Решение №506 от 41233 по нак. дело №1652/1652 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 506

гр.София, 20 ноември 2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА

при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. №1652/2012 г.

Производството е образувано по искане на упълномощените адвокати на осъдения Е. З. за отмяна на влязлата в сила присъда №241 от 23.04.2012г., обявена по нохд №7371/2011г. на Варненски районен съд /РС/ и изменена с решение №192 от 13.07.2012г., по внохд 738/2011г. на Окръжен съд /ОС/- Варна, по реда на възобновяването.
В депозираното искане, идентично по съдържание на подадената и разгледана от въззивния състав жалба, се релевират оплаквания за допуснати от съдебните инстанции съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата, довели до постановяване на осъдителен акт, при недоказаност на повдигнатото обвинение по несъмнен и убедителен начин. В подкрепа на визираното касационно основание се възпроизвеждат обясненията Е. З., показанията на разпитаните свидетели, приложените по делото характеристики на осъденото лице и на пострадалата, и заключението на изслушаната в хода на разследването комплексна психиатрична и психологична експертиза, като се предлага собствена интерпретация на очертаните гласни и писмени доказателствени средства.
Поставя се акцент на налични противоречия в разказа на жертвата на инкриминираното посегателство против половата неприкосновеност – Д. Е., създаващи сериозни съмнения в тяхната достоверност и разколебаващи изводите на решаващия съд за извършено от осъдения З. престъпление.
Обръща се специално внимание на обстоятелството, че приетата за установена по делото фактология за престъпното деяние и неговото авторство не съответства на подробно коментираната от защитата доказателствена маса.
В съдебно заседание на 15.11.2012г. Е.З. се представлява от служебен адвокат, който пледира за упражняване на касационните правомощия по чл.425, ал.1, т.2, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т. 2 от НПК и оправдаване на осъдения, по изложените в искането съображения. Алтернативно се предлага намаляване на наложеното наказание и правоприлагане на института на условното осъждане.
Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на подаденото от осъденото лице искане.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда №241 от 23.04.2012г., обявена по нохд 7371/2011г., Варненският РС е признал Е. Е. З. за виновен в това, че за периода от месец май до месец юни 2011 година, в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, чрез употреба на сила и използване положение на зависимост /родител-дете/, извършил действия с цел за възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Д. Е. Е., поради което и на основание чл.150, ал.1, пр.1 и пр.5, вр.чл.26, ал.1 и чл.54 от НК ангажирал неговата наказателна отговорност, като го осъдил на ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при общ режим на изтърпяване в затвор. Със същия съдебен акт подсъдимото лице е оправдано по повдигнатото обвинение за осъществено спрямо С. Я. Ж. престъпно деяние по чл.150, ал.1 от НК, в съответствие с изискванията на чл.304 от НПК.
Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивна проверка, инициирана по жалба на Е. З., финализирала с решение №192 от 13.07.2012г., по внохд №738/2012г. на ОС-Варна, с което е изменена в частта досежно определеното място за изпълнение на наложеното наказание, и в съответствие с чл.61, вр.чл.59, ал.1 от ЗИНЗС е постановено лимитираната санкция да бъде изтърпяна в затворническо общежитие от открит тип.
Искането на осъдения З. е допустимо за разглеждане в рамките на установения от Глава тридесет и трета /чл.419-426 от НПК/ нормативен регламент, но преценено в аспекта на визираните възражения за възобновяване на наказателното дело, сочи на неоснователност.
В пределите на извънредния способ за контрол, ВКС не констатира акцентираните от осъденото лице процесуални нарушения в съдебната фаза на наказателното производство.
В обсега на възложената от закона компетентност, съдебните инстанции са реализирали изискуемите се процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина в разглеждания казус, като след прецизно и всеобхватно обсъждане на инкорпорирания доказателствен материал, са формирали и обективирали изводите си по фактите и приложимото право.
Задълбоченият анализ на доказателствената съвкупност, приобщена чрез свидетелските показания на Д. Е., М. А., М. Е. и С. Ж., чрез назначените и изготвени съдебни медицинска и комплексна психиатрична и психологична експертизи с изискуемия се интензитет обезпечават повдигнатото срещу Е. З. обвинение за извършено престъпление по чл.150, ал.1, пр.1 и пр.5, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Несъстоятелни са доводите на защитата, че първостепенният и въззивен съд неправилно са изградили фактическите положения за осъществени от осъдения през инкриминирания период блудствени действия, доверявайки се на заявеното от пострадалата, изтъкано от „измислици” и противоречия.
С проявен юридически усет и с демонстриран професионализъм съдържимите се в депозираното от жертвата на неправомерното посегателство фактически данни са интерпретирани от съдебните инстанции, и доказателствената им тежест ценена с оглед тяхната конкретика и при съотнасянето им с останалите доказателства.
Житейски правдиво и последователно непълнолетната Е. пресъздава съществуващите отношения в семейството, след развода на нейните родителите и с присъщата за възрастта откровеност разказва за стереотипа на живот в дома на баща й- Е. З., на който била поверена за отглеждане Добросъвестно са очертани фактите, сочещи на принуждаване на детето към системна употреба на алкохол и безпристрастно е описано поведението на осъдения, който възползвайки се от алкохолното опиянение на дъщеря си насилствено или след отправени заплахи, че ще „замине в чужбина и ще я остави на село при баба й”, за времето от месец май до юни 2011г. блудствал с нея, като опипвал гърдите и тялото й, допирал члена си до половия й орган.
Изведеното заключение за истинност и непринуденост на показанията на пострадалата не се опровергава от наличните противоречия в тях досежно обстоятелството дали панталоните на Е. З. и на Д. Е. били ”смъкнати наполовина или изцяло”, при една от инкриминираните неправомерни прояви на осъдения, за което защитата настоятелно пледира. Индициращи на незначителни несъответствия в детайлите на казуистиката на процесния инцидент, те са обясними със състоянието жертвата в момента на посегателство и с изтеклия времеви период от осъществяването на престъплението, съответно преодолими по предвидения в чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.т. 1 и 2 от НПК процесуален ред.
Недопустимо е да се обявява априорно, че определени свидетелски показания не следва да бъдат ценени по наказателното дело, поради налични противоречия или непълноти в тях, дължащи се на особеностите на физическото или психическо състояние на пострадалото лице, на преживяните от него негативни емоции, стрес и посттравматичен шок, или на изминалото време от извършването на инкриминираното престъпно деяние. Установяването на факти е дейност, строго индивидуална за всеки субект. Освен от добросъвестността и желанието за съдействие на компетентните органи при разкриване на обективната истина в процеса, тя се влияе от множество други обективни фактори- възраст, състоянието на даващия обяснения или показания при извършване на престъпление, наблюдателност, умение за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе възприетото, включително при условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява разпита пред разследващия и съда.
Изброените предпоставки, обуславящи правилното възприемане и коректно пресъздаване на обстоятелствата, неминуемо рефлектират върху пълноценното и точно съдържание на гласните доказателствени източници. Затова при оценка на свидетелските показания, те следва да се обсъждат обстойно и прецизно, при съблюдаване на вътрешното им съдържание и чрез съотнасяне с цялата доказателствена маса, което е съобразено от контролираните съдебни инстанции в разглеждания казус.
След надлежно упражняване на правомощията по чл.281,ал.5, вр.ал.1, т.т.1 и 2 от НПК и при съблюдаване на словно изразената от Д. Е. воля в съдебно заседание на 27.02.2012г., първостепенният решаващ орган е подложил на прецизно обсъждане нейните твърдения, като в контекста на характера на констатираното несъответствие и на времевия период от датата на инкриминираното посегателство възприел казаното от жертвата в досъдебната фаза на наказателния процес и обосновал юридически издържани изводи на достоверността му,предпоставяща кредит на доверие.
В коментирания смисъл е ценена и изслушаната по делото комплексна психиатрична и психологична експертиза. Направеният психологически профил на непълнолетната пострадала установява психична лабилност и емоционално отреагиране на случилото се травмиращо житейско събитие. Психичната травматология на детето е проектирана в разказите му-драматични, откровени, пропити с липса на позитивизъм, изпълнени с безизходица и трагизъм, и обективирани чрез претоварен с „проблемна” терминология изказ, който адекватно вербализира неговите чувства и мисли. Вещите лица са категорични, че депозираните от пострадалата Е. показания са правдиви и отразяват действтелното положение на нещата. Възрастта и отсъствието на реални представи за секса не позволяват лансиране на измислици и лъжи от жертвата на престъпление, като прояви на тенденциозност в заявеното от нея са логически несъвместими с натрапчиво внушавания от бащата Е. З. страх от изоставяне и с окрито афишираното от младото момиче желание да живее в гр.Варна.
Според компетентните мнения на експертите известните противоречия в твърденията на Д. Е. индицират на тяхната истинност, изключват сугестирането им и са нормална последица от състоянието жертвата в момента на посегателство – сънена, смутена, изненадана, намираща се под въздействие на консумирания алкохол, последното от които без да препятства възможността да разбере извършеното спрямо нея и словно да го пресъздаде, е създало пречки за съответна оценка на значението му, респективно за съобразено волево ръководство на постъпките на физически и психически незрялото лице.
Очертаната от пострадалата Д. Е. фактология, относима към инкриминираното престъпно деяние и неговото авторство, намира доказателствена опора в разказите на М. А., М. Е. и С. Ж. в хода на наказателното разследване, коректно възпроизвеждащи споделеното от жертвата за извършеното срещу нея посегателство; подкрепя се изцяло и в кореспондираща връзка с приобщената по делото съдебно-медицинска експертиза; и предпоставя правните изводи на съда за безспорна доказаност на обвинителната теза, удовлетворяваща законовите изисквания
В контекста на изложеното, формираното вътрешно убеждение на настоящия съдебен състав не се разколебава от подробно поднесените в искането за възобновяване на делото възражения, че приетите за установени фактически положения за престъплението и съпричастното към него лице не съответстват на инкорпорираните чрез обясненията на Е. З., показанията на разпитаните свидетели, приложените по делото характеристики на осъдения и пострадалата, и заключението на комплексната психиатрична и психологична експертиза, обективни данни.
Визираната от процесуалните представители на Е. З. конкретика, сочи на необоснованост и е извън обсега на възложената от нормативните разпоредби на чл.425, ал.1 от НПК компетентност. Върховният касационен съд не може да подменя вътрешното убеждение на контролираните чрез извънредния способ за проверка инстанции по включените в предмета на доказване по чл.102 от НПК, обстоятелства. Същият не е оторизиран да проверява обосноваността на съдебния акт и се произнася в рамките на приетите от първостепенния и въззивен съд факти, доколкото не се релевират и констатират съществени процесуални нарушения при събирането и интерпретацията на доказателствената съвкупност. Предявените и поддържани в настоящото производство оплаквания, че съдържанието на гласните и писмени доказателствени източници, и на изготвените експертизи налага друга фактическа обстановка, различна от описаната в атакуваната и влязла в сила присъда, индицира на неспазване правилата на формалната логика в оценъчната дейност на съда по отношение на доказателствения материал, което не е сред лимитираните в чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348 от НПК основания и настоящият състав не дължи произнасяне.
При осъществения извънреден контрол не се установи и лансираното от процесуалния представител на осъдения основание по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.3 от НПК, обуславящо прилагане на чл.425, ал.1, т.3 от НПК.
Определената, при условията на чл.54 от НК, под средния размер на предвиденото в закона наказание за това престъпление, санкция – ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, е справедлива, отмерена при съобразяване обществената опасност на неправомерното посегателство и личността на Е. З., и в съответствие с целите по чл.36 от НК. При диференциране на наказателната отговорност съдебните инстанции са взели предвид индивидуализиращите инкриминирания акт времеви параметри, очертаващи института на продължаваното престъпление; начин на извършване, с отчитане на формата и интензитета на употребената принуда / упражняване на сила и използване на положение на зависимост/; и настъпил вредоносен резултат /дълбока психична травматизация на жертвата/. Коментирани са и значимите за тежестта на престъплението, отношения между извършителя и пострадалата Е. /баща и дъщеря/, с произтичащите от това задължения на родителя да се грижи за физическото здраве на своето дете и да култивира у него морални ценности, и е отдадено нужното внимание на подтикването на непълнолетната към консумация на алкохол, предпоставяща възползване от състоянието й на алкохолно опиянение.
При изложеното, фактическите данни по делото за чисто съдебно минало и добри характеристики на осъдения, на които защитата поставя акцент, не налагат намаляване на наказанието лишаване от свобода, с приложение на чл.66 от НК, и обосновават адекватни на репресивната, предупредителна и поправително-възпитателна функция санкционни последици.
Предложената аргументация мотивира неоснователност на искането на Е. З. за възобновяване на нохд №7371/2011г. на РС-Варна и на внохд №738/2012г. на Варненски ОС, и отмяна или ревизия на обявения по тях и придобил юридически стабилитет съдебен акт, при условията на чл.425, ал.1, т.т.2 и 3, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 от НПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. З. за отмяна или изменение на присъда №241 от 23.04.2012г., постановена по нохд №7371/2011г. на Варненски РС и влязла в сила, по реда на възобновяването.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар