4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
С.,04.07.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1067/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 140 от 20.05.2011 г. по в. т. д. № 98/2011г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Великотърновски окръжен съд решение № 257 от 15.12.2010 г. по т. д. № 864/2009 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от едноличния търговец срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 327, ал. 1 във връзка с чл. 318 ТЗ за сумата 49 467.60 лв. – цена на грозде по фактура № 1 от 12.12.2006 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1000 лв. – обезщетение за забава върху първата сума за периода от 12.12.2006 г. до датата на исковата молба – 26.08.2009 г.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като твърди, че изводът за недължимост на претендираната сума е резултат от незаконосъобразния отказ на съда да вземе предвид представените по делото писмени доказателства, в т. ч. и неоспореното заключение на счетоводната експертиза, установяващи факта на приемане и надлежното осчетоводяване на процесната фактура от страна на купувача на стоката и обосноваващи приложимост на презумпцията по чл. 301 ТЗ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, допускането на касационното обжалване се поддържа на всички предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК основания. Според касатора, същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото е свързан с приложимостта на чл. 327, ал. 1 във връзка с чл. 301 ТЗ при събиране на дължимо вземане по извършена търговска продажба. За доказване на твърдяното противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС и противоречие в съдебната практика са представени: решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ІІ т. о.; решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; две определения по чл. 288 ГПК на ВКС, ІІ т. о. и множество решения по административни дела, постановени от ВАС.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че исковата сума 49 467.60 лв., претендирана като цена на продадено грозде по фактура № 1 от 12.12.2006 г., е недължима, тъй като от всички събрани по делото доказателства не може да се направи извод за осъществена реална доставка, а фактурата, сама по себе си, не е основание за плащане на стоката. Това свое становище решаващият състав е аргументирал с липсата на конкретни доказателства за предаване на стоката като предавателно-приемателен протокол, товарителница, данни от пътни листове за маршрута на движение на камионите, посочени в кантарните бележки и др. Особено съществено значение е придадено на неизпълнението на вмененото на търговеца-ищец по реда на чл. 190 ГПК задължение за представяне на придружителните документи във връзка с превоза на гроздето, като в тази връзка е преценено, че представените сертификати и кантарни бележки от м. октомври 2006 г. не са от вида на изискуемите документи, посочени изрично в Наредба за придружителните документи при превоз на грозде, местни и вносни вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки. По отношение доводите на въззивника, касаещи липсата на подпис на купувача във фактурата, съдът е счел същите за неотносими към основния спорен въпрос по делото – за доставката на стоката, като изрично е посочил, че недължимостта на претендираната сума произтича основно от липсата на доказателства за реално предаване на стоката. Като ирелевантен е преценен и въпросът за ползването на данъчен кредит от ответника по исковете.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Поставеният от касатора въпрос, свързан със значението на неподписаната от купувача фактура за доказване сключването на договор за търговска продажба, както и за приложимостта на чл. 301 ТЗ в хипотезата на вписване на тази фактура в счетоводните книги на купувача и ползване на данъчен кредит по нея, който въпрос е обуславящ изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е решен в противоречие със задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК, обективирана не само в представените от касатора решения № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 45482008 г. на ІІ т. о. и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о., но и в множество други, служебно известни на състава, актове: решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на ІІ т. о.; решение № 109 от 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на ІІ т. о.; решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ІІ т. о. и др.
Поради това, за доказано следва да се счете основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Наличието на същото изключва приложимостта на останалите две заявени основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 140 от 20.05.2011 г. по в. т. д. № 98/2011г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1009.35 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: