1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
София, 25.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2557 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 595 от 26.11.2015 г. по гр. д. № 274/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдено решение № 778 от 21.10.2015 г. по гр.д. № 2833/2008 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Т. В. Ч., А. М. А. и М. М. А. срещу [община] и [фирма] иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на 17,868 % ид.части от имот с площ от 6250 кв. м., представляващ УПИ-ІІІ-Градски универсален магазин в кв.254 по регулационния план на [населено място], състоящ се от ПИ с идентификатор 55155.503.210 с площ от 4220 кв. м.; ПИ 55155.503.209 с площ от 742 кв.м.; ПИ 55155.503.856 с площ от 106 кв.м. и части от ПИ 55155.503.9521 и 55155.503.9696 с обща площ от 1182 кв.м.по действащата кадастрална карта на [населено място].
Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 ЗВСОНИ за възстановяването на собствеността върху процесния имот, тъй като не е установено по делото дали е получено обезщетение за отчуждения по реда на ЗОЕГПНС имот на наследодателката на ищците, а освен това отчужденият имот не съществува реално към момента на приемането на чл.2, ал.1 ЗОСОИ, тъй като е изцяло застроен. Дори и да се приеме, че за ищците е възникнало право на обезщетение по ЗОСОИ, не са налице предпоставките за обезщетяване чрез реално връщане по реда на чл.2, ал.5 ЗОСОИ, тъй като липсва свободна площ, която може да бъде обособена в самостоятелен парцел. По спорния въпрос дали може да се извърши косвен съдебен контрол върху представените с исковата молба заповеди № 5470/17.12.1998 г. и № 1925/20.10.2000 г. на областния управител съдът е приел, че в срока по чл.131 ГПК третото лице помагач на страната на ответника [фирма] е направило възражение за незаконосъобразност на тези актове и затова те подлежат на косвен контрол от гражданския съд, след като се противопоставят на страна, която не е участвала в административното производство по издаването им. Прието е, че третото лице помагач, мотивирано от собствения си интерес, може да извършва всички процесуални действия, които ползват подпомаганата страна. Като резултат от извършения контрол е прието, че ищците, които се позовават на тези заповеди, следва да докажат собственото си придобивно основание, а в случая то не е доказано.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците Т. В. Ч., А. М. А. и М. М. А..
Жалбоподателите поддържат, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Въззивният съд не изложил собствени мотиви, а възпроизвел мотивите на първата инстанция, без да се произнесе по оплакванията и доводите, направени във въззивната жалба; не следвало да се извършва косвен съдебен контрол, тъй като ответникът [фирма] не направил своевременно възражение за материална незаконосъобразност на административните актове, издадени от областния управител, а отговорът на третото лице помагач [фирма] бил извън срока по чл.131 ГПК; не било отчетено и обстоятелството, че това трето лице е същевременно правоприемник на ответника в хода на процеса и за него се отнася разпоредбата на чл.226, ал.3 ГПК; съдът неправилно възприел фактическата обстановка и не обсъдил в подробно доказателствата по делото във връзка с поддържаното придобивно основание по чл.2, т.1 ЗОСОИ, като неправилно било обсъждано основанието по чл.5, ал.2 ЗОСОИ; съдът следвало да се довери на притежаваните от жалбоподателите констативни нотариални актове за собственост, които не били оспорени в срока по чл.131 ГПК.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите, уточнени от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:
1. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и намира за недоказани.
2. Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл.236, ал.2 за мотивиране на въззивното решение и чл.272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания , както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на жалбоподателя. 3. За задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните.
4. За допустимостта на възражението за упражняване от гражданския съд на косвен съдебен контрол на административни актове, когато е направено след преклузивния срок по чл.131 ГПК
5. За доказателственото значение на констативни нотариални актове за собственост и оспорването им от лицата, на които те се противопоставят.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по въпроса може ли третото лице-помагач, което същевременно е и частен правоприемник на страна по делото, да извършва всички процесуални действия, които ползват подпомаганата страна.
Ответниците в производството [община] и [фирма] оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а по същество – че е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Съгласно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд може да допусне служебно касационно обжалване по въпрос, който не е поставен в жалбата, но има значение за допустимостта на въззивното решение. В настоящия случай възниква съмнение за допустимостта на въззивното решение, тъй като предявеният иск за собственост, уточнен с молба от 21.02.2014 г., се основава на придобивното основание по чл.2, ал.1, т.1 ЗВСОНИ, а двете предходни инстанции са разгледали основанията по чл.1 ЗВСОНИ и чл.2, ал.5 ЗОСОИ.
Едва след разрешаването на въпроса за допустимостта на въззивното решение, в зависимост от изхода на делото по този въпрос, следва да се преценяват оплакванията за неговата неправилност. На този етап от производството тези оплаквания и свързаните с тях въпроси по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК не могат да бъдат разглеждани. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване по тези въпроси.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 595 от 26.11.2015 г. по гр. д. № 274/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Указва на жалбоподателите да внесат по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 113 лв. и да представят в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: