето по този въпрос в обжалваното решение и разясненията в ППВС № 4/68г. и в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 93/23.06.2011г. по гр.д. № 43/2010г. на ВКС, II т.о. По втория въпрос относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД касаторът също формулира селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като счита, че атакуваното въззивно решение противоречи на задължителна практика на ВКС – ППВС № 17/63г.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По поставените въпроси ВКС, ТК, състав на I отделение намира следното:
Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по първи въпрос е основателно, тъй като е изпълнено изискването за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С обжалваното решение съдът е изброил в решаващите си мотиви някои предпоставки за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на ПТП. Обоснована е необходимостта от проверка на съответствието на въззивното решение със задължителната съдебна практика на ВКС по материалноправния въпрос, който се явява включен в ППВС № 4/68г. предвид дадените с него задължителни за съдилищата указания за необходимостта от отчитане на всички релевантни критерии за „справедливост“ по вложения от законодателя смисъл в разпоредба на чл.52 ЗЗД.
Вторият поставен въпрос не изпълнява изискването по чл.280, ал.1 , т.1 ГПК. В съответствие с указанията по ППВС №17/63 възизвният съд е разгледал поведението на пострадалата пешеходка и евентуалната му относимост към възникването на ПТП и вредите от него, но е заключил, че при конкретните факти не се установява увредената да е допринесла за настъпване на вредите. Оплакванията на касатора срещу обосноваността на изводите на САС в тази връзка представляват касационно основание по смисъла на чл.284, ал.1, т.3 вр. чл.281, т.3 ГПК, което не може да бъде разглеждано от касационната инстанция във фазата на селектиране на касационната жалба по чл.288 ГПК.
Предвид гореизложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за критериите за определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД.
Касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1000лв. по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1649/11.07.2017г. по в.гр.д. № 1254/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №8622/28.11.2016г. по гр.д. № 5440/2015г. на СГС, I ГО, 10 състав в частта за осъждане на ЗД“БУЛ ИНС“АД да заплати на Л. В. Б. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 60 000лв., на осн. чл.226, ал.1 КЗ / отм./. и разноски по делото.
УКАЗВА на касатора ЗД“БУЛ ИНС“АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 1000 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *