О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
София, 29.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№19 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 17.06.08г. по гр.д. №129/08г. на К. окръжен съд е оставено в сила решение №920 от 21.12.07г. по гр.д. №268/07г. на Д. районен съд, с което е било признато за установено по отношение на ответниците В. Д. М. и Й. Д. Т., че наследниците на А. С. К. са собственици на ? ид.част от имот №144 в кв.103 по кадастралния план на гр. С. баня, който е идентичен с имот №032110 в землището на гр. С. баня с площ от 840 кв.м., при съседи: парцел **** и ІІ, собственост на Б. и А. К. , И. М. , гора, Г. М. Ваклинов и горски път. Отменен е изцяло на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ нот.акт №5/96г., с който ответниците се легитимират като собственици на процесния имот.
Въззивният съд е приел, че ищцата М е наследник на А. С. К. , а ответниците В. Д. М. и Й. Д. Т. – на Д. М. М. Наследодателите А. К. и Д. М. са придобили през 1947г. в съсобственост нива от 4200 дка, засадена с овощни дървета, в местността “А”. През 1949г. всеки от тях е декларирал на свое име части от тази нива – наследодателят на ищците – нива от 2,2 дка в местн.”П”, за която не се спори, че е част от общо придобитата през 1947г., а наследодателят на ищците – нива от 2,4 дка в местн. “А”. С решение на ПК С. баня № 4* от 20.11.92г. на ищците, в качеството им на наследници на А. К. , е била възстановена собствеността върху реална част от общата нива, съставляваща по действащия кадастрален план на С. баня имот пл. №112 / имот №146 по плана от 1989г./, с площ от 2,101 дка, за който те са се снабдили с констативен нотариален акт №43/96г. С решение №07 от 24.07.95г. на поземлената комисия, на ответниците, в качеството им на наследници на Д. М. М. , също е възстановена реална част от общата нива, съставляваща по действащия кадастрален план на С. баня имот № 3*/имот №144 по плана от 1989г./, с площ от 1,278 дка, за който те са се снабдили с констативен нотариален акт №5/96г. Спорът по настоящото дело има за предмет частта от този имот, която попада извън границите на регулационния план, с площ от 840 кв.м.
За да приеме, че наследниците на А. К. са собственици на ? ид.част от спорния имот, съдът е отчел обстоятелството, че той е част от общата нива с площ от 4200лв., закупена през 1947г. от А. К. и от наследодателя на ответниците Д. П. е, че съсобствеността не е прекратена чрез делба или по друг начин. Обосновано е виждането, че нивата не е била включена в ТКЗС, тъй като е била съсобствена, а съгласно чл.8 от ПУТКЗС /отм./, тя е могла да бъде внесена в ТКЗС само по изричното съгласие на съсобственика, който не е кооператор. Няма данни такова съгласие да е давано от А. К. Освен това – процесният имот е бил стопанисван от наследодателя на ответниците и той се е разпоредил с части от него в полза на трети лица, което също е аргумент в подкрепа на тезата, че той не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Издаденото от поземлената комисия решение за възстановяване на собствеността само в полза на наследниците на Д. М. е нищожно и не създава права за ответниците. Имотът е останал съсобствен и затова със съдебното решение е признато право на ? ид.част от него на наследницита на А. К.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от В. М. М. В нея се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Поддържа се становище, че след като в полза на наследниците на А. К. не е било постановено решение за възстановяване на собствеността върху ? ид.част от процесния имот по реда на ЗСПЗЗ, те не могат да се позовават на право на собственост върху тази част. Като е приел обратното, въззивният съд постановил решението си в противоречие с приетото в ТР №1/97г., че решенията на поземлените комисии имат конститутивно действие. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е обосновано със спецификите на конкретния спор, като разглеждането му от ВКС според жалбоподателите ще доведе до развитие на правото.
Ответницата в производството М. А. К. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Разглежданият спор действително съдържа особености, които се състоят не само в това, че земеделският имот е бил закупен в съсобственост от две лица, едното от които е станало член на ТКЗС, а другото – не, но и в това, че към момента на закупуване на имота той е бил в рамките на регулационния план на гр. С. баня от 1923г.; през 1956г. е бил изключен от регулация, а част от него през 1989г. отново попада в границите на населеното място. По делото се поставят редица въпроси – дали нивата от 4200 кв.м. е била обобществена или не, евентуално – кога е настъпило това обобществяване, в какви части, подлежи ли на възстановяване собствеността върху нея по реда на ЗСПЗЗ, дали възстановяването е следвало да бъде извършено в идеални части или в реални части и др. Отговорът на тези въпроси изисква проследяване на собствеността през времето, при действието на различни нормативни актове – ПУ на ТКЗС /отм./, ЗСГ, ЗСПЗЗ . Проблематиката, която поставя този спор изисква отговори, които според настоящия състав ще допринесат за развитието на правото. Ако се прецени, че собствеността върху процесния имот е подлежала на възстановяване по ЗСПЗЗ, следва да се разисква и това дали подаденото заявление от наследниците на единия съсобственик ползва и наследниците на другия, както и в чие лице е възстановена собствеността. Възможно е да се окаже, че въззивното решение противоречи на ТР №1/97г. на ОСГК на ВС по въпроса за конститутивното действие на решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността, както се поддържа в касационната жалба. Това налага делото да се внесе за разглеждане по същество от ВКС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17.06.08г. по гр.д. №129/08г. на К. окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ, в противен случай жалбата и ще бъде върната.
Делото да се изпрати на председателя на първо гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: