4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 518/11
С., 13.01.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1449 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 360 от 09.03.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 281 от 15.06.2010 година по гр.д. № 131/2010 година на Софийски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 286 ЗЗД, предявен от И. С. Ц. от [населено място] против Д.г.с., [населено място] за сумата 2625 лева, съставляващи възнаграждение по договор за правно обслужване за периода от 01.10.2008 г. до 16.05.2009 година.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 280 ЗЗД и чл. 87, ал.1, изр. ІІ-ро ЗЗД – приложимо ли е изискването за писмена форма на изявлението при уговорена възможност за прекратяване на писмен договор по чл. 280 ЗЗД с предизвестие от всяка от страните
По така повдигнатия въпрос, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Правилото на чл. 87, ал.1, изр. ІІ-ро ЗЗД, съгласно което предупреждението за разваляне на писмен договор поради неизпълнението му трябва да бъде направено в писмена форма, важи само за разваляне на договорите и не може да бъде тълкувано разширително. По правната си същност и последици прекратяването на действието на писмения договор с предизвестие не може да бъде приравнено на развалянето на договора поради неизпълнение, поради което изискването по чл. 87, ал.1 ЗЗД за писмена форма на изявлението е неприложимо при прекратяване на действието на договора. Когато в писмен договор за мандат е уговорено прекратяването му с предизвестие, без да е предвидено то да е в писмена форма, то предизвестието може да бъде отправено и устно.
В обжалваното въззивно решение на Софийски окръжен съд е прието за установено, че с договор от 02.07.2008 г. между страните е било постигнато съгласие от страна на ищцата да бъде предоставяна юридическа помощ на ответника срещу месечно възнаграждение от 350 лева. Договорът е сключен за срок от една година с възможност да бъде прекратен от всяка от страните с едномесечно предизвестие. С писмо от 16.04.2009 година ответникът е уведомил ищцата, че договорът е прекратен, считано от 01.10.2008 г. съгласно устно уведомление, отправено на 19.09.2008г. При така установените факти е прието, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на възнаграждение в периода от 01.10.2009 г. до 16.05.2009 г., когато договорът е прекратен с предизвестието от 16.04.2009г.; че писмено сключеният договор не може да бъде прекратен с устно предизвестие, както и че свидетелски показания за установяване на устно отправеното предизвестие са недопустими предвид забраната на чл. 164, ал.1, т.5 ГПК, поради което искът за заплащане на възнаграждение по чл. 286 ЗЗД е основателен до размер от 2625 лева, дължими за периода 01.10.2009 г. – 16.05.2009 г.
В касационната жалба против въззивното решение на Софийски окръжен съд, подадена от Държавно горско стопанство- Е. П., [населено място] се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод относно периода на действие на договора и в нарушение на процесуалния закон е приел, че фактът на прекратяване на договора не може да бъде установен със свидетелски показания.
Ответникът по касационната жалба И. С. Ц. я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 280 ЗЗД и чл. 87, ал.1, изр. ІІ-ро ЗЗД, изводът на въззивният съд, че писмено сключеният договор за мандат не може да бъде прекратен с устно предизвестие е неправилен. Неправилен е и изводът, че за установяване на устно отправеното предизвестие свидетелски показания са недопустими предвид забраната на чл. 164, ал.1, т.5 ГПК. Съгласно чл. 164, ал. 1 т.5 ГПК (чл. 133, ал.1, б. „д” ГПК отм.), свидетелски показания са недопустими за установяване на писмени съглашения, в които страната е участвала, както и за тяхното изменение или отменяване. Прекратяването на договора в изпълнение на писмено уговорена клауза не съставлява отмяна или изменение на договора, а действие в изпълнение на съглашението, поради което ограничението по чл. 164, ал.1, т.5 ГПК е неприложимо.
От доказателствата по делото е установено, че на 02.07.2008 г. между страните е било постигнато писмено обективирано съгласие за предоставяне от ищцата на юридическа помощ на ответника срещу месечно възнаграждение от 350 лева. Договорът е бил сключен за срок от една година с възможност да бъде прекратен от всяка от страните с едномесечно предизвестие. На 19.09.2008 г. между страните по договора е бил проведен разговор, при който представляващия възложителя е отправил към ищцата волеизявление за прекратяване на договора, считано от 01.10.2008 г. (свидетели М. Р. и Е. С., присъствали при отправяне на предизвестието за прекратяване). На 15.04. 2009 г. ищцата е поискала да и бъде изплатено възнаграждение по договора за времето от 01.10.2009 г. до 30.03.2009 г. С писмо от 16.04.2009 година ответникът е уведомил ищцата, че договорът е прекратен, считано от 01.10.2008 г. съгласно устно уведомление, отправено на 19.09.2008г. Възнаграждение по договора е било изплатено вкл. до 30.09. 2008 г.
При така установените факти предявеният иск за заплащане на възнаграждение по договор за мандат се явява основателен и доказан за периода от 30.09.2008 г. до 19.10.2009г., когато договорът е прекратен в съответствие с отправеното на 19.09.2008 г. месечно предизвестие или предявеният иск с правно основание чл. 280 ЗЗД е основателен до размер на сумата 234 лева. Над този размер претенцията е неоснователна предвид прекратяване на действието на договора от 02.07.2008г. в съответствие с предвиденото в чл. 9, ал.3 съглашение.
Несъобразявайки изложеното, решението на въззивния съд е неправилно в частта му, с която искът е уважен над сумата 234 лева, поради което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което претенцията се отхвърли за разликата до 2625 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора ответник по делото следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски съобразно уважената част от иска в размер общо на 81 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 281 от 15.06.2010 година по гр.д. № 131/2010 година на Софийски окръжен съд в частта му, с която предявеният от И. С. Ц. от [населено място] против Д.г.с., [населено място] иск с правно основание чл. 286 ЗЗД е уважен за разликата над сумата 234 лева до сумата 2625 лева, съставляващи възнаграждение по договор за правно обслужване за периода от 19.10.2008 г. до 16.05.2009 година, както и в частта, с която на И. С. Ц. са присъдени 541,88 лева съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. С. Ц. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] против Д.г.с., [населено място] иск с правно основание чл. 286 ЗЗД за разликата над сумата 234 лева до сумата 2625 лева, съставляващи възнаграждение по договор за правно обслужване от 02.07.2008г.
ОСЪЖДА И. С. Ц. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] да заплати на Д.г.с., [населено място] сумата 81 (осемдесет и един) лева съдебни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: