Решение №544 от 42142 по гр. дело №6566/6566 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 544
С., 18.05.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание в състав :

П.: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
С. като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 6566/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. М. П. като пълномощник на Ж. Х. Ж. от [населено място] срещу решение № ІV-93/21.07.2014 г. на Бургаския окръжен съд , с което е потвърдено решение №768/07.04.2014 г., постановено от Бургаския районен съд по гр.д. №6318/2013 г. , с което са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за неползван допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над присъдения размер от 3 970,56 лв. до претендирания размер от 25 209,60 лв. , както и исковете за мораторна лихва върху главницата над присъдения размер от 447,23 лв. до пълния претендиран размер от 6870,77 лв. за периода от 02.12.2010 г. до 21.05.2012 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в посочените части и постановяване на ново решение, с което предявените искове за главница и мораторна лихва да бъдат уважени изцяло.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, [населено място] не взема становище.
Същевременно Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, [населено място] обжалва въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, в която предявените от Ж. Х. Ж. искове са уважени съответно в размер на 3 970,56 лв. обезщетение за неползван допълнителен платен годишен отпуск за периода от 24.02.2013 г. до 02.12.2010 г. и 447,23 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 22.05.2012 г. до 24.07.2013 г. Също представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване / обозначено като допълнение като към касационната жалба /.
Ответникът по тази касационна жалба Ж. Х. Ж. , чрез адв. М. П. счита, че не са налице предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
К. жалби са подадени в законоустановения срок, от страни в процеса , имащи право и интерес от обжалване на въззвното решение в съответните части, поради което са процесуално допустими.
Досежно допустимостта на касационното обжалване, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. , приема следното :
Относно допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, в частта, обжалвана от касатора Ж. Х. Ж.:
Съгласно разясненията, дадени с ТР №1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК основната предпоставка за допустимост на касационното обжалване е формулирането на правен въпрос , който за да има такъв характер следва да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.
В случая такъв характер имат поставените от този касатор въпроси : 1.„Когато държавен служител от МВР е давал 24 часови дежурства при действието на чл. 212 ЗМВР /1997г/ преди изменението му с ДВ бр. 17/21.02.2013 г., превишил е нормативно определеното служебно време и не е компенсиран с допълнителна почивка следва ли да бъде обезщетен. Следва ли да се прилага института на работа при удължено работно време на чл. 136а от КТ.
2. „От кой момент се дължи лихва за забава за неизплатено обезщетение за неизползван допълнителен отпуск при прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител от МВР – от датата на прекратяване на служебното правоотношение или от датата на поканата. „
Първият въпрос е има обуславящ характер за изхода на делото по главният иск за обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск, а вторият има такъв характер досежно решението в частта за мораторна лихва.
По отношение на визираните въпроси е изпълнен посочения от касатора критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК , а именно с обжалваното решение същите са разрешени в противоречие с тяхното разрешаване в задължителна практика на ВКС / Решение №427/03.11.2011 г. по гр.д. №503/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/ .С оглед на това, касационното обжалване на въззивното решение в посочената част и по тези въпроси следва да се допусне.

Относно допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение в частта, обжалвана с касационната жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, [населено място] :
Този касатор е формулирал следния правен въпрос: „Следва ли да се приеме, че правото на платен годишен отпуск , настъпило за период преди влизане в сила на изменения в разпоредбата на чл. 176а от КТ / д.в. бр.18/2011 год. / се погасява по давност след изтичане на две години считано от края на годината , за която се полага, независимо от причините за това или следва да се приеме , че нормата на чл. 176а КТ в новата си редакция няма обратно действие и неползваният платен годишен отпуск за този предходен период следва да бъде компенсиран с парично обезщетение при прекратяването на трудовото, съответно служебното правоотношение.”
Така формулираният въпрос не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и съответно не е могъл да обуслови изхода на спора по делото.Това е достатъчно основание касационното обжалване по него да не се допуска. Независимо от това следва да се посочи, че и посочените допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 КТ не са обосновани . Досежно решението по гр.д. №183/2014 г. на Районен съд – Казанлък липсва надлежно отбелязване , че е влязло в сила , поради което не съставлява част от съдебната практика и не може да обоснове критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Представеното решение по гр.д. № 2060/2013 г. на ОС [населено място] касае различен по своя характер правен спор, а именно за обезщетение при неизползван платен годишен отпуск по трудово правоотношение. Същевременно критерият по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е посочен бланкетно.
По изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV-93/21.07.2014 г. на Бургаския окръжен съд , с което е потвърдено решение №768/07.04.2014 г., постановено от Бургаския районен съд по гр.д. №6318/2013 г. в частта в която са отхвърлени исковете на Ж. Х. Ж. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” , [населено място] за заплащане на обезщетение за неползван допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над присъдения размер от 3 970,56 лв. до претендирания размер от 25 209,60 лв. , както и исковете за мораторна лихва върху главницата над присъдения размер от 447,23 лв. до пълния претендиран размер от 6870,77 лв. за периода от 02.12.2010 г. до 21.05.2012 г. , по жалбата на адв. М. П. като пълномощник на Ж. Х. Ж. от [населено място]
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата част, по жалбата на ГД „ Пожарна безопасност и защита на населението”.
Делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

П.: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *