Решение №547 от 39727 по търг. дело №301/301 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                       Р  Е  Ш  Е Н  И  Е
 
                                                    № 547
                                    гр. София, 06.10.2008 г.
 
                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
 
         Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осма година в състав:
                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛА ХИТРОВ
                                                ЧЛЕНОВЕ:  ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
                                                                        ЕМИЛ МАРКОВ
                                                                               
                                                        
при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА………………………..и в  присъствието на прокурора ……………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 301 по описа за 2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ – във вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.).
Образувано е по касационната жалба на застрахователното дружество „А” АД – С. . офия, подадена против онази част от въззивното решение № 407 на С. . ГС. . , ГК, с-в ІV-Д от 21. ХІ.2007 г., постановено по гр. д. № 1818/06 г., с която е било обезсилено първоинстанционното решение на С. . РС. . , ГК, 62-и с-в, от 20.ІІІ.2006 г. по гр. д. № 6973/05 г. досежно уважените обратни искове на този застраховател срещу И. Е. А. от гр. С. . .. Оплакванията на касатора „А” АД – С. . офия са за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение в обжалваната му част, тъй като то било постановено в противоречие както със заявеното искане в петитумната част на тези обратни искове, така и с изяснената по делото фактическа обстановка. Поради това се претендира отменяване на постановения от въззивния съд съдебен акт по съществото на спора в обжалваната негова част. В останалата му част, с която, на основание чл. 407 /отм./ ТЗ, настоящият касатор е бил осъден от С. . ГС. . да заплати на С. . . С. . . Б. обезщетения за претърпените от процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 648.14 лв., ведно със законната лихва върху тях, но считано от 16.ІІ.2005 г. /а не от дата на деликта – 9.І.2005 г./, като и направени от ищцата съдебно-деловодни разноски в размер на 104.28 лв., като необжалвано, въззивното решение на С. . ГС. . е влязло в сила.
Ответницата по касация С. . . Б. С. . . от с. Д., О. – С. . офия-град /първоначална ищца/, така както и ответникът по касация И. Е. А. от гр. С. . ., не са ангажирали свои становища по основателността на подадената от застрахователя жалба.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като намира, че касационната жалба на застрахователното дружество „А” АД – С. . офия е постъпила в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./, подадена е от надлежна страна във въззивното производство пред С. . ГС. . , имаща поради това интерес и право на обжалване и като насочена към атакуване на негов валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, счита, че същата ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С. . ъображението на въззивната инстанция, за да обезсили – в хипотезата на чл. 209, ал. 1, изр. ІІІ-то ГПК /отм./ – решението на първостепенния съд в частта му по уважените обратни искове на застрахователя срещу виновното за настъпването на процесното ПТП лице, конституирано в процеса като помагач на настоящия касатор, са били основани върху констатациите й, че: 1/ Макар и да са били предявени в първото по делото редовно съдебно заседание /арг. чл. 175, ал. 2 ГПК-отм./, т. нар. обратни искове на „А” АД срещу И. Е. А. недопустимо били съединени за съвместно разглеждане с първоначалния иск на С. . . по чл. 407 /отм./ ТЗ, тъй като с тях се претендирала преди всичко сума в размер на 1 828 лв., за която по делото не било спорно, че е била изплатена от застрахователя за репариране имуществени вреди, понесени от тримата съсобственици на увреденото МПС. . ; 2/ С. . офийският районен съд бил пропуснал да отбележи в диспозитива на решението си, че уважава обратните искове на застрахователя „под условие”.
Данните по делото са, че с първоинстанционното решение И. Е. А. от гр. С. . ., като ответник по обратните искове на застрахователя, е бил осъден да заплати на настоящия касатор сума в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 9.І.2005 г. и до окончателното й изплащане, друга сума в размер на 973.47 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, също със законната лихва върху нея от горепосочената дата и до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 114.38 лв. представляваща деловодни разноски – всичко това обаче: „дотолкова доколкото „А” АД е заплатило на С. . . С. . . Б. … същите суми”. С. . ледователно осъждането на третото лице-помагач на застрахователя да му заплати въпросните суми, които последният веднъж вече е бил осъден да заплати на ищцата С. . . С. . . Б. на основание чл. 407 /отм./ ТЗ, е станало под условието, макар и не особено сполучливо формулирано в диспозитива на първоинстанционното решение, посредством употребения там израз „дотолкова доколкото”. Това налага извод, че е изцяло невярна втората от двете констатации на въззивната инстанция, направена в изпълнение на служебния й почин да следи за допустимостта на атакувания пред нея първоинстанционен съдебен акт, т.е и без изричен довод на въззивника за това.
Невярна обаче е и първата констатация на С. . ГС. . , тъй като петитумната част на обратните искове на застрахователя срещу И. Е. А. /листове 33 е 34 от първоинстанционното съдебно досие/ дословно е била формулирана така: „ … в случай, че постановите осъдително решение, с което да заплатим сумата по предявените искове и законната лихва върху тях на ищцата С. . . С. . . Б. , то същата сума, ведно с лихви и разноски … да бъде осъден да ни заплати И. Е. А.”. Идентично по смисъл и съдържание искане е било самостоятелно изложено в предходна молба до първостепенния съд /л. 32 от делото/. Ако за въззивната инстанция евентуално е съществувала неяснота – заради установено от нея несъответствие между петитума и обстоятелствената част на повторната молба, във формата на която тези обратни искове са били предявени срещу третото лице-помагач в процеса, тя е разполагала и с процесуалната възможност да я преодолее, оставяйки въпросната молба /докладвана в с.з. на 13. Х.2005 г. по делото пред С. . РС. . / без движение – като инстанция по съществото на спора и съобразно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 от ТР № 1 от 17.VІІ.2001 г. на ОС. . ГК на ВКС. . . Причината С. . ГС. . да не процедира по този предписан от закона начин е била очевидно в това, че в действителност такова несъответствие не е било налице: в петитума на обратните искове, предявени по делото от настоящия касатор, не се претендира конкретна сума, а и точно това следва от смисъла и предназначението на обратния иск като инструмент за реализиране на процесуална икономия. Неотносими към искането факти, с които е било несполучливо аргументирано единствено наличието на правен интерес, не могат да се вземат предвид по иск, който е от категорията на осъдителните: за притезания, чиято изискуемост настъпва не по-рано от приключване на устните състезания по делото пред първата инстанция.
С. . оглед изложеното решението на С. . ГС. . ще следва да се отмени в обжалваната от застрахователното д-во „А” АД – С. . офия негова част и вместо нея да се постанови съдебен акт по съществото на спора, надлежно въведен с обратните искове на застрахователя срещу И. Е. А. от гр. С. . .. Конституираният в процеса като трето лице-помагач на застрахователя и едновременно с това ответник по обратните му искове И. Е. А. от гр. С. . . ще следва да бъде осъден да заплати на настоящия касатор същите по размер суми, които последният е бил окончателно осъден от С. . ГС. . да заплати на С. . . С. . . Б. – при условието, че вече е погасил тези свои парични задължения.
 
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
 
Р Е Ш И :
 
ОТМЕНЯ въззивното решение на С. . офийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д от 21. ХІ.2007 г., постановено по гр. д. № 1818/06 г., В ЧАС. . ТТА, с която е било обезсилено първоинстанционното решение на С. . РС. . , ГК, 62-и с-в, от 20.ІІІ.06 г. по гр. д. № 6973/05 г. И ВМЕС. . ТО ТОВА ПОС. . ТАНОВЯВА :
О С. . Ъ Ж Д А И. Е. А., ЕГН **********, от гр. С. . ., ж к. „Л” бл. 431, вх. „А”, ап. № 29, да заплати на застрахователното дружество „А” АД със седалище и адрес на управление в гр. С. . ., ул. „.. Гурко” № 2* лв. /петстотин лева/, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.ІІ.2005 г. и до окончателното й изплащане, представляваща равностойност на дължимото от застрахователя обезщетение за претърпените от С. . . С. . . Б. от гр. С. . . с. Д. неимуществени вреди от ПТП на 9.І.2005 г., за чието настъпване той е бил единственият виновен водач на МПС. . , ПРИ УС. . ЛОВИЕ, че тази сума е реално изплатена от ЗК „А” АД на пострадалата Б. .
О С. . Ъ Ж Д А И. Е. А., ЕГН **********, от гр. С. . ., ж.к. „Л”, бл. 431, вх. „А”, ап. № 29, да заплати на застрахователното дружество „А” АД със седалище и адрес на управление в гр. С. . ., ул. „Г” № 2* лв. /сто четиридесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.ІІ.2005 г. и до окончателното й изплащане, представляваща равностойност на дължимото от застрахователя обезщетение за претърпените от С. . . С. . . Б. от гр. С. . .. Д. имуществени вреди от ПТП на 9.І.2005 г., за чието настъпване той е бил единственият виновен водач на МПС. . , ПРИ УС. . ЛОВИЕ, че тази сума е била реално изплатена от ЗК „А” АД на пострадалата Б.
О С. . Ъ Ж Д А И. Е. А., ЕГН **********, от гр. С. . ., ж. к. „Л”, бл. 431, вх. „А”, ап. № 29 да заплати на застрахователното дружество „А” АД със седалище и адрес на управление в гр. С. . ., ул. „.. Гурко” № 2* лв. /сто и четири лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща равностойността на дължими от застрахователя на С. . . С. . . Б. от гр. С. . . с. Д. съдебно-деловодни разноски на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./, ПРИ УС. . ЛОВИЕ, че те са били възстановени от ЗК „А” АД на последната.
В останалата му част, КАТО НЕОБЖАЛВАНО, въззивното решение на С. . ГС. . , ГК, с-в ІV-Д от 21. ХІ.2007, постановено по гр. д. № 1818/06 г., Е ВЛЯЗЛО В С. . ИЛА.
 
Решението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДС. . ЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1
 
 
2
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Решение на ВКС. . , Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг.дело № 301 по описа за 2008 г.
 
 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
today