Решение №552 от 43264 по гр. дело №1174/1174 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552

София, 13.06.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1353 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 2160 от 23.10.2017 г. по гр.д. № 3068/2016 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решение от 28.02.2012 г. по гр.д. № 3973/2003 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 42600 лева, предявен от П. Д. П. в лично качество и като майка и законен представител на малолетните деца Апостол А. А. и Л. А. А. против Р. Б. Д. и Е. Д. С., всички от [населено място]. В решението е прието за установено, че с договор от 23.10.1998 г., за което е бил съставен нотариален акт № 80, дело 83 от 1998 г. на нотариус с № 043 в регистъра на Нотариалната Камара, ответниците са продали на наследодателя на ищците А. А. А. апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 срещу сумата 21300 лева, получена от купувачите преди сключване на договора. В т. 4 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай, че към датата на сключването му трети лица са имали права върху продаваемия имот, бил е обременен с тежести или продавачът вече го е бил отчуждил, то продавачите дължат на купувача неустойка в двойния размер на продажната му цена. Фактическата власт върху имота не е била предадена от продавачите на купувача, който въз основа на нотариалния акт се е снабдил с изпълнителен лист за въвод във владение. Принудителното изпълнение по изп.д. № 4026/1999 г. на СИС при СРС е било спряно с определение по гр.д. № 622/1999 г. на Софийски районен съд, по което спирането е допуснато като обезпечение на иск за собственост, предявен от В. С. Л. срещу страните по сделката по нот. акт № 80 от 1998 г. С влязло в сила на 21.04.2009 г. решение по гр.д. № 622/1999 г. на Софийски районен съд е признато за установено по отношение на В. С. Л., че страните по настоящето дело (ищците в качеството им на правоприемници на купувача А. А.), че не са собственици на апартамента, предмет на сделката по нот. акт № 80 от 1998 г. В решението по гр.д. № 622/1999 г. на Софийски районен съд е прието, че В. С. Л. е придобила собствеността върху процесния апартамент по силата на договор за покупко-продажба от 1989 г., сключен по реда на НДИ; че през 1998 г. Р. Б. Д. и Е. Д. С. (ответниците по настоящето дело) са сключили сделка за закупуване на същия имот от В. С. Л., действаща чрез пълномощник, който не е имал представителна власт – подписа върху пълномощното не е бил положен от упълномощителя. Прието е, че упълномощителят не е потвърдил сделката, поради което тя не е породила целените правни последици – не е настъпило вещнопрехвърлителното действие на правото на собственост. Прието е, че вещнотранслативно действие не е породила и последваща сделка по нот. акт № 80 от 1998 г., тъй като с нея е извършено продажба на чужда вещ, т.е. ответниците не са придобили вещното право на собственост върху имота, което не е излизало от патримониума на В. С. Л.. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че предявеният иск за неустойка, уговорена в т. 4 от договор от 23.10.1998 г. по нотариален акт № 80 от 1998 г. е неоснователен. Прието е, че към момента на сключване на договора правото на собственост на ответниците не е било отречено със съдебното решение, влязло в сила едва на 21.04.2009 г.; че меродавният момент, към който следва да се цени наличието или липсата на условията по чл. 4 от договора е момента на сключването му, поради което уговорената неустойка не се дължи. С оглед изхода на делото възражението за прекомерност на неустойката не е обсъждано.
Касационна жалби против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от П. Д. П., Апостол А. А. и Л. А. А.. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси относно правното значение на решението по отрицателен устоновителен иск за собственост и приложимостта на последиците от евикцията са разрешени в противоречие с постановките на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. ОСГТК ВКС и решение № 41 от 05.05.2015 г. по т.д. № 85/2013 г. на І т.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба Р. Б. Д. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответницата Е. Д. С. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по повдигнатите от касатора въпроси са основателни. Въпросът за действието на решението по установителен иск за собственост, предявен от трето лице спрямо купувач на имот, който не е придобил владението му са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, поради което налице е основанието за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторите са освободени от заплащане на държавна такса, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2160 от 23.10.2017 г. по гр.д. № 3068/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за определяне дата за разглеждането му открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар