Решение №50 от 42436 по гр. дело №3458/3458 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50

С. 07.03.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав :

П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3458 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Г., чрез процесуалния представител юрисконсулт М. против въззивно решение № 708 от 9.04.2015г. по в.гр.д. № 602/15г. на Окръжен съд Варна, с което е отменено решение № 189 от 12.01.15г. по гр.д. № 11803 по описа за 2014г. на Районен съд Варна в частта досежно обективно съединените искове с правно основание чл.224 ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД и вместо това е постановено друго, с което е осъдено [фирма] да заплати на Е. Д. Д. сумата от 6 825 щатски долара, след приспадане на следващите се удръжки, представляваща обезщетение за 42 дни неизползван платен годишен отпуск /за 2012г. – 5 работни дни, за 2013г. – 25 работни дни и за 2014г. – 12 работни дни/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.09.2014г., както и 167.52 щатски долара, представляваща обезщетение за забава за периода 23.06.2014г. – 17.09.2014г., на основание чл.86 от ЗЗД, като е потвърдено решението в останалата част и са присъдени следващите се разноски.
Искането е за отмяна на постановения акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявения иск.
С определение № 979 от 29.10.2015г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса : Дължи ли съгласно чл.224 ал.1 КТ работодателя повторно заплащане на вече платено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, по който е констатирано противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС, отразена в ТР № 4 от 27.01.2006г. по т.д. № 4/2005г. на ОСГТК на ВКС, решения по чл.290 от ГПК № 564 от 5.10.2010г. по гр.д. № 100/10г. на ІІІ г.о. и № 289 от 19.10.2011г. по гр.д. № 618/10г. на ІІІ г.о.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване намира следното :
Съгласно чл.224 ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителя има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Целта на обезщетението е да се компенсира работещия за това, че реално не е ползвал полагащия му се отпуск. Когато работодателят установи, че реално е изплатил дължимото обезщетение на работника или служителя, съдът не може да го осъди повторно да го заплати, защото по този начин едната страна се обогатява за сметка на другата.
Имайки пред вид така дадения отговор, постановения въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен, поради следното:
Не се спори, че ищецът Е. Д. Д. е работил въз основа на сключен на 22.10.2012г. трудов договор във [фирма], където е заемал длъжността „капитан на кораб „С.” при трудово възнаграждение от 3 250 щатски долара. Трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 97 от 23.06.2014г., по взаимно съгласие, на основание чл.325 ал.1 КТ. Предявил е иск с правно основание чл.224 ал.1 КТ за периода от 24.10.2012г. до 23.06.2014г. /45дни/, като е твърдял, че договореното със споразумение от 23.06.2014г. обезщетение не му е заплатено. В това споразумение страните са се договорили, че „на основание чл.224 ал.1 от КТ на работника ще се изплати обезщетение за неизползвания годишен отпуск по чл.155 КТ, ако има такъв към момента на прекратяването” и че за юни 2014г. работодателят дължи на служителя „брутна заплата в размер на 6 050 долара”.
Със заключение на приета по делото експертиза е установено, че за процесния период от 24.10.2012г. до 23.06.2014г., ищецът е имал право на 42 дни платен годишен отпуск / 5 дни за 2012г., 25 дни за 2013г. и 12 дни за 2014г./ От тях той е ползвал 31 работни дни /за периода 1.05.-16.06./ Вещото лице е посочило в заключението си, че съгласно фиш и ведомост за работна заплата, през месец юни 2014г. работодателят е начислил на служителя освен следващото му се трудово възнаграждение за месеца в размер на договорената сума от 3 250 щатски долара, още и обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за 15 дни в размер на 2 446.64 щатски долара, които суми реално са били изплатена по сметката на ищеца. Експертът е категоричен, че „не се констатират данни за задължение за доплащане на годишен отпуск за периода от 24.10.2012г. до 23.06.2014г., а се констатира надплащане за четири работни дни в повече за годишен отпуск”.
Независимо от безспорните доказателства, установяващи изплащане на претендираните суми, въззивният съд е преценил, че следва да възприеме текста от споразумението, в което като размер на възнаграждение за месец юни 2014г. е посочена сумата от 6 050 долара /при договорено в трудовия договор 3 250 щатски долара и при категорично заключение, че разликата до 6 050 е размера на обезщетението по чл.224 ал.1 КТ /.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на въззивния съд, че тъй като споразумението е подписано доброволно от страните и не е оспорено от ответника, то трябва да се прилага стриктно, защото подбудите за сключването му са ирелевантни. Споразумението е договор, който при спор съдът следва да тълкува, като съгласно чл.20 ЗЗД трябва да търси действителната обща воля на страните. Правилото е, че отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
В случая споразумението е „за прекратяване на трудовото правоотношение”, сключено е на датата на издаване на заповедта за прекратяването му – 23.06.2014г. и цели окончателно уреждане на отношенията между работодател и служител. В същото се съдържа изразена от работодателя воля за заплащане на основание чл.224 ал.1 КТ на обезщетение за неизползвания годишен отпуск по чл.155 КТ и поетият ангажимент за заплащане на трудово възнаграждение за месец юни 2014г. в размер на 6 050 долара, при договорен в трудовия договор размер от 3 250 долара, следва да се разглежда във връзка с изразената воля за заплащане на обезщетението по чл.224 ал.1 КТ. Като не е съобразил изложеното и безспорно установеното с ангажираните по делото доказателства реално заплащане /по сметката на ищеца/ на претендираното обезщетение по чл.224 ал.1 КТ, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. Вместо него следва да се постанови друг, с който иска да се отхвърли като неоснователен. С оглед обусловеността им, неоснователен е и иска с правно основание чл.86 ЗЗД.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 708 от 9.04.2015г. по в.гр.д. № 602/15г. на Окръжен съд Варна в обжалваната част досежно иска с правно основание чл.224 ал.1 КТ и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Д. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.7 ап.43, със съдебен адрес: [населено място] [улица] адвокат К. против [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 9000, [улица] ет.2 офис № 4, представлявано от управителя Г. искове с правно основание чл.224 ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 825 щатски долара /шест хиляди осемстотин двадесет и пет/, обезщетение за 45 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.09.2014г. и за сумата от 167.52 щатски долара /сто шестдесет и седем цяло петдесет и два/, лихва за забава върху обезщетенията за неизползван платен годишен отпуск за периода 6.04.2013г.-17.09.2014г. като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

П. :

ЧЛЕНОВЕ :

Решение №22 от 40232 по гр. дело №3810/3810 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                        №  22                                             София   23.02.2010г.                                                В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                       Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско

Прочети »
Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
way way del