4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 545/11
С., 13.01.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на осми декември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1512 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1656 от 14.12.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на решение № 459 от 15.06.2009 година по гр.д. № 303/2009 година на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, предявен от Ц. М. И. от [населено място], В. област против [фирма], [населено място] за отмяна на заповед за уволнение № 155 от 28.11.2007 г.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос приложима ли е нормата на чл. 67, ал.3 КТ към трудово правоотношение, възникнало при условията на чл. 68, ал.1, т.2 КТ.
Съгласно чл. 67, ал.3 КТ, трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изрично, писмено изразено желание на работника. Трудовият договор по чл. 68, ал.1, т.2 КТ е срочен – сключва се за срок до завършване на определена работа, поради което когато трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл. 67, ал.1, т.1 КТ, т.е. за неопределено време, то преобразуването му в договор със срок до завършване на определена работа може да бъде извършено само при писмено изразено желание на работника.
В обжалваното въззивно решение на Софийски окръжен съд е прието, че ищцата Ц. М. И. е работела по трудов договор от 2001 година като “работник в кухня” в А. [фирма]. На 03.08. 2001 година е бил сключен договор, с който се А. [фирма] е възложил на [фирма] да доставя предпазна и столова храна за персонала на дружеството, а изпълнителят се е задължил да приеме на работа персонала на възложителя, осъществяващ дейността предмет на договора. На 08.10.2001 година, Ц. М. И. е сключила трудов договор с [фирма], по силата на който се е задължила да изпълнява длъжността “отговорник бюфет” за неопределен срок. С допълнително споразумение към трудовия договор № 282 от 07.12.2004 г. е бил уговорен срок на трудовия договор – до приключване на дейността на [фирма] по договор от 03.08. 2001 година с А. [фирма]. Договорът за предоставяне на предпазна и столова храна с А. “К.” е бил прекратен на 03.10.2007 г. Със заповед № 155 от 28.11.2007 г. [фирма] е прекратил трудовото правоотношение с ищцата Ц. М. И. на основание чл. 325, т.4 КТ. При така установените факти, съдът е приел, че трудовият договор между страните е сключен при условията на чл. 68, ал.1, т.2 КТ, поради което със завършване на определената работа (работата, възложена от А. “К.” по договор от 03.08. 2001 година), работодателят е упражнил законно правото си да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т.4 КТ. Приел, че хипотезите на чл. 123а КТ са неприложими към правоотношенията, възникнали с работниците от А. [фирма], преминали на работа към ответното дружество [фирма], както и че допълнително споразумение № 282 от 07.12.2004 г. не е сключено в нарушение на чл. 67, ал. 3 КТ, тъй като изискването за писмено волеизявление на работника е въведено само при трансформация на трудовия договор от безсрочен в трудов договор със срок по чл. 68, ал.1, т.1 КТ, което не е относимо към процесното трудово правоотношение, възникнало при условията на чл. 68, ал.1, т.2 КТ – до завършване на определена работа.
В касационната жалба против въззивното решение, подадена от Ц. М. И. се поддържа, че решението е нищожно, тъй като е с напълно идентично съдържание с решения по други дела, постановени от други съдебни състави, разглеждащи идентичен правен спор. Поддържа се и че съдът е формирал неправилни изводи относно приложното поле на чл. 67, ал. 3 КТ. Изложени са оплаквания срещу изводите на съда по приложението на чл. 123а КТ, както и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се неизпълнение на задължението за обсъждане на всички доказателства по делото в тяхната цялост.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационното оплакване за нищожност на съдебния акт е неоснователно. Постановяването на еднакви разрешения по идентични казуси не обосновава извод за нищожност на съдебните актове. Когато съдебният състав възприема изцяло изводите, формирани в постановено вече по идентичен казус решение, то възпроизвеждането на текст от мотивите на решението не сочи за нищожност на акта, нито за опорочаване на тайната на съвещанието – съдебният акт е постановен от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда и в предвидената от закона форма, поради което е валиден.
Касационните оплаквания по приложението на материалния закон за основателни.
Неправилен е формираният в решението извод, че хипотезите на чл. 123а КТ са неприложими към правоотношенията, възникнали с работниците от А. [фирма], преминали на работа към ответното дружество [фирма]. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 239 от 03.08.2011 г. по гр.д. № 1471/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № 256 от 15.09.2011 г. по гр.д. № 1379/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № 282 от 11.10.2011 г. по гр.д. № 360/2009 г. на ІІІ г.о. и решение № 114 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 366/2009 г., сключеният между двете дружества договор от 03.08. 2001 г. съдържа елементи на договор за наем, поради което по отношение на трудовите правоотношения с работниците са приложими правилата на чл. 123а КТ.
Неправилен е и изводът по приложението на чл. 67, ал. 3 КТ. Изискването за писмено волеизявление на работника е въведено не само при трансформация на трудовия договор от безсрочен в трудов договор със срок по чл. 68, ал.1, т.1 КТ, но и спрямо трудово правоотношение, възникнало при условията на чл. 68, ал.1, т.2 КТ – до завършване на определена работа. В конкретния случай обаче споразумение № 282 от 07.12.2004 г., сключено между ищцата и [фирма] не е в нарушение на чл. 67, ал.3 КТ, тъй като трудовото правоотношение се е запазило като безсрочно по трудовия договор от 2001 г. с работодателя А. [фирма], а правоотношението с новия работодател, наемател на част от предприятието е възникнало със срок до приключване на дейността по договор от 03.08. 2001 година.
Така допуснатите нарушения на материалния закон не са се отразили на правилността на съдебния акт предвид формираните крайни изводи по основателността на иска. Съгласно чл. 123а, ал.1 КТ, при сключване на договора за наем, трудовите правоотношения с работниците преминават към предприятието наемател, което сключва с приетите работниците трудови договори или допълнителни споразумения, започва изплащането на осигуровки, изпълнява всички задължения, произтичащи от статута на работодател. Съгласно чл. 123а, ал.4 КТ, след изтичане на срока на договора за наем, трудовите правоотношения с работниците не се прекратяват, а преминават към стария работодател – трудовото правоотношение на работника се прехвърля отново при стария работодател, който е длъжен да приеме работника на работа, да сключи с него допълнително споразумение, предвид подновяване на задължението му за заплащане на осигуровки, а работодателят наемател на предприятието или обособена негова част, приел работника по силата на чл. 123а КТ прекратява трудовия договор с работника. Трудовото правоотношение на работника продължава без прекъсване, но при промяна на работодателите. Работодателите – предприятията наемодател и наемател, следва да отразят тази промяна, вкл. пред осигурителния орган, чрез издаване на съответните трудови договори и заповеди за прекратяването им.
С изтичане на срока на действие на договор от 03.08. 2001 година, сключен между [фирма] и А. [фирма], трудовото правоотношение на ищцата Ц. М. И. е преминало към първоначалния работодател А. [фирма], който е бил длъжен да я приеме на работа, с всички произтичащи от това последици, а при неизпълнение на това му задължение работникът е разполагал с иска по чл. 213 КТ. Същевременно, трудовото правоотношение с наемателя [фирма] е прекратено, поради което издадената заповед № 155 от 28.11.2007 г., констатираща прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, т.4 КТ е законосъобразна.
Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение, с което искът за отмяна на уволнението на ищцата Ц. М. И., извършено със заповед № 155 от 28.11.2007 г. на [фирма] е отхвърлен като неоснователен следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 459 от 15.06.2009 година по гр.д. № 303/2009 година на Софийски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: