Решение №501 от 43669 по нак. дело №936/936 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 23.07.2019 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3093/2018г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С. БГ“ Е., [населено място] срещу решение № 2038 от 30.07.2018 г. по т. д. № 1772/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-4 състав решение № 2295 от 04.12.2017 г. по т. д. № 4409/2015 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от касатора срещу „З. и син“ Е., [населено място] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 99, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 40 000 лв. – остатък от задължение по договор № 110 от 09.11.2011 г. и за допълнително доставено към него оборудване съгласно проформа фактура № 110 от 23.07.2013 г., претендирана на основание договор за цесия от 04.08.2014 г., и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 573.52 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху първата сума за периода 06.08.2014 г. – 22.06.2015 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Изразява несъгласие с извода, че исковата сума, представляваща част от възнаграждение по процесния договор, не се дължи поради появата на скрити недостатъци в изработената инсталация, правещи я безполезна за възложителя. Счита, че това становище е в явно противоречие с практиката на ВКС, според която недостатъците на престирания резултат не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат за него права, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД, каквито в случая не са били заявени от ответника. Освен това, касаторът преценява като неправилно приетото от въззивната инстанция, че възложителят го е известил за скритите недостатъци веднага след откриването им, като оспорва изобщо наличието на такива, а твърди, че се касае за проблеми с инсталацията, резултат от неправилното й използване. В касационната жалба са изложени подробни съображения и във връзка със заключенията на изслушаните по делото технически експертизи с твърдението, че не е следвало да бъдат кредитирани, доколкото не са съобразени с клаузите на договора, че страните по него не са уговаряли изготвяне на проект от страна на изпълнителя. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът определя допускането на техническите експертизи, независимо, че ответникът е изпълнил указанията на съда за уточняване на искането си за тях след изтичане на дадения му срок.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Недостатъците на престирания резултат, предмет на изработката, погасяват ли задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение или пораждат за него права, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД; 2. Дължи ли възложителят по договор за изработка изпълнение при положение, че не е възразил, че изработеното не съответства на договореното; 3. Може ли съдебното решение да бъде основано на процесуално действие (искане) на страната, което е било нередовно и не е поправено в предоставения срок на основание чл. 101 ГПК ”. В подкрепа на твърдението за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС касаторът се позовава на: решение № 99 от 11.07.2017 г. по т. д. № 2483/2016 г. на І т. о.; решение № 157 от 08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 183 от 03.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г. на ІІ т. о. (за първия въпрос); решение № 235 от 09.01.2018 г. по т. д. № 726/2017 г. на ІІ т. о. (за втория въпрос) и определение № 387 от 25.06.2010 г. по ч. гр. д. № 281/2010 г. (за третия въпрос).
Ответникът по касация – „З. и син“ Е., [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за отхвърляне на жалбата като неоснователна, по съображения в депозирания по делото писмен отговор от 07.12.2018 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първонистанционното решение, с което са отхвърлени предявените от “С. БГ“ Е. срещу „З. и син“ О. искове, въззивният съд е счел, че придобитото от ищеца с договор за цесия от 04.08.2014 г. вземане на „Е. инженеринг“ Е. срещу ответното дружество за сумата 40 00 лв. не съществува. Липсата на възникнало за ответника задължение за заплащане на посочената сума, претендирана като част от възнаграждение по сключения между него и цесионера „Е. инженеринг“ Е. договор № 110 от 09.11.2011 г. за изработване, доставяне и пускане в експлоатация на обезпрашителна система към котел за изгаряне на R. и анекс към него от 15.11.2013 г. за доставяне на дозираща система за инжектиране на адитиви в газов поток към ръкавен филтър и горелки за инсталация за изгаряне на R., е обоснована с това, че работата не е била приета от възложителя по смисъла на чл. 264, ал. 3 ЗЗД и следователно за същата не се дължи възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД. След обстоен анализ на заключенията на двете технически експертизи и на показанията на разпитаните по делото свидетели, решаващият състав е направил извод, че изработената инсталация не е отговаряла на нормативните изисквания и е показала съществени скрити повтарящи се недостатъци, които в крайна сметка са довели до преустановяване на използването й. С оглед събраните по делото доказателства, въззивният съд е счел, че веднага след откриването на недостатъците възложителят е известил изпълнителя, като с изрично писмо от 21.05.2014 г. е заявил, че изпълнената работа е изцяло безполезна за него и е предложил да върне допълнителното оборудване по анекса от 13.11.2013 г.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по първия от поставените от касатора въпроси. По отношение на този въпрос е осъществено както общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – да е обуславящ за изхода на конкретното дело, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, цитирана и представена с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Останалите два въпроса не могат да обосноват допускане на касационния контрол поради това, че са относими към правилността на обжалваното решение, т. е. по отношение на тях не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2038 от 30.07.2018 г. по т. д. № 1772/2018 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на “С. БГ“ Е., [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 871.47 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар