2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София, 09.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 154 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца А. Д. А. против Решение № 6713 от 05.10.2015г. по гр.д.№ 2724/2015г. на Софийски градски съд, ГО, 4-а въззивен състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 40858/2013г. на Софийски РС, 34 състав за отхвърлянето на обективно съединените искове за прогласяване нищожността на т.25.3 от Общите условия на [фирма] за предоставяне на ипотечни кредити /версия септември 2007г./ на основание чл.146,ал.1 ЗЗП като неравноправна по смисъла на чл.143,т.10 и т.12 от ЗЗП и на основание чл.26,ал.1,предл.трето ЗЗД като противоречаща на добрите нрави.
С жалбата се иска отмяна на решението като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост и постановяване на друго за уважаване на установителния иск. Твърдението е, че препращайки на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният не е взел предвид обстоятелството, че условията, при които банката може да увеличава базовия лихвен процент на основание т.25.3 от ОУ към договора за предоставяне на ипотечни кредити, са формулирани неясно, без да е посочено при каква методология и в какъв размер може да бъде едностранно увеличен базовият лихвен процент. В противоречие с материалния закон бил и изводът, че е приложимо изключението на чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП предвид уговорката за обуславяне размера на задължението от колебания или изменения в борсовите или финансови индекси. Касаторът счита, че е налице изначална неяснота относно това по какъв начин и с колко би се изменил лихвеният процент по процесния договор на някое от неясно и общо формулираните основания в т.25.3 от ОУ, поради което е неприложимо изключението, визирано в хипотезата на чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП. Поддържа, че в т.25.3 от ОУ не са посочени ясни и разбираеми критерии, които да дадат възможност на кредитополучателя да предвиди точните промени, които банката би могла да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата и съответно каква би била дължимата от него месечна вноска.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: Следва ли изключението по чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП да се прилага по отношение на неиндивидуално уговорени клаузи за едностранна промяна от страна на банката на лихвения процент на договорите за банков кредит, в които не е предвидено по какъв начин колебанията/измененията на борсовите курсове или индекси или размера на лихвения процент на финансовия пазар, или настъпването на други външни и обективни обстоятелства, посочени като основания за едностранна промяна от банката на лихвения процент по договорите за банков кредит, биха се отразили на стойността на задължението на кредитополучателя за заплащане на лихва. Налице ли са ясни и разбираеми критерии, въз основа на които кредитополучател да може да предвиди изменението на лихвения процент, което банката извършва едностранно, при условие, че клаузата за едностранно изменение на лихвения процент съдържа само изброяване на обективни фактори за възникване на правото за такова изменение, но не са изначално ясни методологията, по която то ще става и/или начините на формиране и определяне на конкретния размер на завишението на лихвения процент. В изложението допълнителната предпоставка е посочена по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК с приложени съдебни решения на първоинстанционни и въззивни съдилища, а в допълнителна молба е въведено основанието по т.1 на чл.280 ГПК с позоваване на решение № 424 от 02.12.2015г. по гр.д.№ 1899/2015г. на Четвърто г.о. на ВКС.
От насрещната страна [фирма] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Между страните не е било спорно, че съгласно чл.7 от Договора за ипотечен кредит ищецът се е задължил да заплаща първоначална лихва за период от три години, считано от датата на усвояване на кредита, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка в размер на 1.4% процентни пункта, а за останалия срок на кредита – да заплаща лихва под формата на базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка, намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма Д. „Уют“; че базовият лихвен процент се определя периодично от кредитора; към датата на сключване на договора той е 4.19%, а стандартната надбавка е в размер на 4.1% процентни пункта и е намалена с отстъпка от 0.5 проценти пункта или лихвеният процент по кредита е общо 7.79%. Съдилищата са приели, че процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор на основание пар.13,т.1 ЗЗП; че освен правилата на чл.58 от Закона за кредитните институции, които са важими за всички договори за кредит и уреждат императивните правила за определяне на лихвата по тях, приложими са и правилата на ЗЗП, на които в исковата молба ищецът се е позовал, за да обоснове искането си за прогласяване нищожността на т.25.3 от Общите условия на [фирма] за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, тъй като съставлява неравноправна клауза в общи условия по смисъла на чл.146,ал.1 ЗЗП във вр. с чл.143,т.10 и т.13 от ЗЗП, както и накърняваща добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл.26,ал.1, предложение трето ЗЗД.
Препращайки, на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е приела, че в т.25.3 от ОУ към договора за ипотечен кредит от 14.11.2007г. (съгласно който: „Кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните условия: а/при изменение от поне 1% за месец на стойностите на LEONIA EURIBOR LIBOR; б/при изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; в/при изменение от поне 0,5% за месец на индекса на потребителските цени за България СРІ; г/въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху банка Д.; д/промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките; е/при изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната банка; ж/съществена промяна в паричната политика на Централната банка като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите) достатъчно ясно по смисъла на чл.147, ал.1 ЗЗП алтеранативно са предвидени условията за едностранна промяна от банката на базовия лихвен процент и таксите и такива конкретни основателни причини са изменение на финансови, валутни или потребителски индекси, нормативни актове, регулации на Централната банка, промяна в нейната парична политика или на средните годишни пазарни лихвени нива. Посочила е, че в противоречие с чл.143,т.10 и т.12 ЗЗП тази клауза предвижда право на банката едностранно да променя лихвения процент по кредита като при значително завишение на цената, в сравнение с първоначалната, кредитополучателят е лишен от право да прекрати едностранно договора. Счела е обаче, че клаузата не е нищожна като неравноправна, с оглед регламентираното в чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП изключение – когато уговорката за увеличението размера на лихвата е обусловена от колебания или изменения в борсовите или финансови индекси, каквото е предвиденото основание за едностранна промяна на базовия лихвен процент в теста на т.25.3 от ОУ. Посочено е, че нивата на индексите представляват външни и обективни фактори, извън контрола на страните, включително и на банката и това изключение е приложимо (на основание пар.13,т.12 от ДР на ЗЗП) спрямо договора за банков кредит с предмет предоставяне на финансова услуга във вид на кредитиране и във връзка с изпълнявана банкова дейност, свързана с риск от колебания или изменения на посочените показатели; прието е, че доколкото договорът за банков кредит е сделка с предмет финансови инструменти, чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазара, която е извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги, то тя попада в приложното поле на изключението, визирано в чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП. Потвърдени са и изводите, че не е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави.
Настоящият състав счита, че е обосновано искането за допускане на касационното обжалване на решението в частта по иска за прогласяване нищожността на клаузата на т.25.3 от ОУ на основание чл.146,ал.1 ЗЗП като неравноправна, тъй като поставеният от касатора материалноправен въпрос е релевантен за изхода на спора и е разрешен в обжалваното решение – отговоря на изискванията да послужи като обща предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК Същият следва бъде уточнен и конкретизиран, съгласно правомощията на ВКС, разяснени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК: за приложимостта на изключението по чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП по отношение на неуговорена индивидуално клауза от ОУ в договор за банков кредит, която предвижда възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент. Обжалването следва да бъде допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК – за проверка съответствието на обжалваното решение с приетото в тълкувателната част на Решение № 424 от 02.12.2015г. по гр.д.№ 1899/2015г. на Четвърто г.о. на ВКС. Необосновано е искането за допускане на касационното обжалване по установителния иск за нищожност на клаузата като накърняваща добрите нрави.
Касаторът следва да заплати таксата по т.18,ал.2 от Тарифата в размер на 80 лв. в едноседмичен срок.
Поради изложеното , ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 6713 от 05.10.2015г. на Софийски градски съд, ГО, 4-а въззивен състав по гр.д.№ 2724/2015г.в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 40858/2013г. на СРС, 34 състав за отхвърляне на установителния иск за нищожност на основание чл.146,ал.1 ЗЗП на клауза от ОУ на договор за потребителски кредит.
Указва на касатора А. Д. А. да представи в едноседмичен срок доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса по т.18,ал.2 от Тарифата в размер на 80лв.
След изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. на ВКС за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: