Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
гр. София, 16.04.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 27 март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
и при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2473/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303 ал.1, т.5 от ГПК.
Подадена е молба вх.№88770 / 30.06.2017 от пълномощника на Л. Д. В. за отмяна по реда на чл.303 и следващите ГПК на влязло в сила решение от по гр.д. № 8422/13 на СГС, Първо гр.отд. , с което същият е осъден да заплати на ЛИЗИНГ ФИНАНС ЕАД-гр.София сумата от 197 538,83 лева със законната лихва като получена на отпаднало правно основание: развален, поради неизпълнение, договор за лизинг на л.а. -чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД. Молителят е описал обстоятелствата, които според него попадат във фактическия състав на чл.303 т.5 ГПК- същият , в качеството на ответник, е бил лишен от участие в делото: не са му били надлежно връчени ИМ с приложенията, не е бил уведомен за проведените съдебни заседания, доколкото последните са получавани от друго лице- П. Г. П.. Молителят Л. Д. В. не е бил и надлежно представляван, тъй като пълномощното на неговия процесуален представител не е било подписано от него.
Позовава се на основание за отмяна, съгласно чл.303 ал.1 т.5 ГПК.
Ответникът ЛИЗИНГ ФИНАНС ЕАД изпраща отговор на молбата в законния срок, в който , както и в съдебните заседания, от страна на пълномощниците му се поддържа становище за нейната неоснователност. Твърди се, че молителят е бил надлежно уведомен на 26.09.2013 г. за заведеното срещу него исково производство по гр.д. № 8422/13 на СГС, І-7 с-в, когато на адреса му е връчен препис от ИМ с приложенията, в лицето на П. Г. П., който е живеел на същия адрес. Последният се е познавал с В. и му е сътрудничил при водене на съдебни производства, което става ясно и от издаденото от последния пълномощно в полза на П. по изп.дело №117/2013 г. по описа на ЧСИ Катилин П.. Дори и В. да не е подписал лично пълномощното , адвокат Н. го е представлявал в процеса пред всички инстанции , подал е въззивна жалба от негово име и са претендирани разноски за страната по изрично подаден списък по чл.80 ГПК , включително и за платено адвокатско възнаграждение от страна на В. в полза на представляващия го процесуален пълномощник-адв.Н..
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Молбата за отмяна е допустима, подадена е в срока по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК-поканата за доброволно изпълнение до молителя е връчена на 26.05.2017 г. на последния от страна на ЧСИ С. П. рег. № 921 на КЧСИ, а молбата за отмяна е подадена на 30.06.2017 г..
Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.
Видно от съдържанието на съответните съобщения и призовки по делото на СГС , при предприемане от страна на длъжностното лице по призоваването към СГС на действия по връчване исковата молба с приложенията на Л. Д. В., същите, според съответното отбелязване в екземпляра от призовката за съда, са били връчени на 26.09.2013 г. лично на П. Г. П. ,в качеството му на живущ на адреса на самия ответник В.- София, бул. „Фритьоф Нансен“№3, ап.3, с поето задължение да бъдат предадени на адресата, т.е. при спазване реда на чл.46 ал.1 ГПК във връзка с ал.2,предложение второ. Не се спори, доколкото в настоящата молба за отмяна също се твърди, че по това време това е бил постоянният адрес на Л. В.. Разпитан в производството по отмяна като свидетел по делото П. Г. П. в показанията си в с.з. на 24.10.2018 г. твърди, че не познава лично В. и не е живял, нито знае, къде се намира адресът ,на който е получена призовката с ИМ и приложенията. Познава само Любима П. С., която живее на съпружески начала с молителя Л. В./ на това основание е отказала да свидетелства по настоящото дело /, но работи по договор с нея след 2014 г. . Видно от заключението на в.л.-графолог , прието в с.з. на 27.03.2019 г., подписът върху съобщението за връчване на ИМ и приложенията към нея за Л. В. –ответник по гр.д. №8422/13 на СГС, на 26.09.2013 г. на адреса, на който последният е живял към тази дата, принадлежи именно на свидетеля П., който е приел съдебните книжа на същия адрес със задължението да ги предаде на последния. Следователно, в случая правилно решаващият спора по гр.д. №8422/13 на СГС, на 26.09.2013 г. съдебен състав е приложил разпоредбите на чл.46 ал.1 във връзка с ал.2,предл.2 ГПК, като е приел, че ИМ с приложенията по делото е редовно връчена на страната в лицето на друго пълнолетно лице, което живее на адреса на страната и е съгласно да я приеме. От изложеното следва, че липсва основание за отмяна в хипотезата на чл.303 ал.1,т.5 предл. първо от ГПК , тъй като липсва нарушение на съдопроизводствените правила- чл.46 ал.1 във връзка с ал.2,предл.2 ГПК, довело до лишаване на молителя от възможност за участие в делото.
Не се установява и налична хипотеза на основанието по предложение второ от цитирания законов текст-страната не е била надлежно представлявана, въпреки, че от първоначалното заключение на СГрЕ става ясно, че в действителност подписът на В. за упълномощител в адвокатското пълномощно не принадлежи на страната.
Разпитан като свидетел по настоящото дело адвокат Н. Н. отказа да дава показания за това, дали е бил упълномощен като процесуален представител на В. по спора по гр.д. №8422/13 на СГС, на 26.09.2013 г., като се позова на възможността за това в чл.33 ал.4 ЗАдв. Същият потвърди, че е бил негов пълномощник по други дела, което се установява и от показанията на свидетеля С.-технически сътрудник на адвокат Н.. Същата заяви, че не знае, дали е внасяла тя дължимите такси по гр.д. №8422/13 на СГС, на 26.09.2013 г., за които се установява, че са били надлежно внесени. От друга страна по горното дело е представено същото това пълномощно от В. на адвокат Н., който извършвал процесуални действия в процеса пред всички инстанции , включително е подал въззивна жалба от негово име, внесени са държавни такси и са получени плащания на възнаграждение за адвокат, претендирани са разноски по изрично подаден списък по чл.80 ГПК , включително и за платено адвокатско възнаграждение от страна на В. в полза на представляващия го процесуален пълномощник.
От така изложеното следва, че при съвкупна преценка на така установените факти, между страната-молител в настоящото производство и адвокат Н. П. Н. от АК-П. са съществували отношения по договор за правна помощ с предмет процесуално представителство по гр.д. №8422/13 на СГС. Липсата на положен лично от страната подпис в договора за правна помощ и пълномощното, представени по същото дело, не е пречка за формиране на горния извод, доколкото писмената форма на тези правни сделки не е форма за действителността им, а само за тяхното доказване-аргумент от съдържанието на чл.33, изречение трето от ГПК. Следователно опорочената писмена форма/ липса на лично положен от страната подпис/ не води до извода за липса на представителна власт по пълномощното по делото, при положение, че от останалите доказателства следва извод за наличие на такива мандатни отношения по договора за правна помощ.
От гореизложеното следва, че молбата за отмяна на посочените в нея основания се явява неоснователна.
По отношение на разноските на в настоящото производство, то в полза на ответника по молбата следва да се присъдят такива в размер на 5000 лева-платено адв.възнаграждение, според изричното отбелязване в договора от 23.01.2018 г., 300 лева-възнаграждение за в.л.-графолог и 120 лева-депозит за призоваване на свидетели или общо 5 420 лева.
Направеното възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на платеното от страна на ответника възнаграждение на адвокат е неоснователно, с оглед сравнително високата действителна фактическа и процесуалноправна сложност на делото в настоящото производство – проведен е разпит на множество свидетели, изслушано е в две съдебни заседания вещо лице по две приети заключения на СГрЕ , представени са писмени доказателства, извън тези по гр.д. № 8422/13 на СГС, Първо гр.отд. и прочие .
Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№88770 / 30.06.2017 от пълномощника на Л. Д. В. [ЕГН] за отмяна по реда на чл.303 и следващите ГПК , на основание чл.303 ал.1,т.5 ГПК на влязло в сила решение от по гр.д. № 8422/13 на СГС, Първо гр.отд., 7 с-в .
ОСЪЖДА Л. Д. В. [ЕГН] да заплати на ЛИЗИНГ ФИНАНС ЕАД-гр.София сумата от 5420 лева- разноски в настоящото производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.