8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
[населено място] , 09.07.2012
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия , второ търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март , през две хиляди и дванадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря Ирена Велчева , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 814 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.47 ал.1 т.3,4 и 5 ЗМТА .
Образувано е по иск на Любима П. С. ,за отмяна на постановеното на 02.06.2011 год. решение на Арбитражен съд за търговски спорове при Сдружение „ Арбитражен съд за търговски спорове „ [населено място] , по арб . дело № 14 / 2011 год. , с което ищцата е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 16 962,96 лева – неиздължена главница по споразумение от 30.06.2010 год. вр. с договор за цесия от 02.03.2010 год. и 521,28 лв. – обезщетение , съизмеримо със законната лихва за забава върху присъдената главница.
Искането за отмяна е формално предявено на основания по чл.47 ал.1 т.2 ,3 , 4 и 6 от ЗМТА , но изложените от страната обстоятелства кореспондират с основания по чл.47 ал.1 т.3 пр. второ, т. 4 предл. второ и т.5 предл. първо от ЗМТА , предвид следното : Позовавайки се на нередовност на исковата молба, от чиито обстоятелствена част и петитум ищцата намира неустановимо правното основание на предявения иск и фактическия състав от който произхожда претендираното от [фирма] / АСФЗФ / вземане , страната твърди липса на валидна арбитражна клауза, обосноваваща компетентност на арбитражния съд . Касае се за твърдяна неприложимост към спора на арбитражната клауза , съдържаща се в т. 8 от подписаното между страните споразумение от 30.06.2010 год., на което ищецът основава компетентността на АСТС, а не за твърдяно несключване на конкретната арбитражна клауза или недействителност на същата , на общите основания за недействителност на договорите или предвид неарбитрируемост на спора . В този смисъл се касае за обстоятелства, относими към оспорване компетентността на арбитражния съд , съгласно чл. 47 ал.1 т.5 предл. първо от ЗМТА . Същата е оспорена и на друго основание, неправилно формално отнесено към чл.47 ал.1 т. 6 от ЗМТА : с оглед чл.1 ал.2 от Устава на Арбитражен съд за търговски спорове – Б. , ищцата твърди компетентност на същия по граждански , а не и по търговски дела, какъвто характер има предявения спор , независимо дали отговорността й би се основала на договора за лизинг с кредитора – цедент , респ. на договора за цесия в полза на ищеца или на споразумението от 30.06.2010 год. със същия . Страната се позовава и на невзето участие в производството, поради независещи от нея причини, изтъквайки относно основанието по чл.47 ал.1 т.4 предл. второ от ЗМТА факта, че исковата молба и приложенията към същата са изпратени на постоянния й , а не на настоящ адрес, фигуриращ в споразумението от 30.06.2010 година . Отмяна на постановеното арбитражно решение Любима П. С. претендира и на основание чл.47 ал.1 т.3 предл. второ от ЗМТА – противоречие на същото с обществения ред на Република България , предвид наличието на „тежка зависимост „ между постановилия го арбитражен съд и ищеца, изключваща безпристрастност при постановяване на решението. Тази зависимост се обосновава с факта, че представляващ С. „ Арбитражен съд за търговски спорове „, към което е учреден Арбитражния съд, и представляващ ищеца – [фирма], в качеството му на изпълнителен член на Съвета на директорите , е едно и също лице – С. Д. . Сочи се също факта , че заместник председател на АС и арбитър от листата на съда се явява лице – Д. Н. , което наред с лицето С. Д. , е съдружник в [фирма] , акционер в ищцовото дружество, а друг арбитър от листата – Б. Б. – е акционер в ищцовото дружество . С оглед тези обективни факти ищцата намира, че се явяват нарушени основополагащи за обществения ред в Република България принципи , свързани с гарантиране правото на справедлив процес , принципа на състезателното начало и на равенството на страните в процеса, както и се навежда довод за унищожаемост на арбитражното споразумение , като сключено при измама .
Ответникът – [фирма] – оспорва иска и моли за отхвърлянето му .
Като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства , Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение , приема за установено следното :
Искът е предявен в преклузивния срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА , от легитимирана страна , срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция – Арбитражен съд за търговски спорове при едноименно сдружение – [населено място] .
За да се произнесе по основателността на иска , настоящият състав съобрази следното :
[фирма] е предявила пред Арбитражен съд за търговски спорове / АСТС / иск , формално основан на общата норма за договорна отговорност за неизпълнение – чл.79 ЗЗД , за присъждане на вземане , което в исковата молба изрично обосновава като произтичащо от договор за цесия от 02.03.2010 год. , по силата на който кредитор на Любима С. – [фирма] е прехвърлил вземането си към същата , произтичащо от договор за лизинг № № 2498 -003 / 21.06.2007 год. , в полза на цесионера [фирма] . Сключеното между страните споразумение от 30.06.2010 год. , освен признание за размера на задължението към датата на сключването му , съдържа договорен погасителен план , опции за отказ за събиране на част от вземането при предсрочно погасяване от длъжника , както и предпоставки за предсрочна изискуемост на цялото вземане , преди изтичане на договорения погасителен период, която именно хипотеза е реализирана с предявения иск . Исковата молба ясно визира споразумението, с характер и на спогодба , във връзка с уреждане събирането на вземане на ищеца към ответницата, възникнало на предходно договорно основание . Компетентността на АСТС се основава на т.8 от същото – арбитражна клауза за „ отнасяне на споровете по сключеното споразумение „ пред АСТС – [населено място] . Препис от исковата молба и приложенията са връчени чрез родител / майка / на Любима С. , по постоянния й адрес , посочен като такъв в приложения договор за лизинг и неоспорван като постоянен адрес към момента на връчване на съдебните книжа . Страната не е оспорила редовността на това връчване , а се позовава на неизпращането на съдебните книжа по настоящия й адрес – посочения в сключеното споразумение . Същевременно е депозирала отговор на исковата молба в арбитражното производство, съобразен при произнасянето на арбитражния съд , вкл. по възражението за некомпетентност . Производството е протекло при прилагане на глава „ Неприсъствено производство „ от Правилника за решаване на делата при АСТС , съгласно чл.47а от същия, с оглед цената на иска – до 25 000 лева . Ищцата не сочи по какъв начин в тази конкретна хипотеза и с оглед депозирания и съобразен от арбитражния съд отговор на исковата молба , е била лишена от участие в арбитражното производство . Решението е постановено еднолично , съгласно чл.47б от Правилника , от арбитър определен от Председателя на Арбитражния съд – Надежда М. . Арбитърът е депозирал декларация за безпристрастност и независимост , съгласно чл.13 от ЗМТА , респ. чл.17 ал.1 от Правилника . Отвод на същия не е искан . В отговора на исковата молба Любима С. не се е позовала на унищожаемост на арбитражната клауза, поради сключването й при измама .
Справка в търговския регистър , потвърждаваща верността на представените по делото копия , установява твърдените от ищцата, във връзка с основанието по чл.47 ал.1 т.3 предл. второ от ЗМТА факти, а именно : С. Д. , представляващ ищеца в арбитражния спор, като изпълнителен член на СД на [фирма], се явява и представляващ Сдружение „АСТС „ , към което е учреден арбитражния съд , постановил решението . Акционер в [фирма] е [фирма] , в което дружество С. Д. и Д. Н. / вторият – изпълняващ длъжност „ Заместник председател „ на АСТС и арбитър от листата на съда / са съдружници .Акционер в дружеството на ищеца е и друг арбитър – Б. Б.. Съгласно неоспорената извадка от Устава на АСТС – чл. 3 ал.1 – АС се управлява от Управителен съвет от трима члена ,единият от които Председател , избиран от Общото събрание на С. / чл.4 ал.1 предл. първо от Устава /, което избира и освобождава и самите арбитри. Последните обстоятелства ответникът е противопоставил с възражение, че липсва зависимост между лицето С. Д. , представляващо ищеца и конституирането на арбитражния състав .
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС намира иска неоснователен по следните съображения :
Арбитражното решение подлежи на отмяна, когато страната не е надлежно уведомена за арбитражното производство , с оглед което и препятствано участието й в него . Ищцата не е оспорила редовността на връчването на искова молба и приложенията й на постоянния си адрес , чрез майка си – надлежно удостоверено с разписка по делото, нито е оспорила качеството му на постоянен адрес. Депозирала е отговор на исковата молба , при приложено „ Неприсъствено производство „, съгласно Правилника за решаване на делата от АСТС , което действие обективно изчерпва хипотезите за участието й в арбитражното производство / не се сочат предпоставки за приложение на чл.30 пр.2 ЗМТА / . Не са останали неразгледани нейни възражения и искания към арбитражния съд . Оттук следва и неоснователност на иска й за отмяна , основан на чл.47 ал.1 т. 4 предл.второ от ЗМТА .
Не е налице и основанието за отмяна по чл.47 ал.1 т.5 предл. първо от ЗМТА – некомпетентност на арбитражния съд , предвид вида на разглежданите според Устава му дела и предвид неприложимост на арбитражната клауза в споразумението от 30.06.2010 год. към предмета на спора . Чл.1 ал.2 от Устава на АСТС при едноименното сдружение предвижда , че АС разрешава граждански имуществени спорове , предвид което страната намира същия некомпетентен по търговски спор . Д. е безпочвен, тъй като гражданското и търговското право са в съотношение на общо към специално . Гражданското право е отрасъл на частното право , клон от което се явява търговското право , с оглед спецификата на субектите – търговци , чието правно положение и правоотношения същото регулира . Съдържанието на чл.1 ал.2 от Устава и същия в цялост не дават основание да се приеме, че се касае за компетентност по граждански имуществени спорове в тесния смисъл на думата – относно възмездни правоотношения единствено между гражданскоправни субекти – нетърговци , а за употреба на термина „ граждански имуществени спорове „ в отличаването им от публичноправните такива, които са извън компетентността на арбитража . В този смисъл чл.1 ал.2 от Устава следва редакцията на чл.1 ал. 2 от ЗМТА . Спорът е винаги гражданскоправен , когато има за предмет едно твърдяно или отричано от ищеца гражданско или търговско правоотношение / в този смисъл проф. д-р Ж. С. , Българско гражданско процесуално право , изд. С., шесто преработено и допълнено издание , пар. 131 , Видове арбитраж , стр.631 / . Аргумент в тази посока е и нормата , уреждаща подведомствеността на съда – чл.14 ал.1 от ГПК , боравеща с общото понятие „ гражданско дело „ , в отличие от производствата с административноправен и наказателноправен характер . Неоснователен е и довода за липса на арбитражна клауза , обуславяща компетентност на АСТС по конкретния спор . Т.8 на споразумението от 30.06.2010 год. изрично предвижда компетентност на АСТС по спорове, основани на сключеното между страните споразумение , имащо характер на спогодба , за частично погасяване на задължението , под условие определено поведение на длъжника . Ищцата – ответница в арбитражното производство – не е оспорвала съществуването на вземането , нито заявените в исковата молба обстоятелства относно сключването на договора за лизинг и последвалата го цесия , а концентрира възражението си на нередовност на исковата молба и неяснота относно произхода на задължението . Клаузата на т.8 не съдържа неяснота или противоречие в материализирането волята на страните за отнасяне всеки спор относно изпълнението на споразумението, независимо от произхода на вземането , пред АСТС, каквото е и правното основание на предявената претенция , посочено с общата норма за договорна отговорност при неизпълнение – чл.79 ЗЗД .
Относно основанието за отмяна по чл. 47 ал.1 т.3 предл. второ от ЗМТА : Липсва легална дефиниция на понятието „ обществен ред „ , но теорията и съдебната практика безпротиворечиво определят същия като съвкупност от императивни норми и принципи , чието дерогиране е от естество да изключи защитата на основополагащ легитимен интерес , да накърни такива основни права и ценности, общи за всички правни субекти , в противоречие с естествената справедливост , че защитата им се явява обоснована в обществен , а не само частен , интерес . Заявените обстоятелства не са от естество да обосноват постановяване на арбитражното решение в противоречие с обществения ред на Република България . Същите не касаят съдържанието на самото решение и начина на достигането му , в нарушение на основополагащи принципи на правния порядък , гарантиращи правото на справедлив процес , пред безпристрастен и независим съд / към който принцип формално се отнасят / и изобщо не съставлявляват проявление на нарушение на изрично посочените от страната принципи за равенство на страните в процеса и състезателното начало / конкретни проявления на нарушения на които не се сочат / . Твърдението на страната се основава на субективното й съмнение в безпристрастността на арбитъра , постановил арбитражното решение , с оглед обстоятелството ,че сдружението към което се явява учредена арбитражната институция и ищцовото дружество се представляват от едно и също лице / в останалите основания липсва каквато и да било относимост на твърдения факт към процеса на правораздаването , доколкото посочените две лица – арбитри – Д. Н. и Б. Б. , не са ангажирани в арбитражната процедура, вкл. по назначаването на арбитъра / . Релевираните обстоятелства не са от естество да повлияят пряко и обективно върху съдържанието на арбитражното решение , респ. да установят нарушение на правото на страната на безпристрастен и независим арбитражен съд , а субективното й съмнение в безпристрастността и независимостта на арбитражния състав не съставлява обществено значим интерес от такъв висш порядък, който да би предпоставил защитата му чрез отмяна на решението, поради противоречие с обществения ред. Преценката за възможна пристрастност към момента на постановяването на решението се основава за ищцата на обстоятелства , идентични с тези , съществували и към момента на сключване на арбитражната клауза , осъществено при условия на доброволен избор и възможност за информираност за страната относно конкретните , тук противопоставими обстоятелства. Страната не е била лишена от средства за защита на интереса й от безпристрастно решение на независим арбитражен съд .Така същата, при обичайна грижа за собствените си работи, доколкото се касае за публично оповестими чрез вписване обстоятелства , е могла да установи твърдяната „тежка зависимост „ и да не сключи арбитражното споразумение . Ако същото е опорочено от принуда, измама / твърдяна в случая / или заплашване , страната е могла да се позове на унищожаемостта му , в срока по чл.20 ал.1 вр. с чл.19 от ЗМТА. С нерелевиране в срок унищожаемостта на арбитражното споразумение , какъвто е настоящия случай , правото на страната , да оспорва компетентността на арбитражния съд на това основание , се преклудира . В случай, че би твърдяла така сключеното арбитражно споразумение / а не арбитражното решение /, като противоречащо на добрите нрави по същите съображения и като такова нищожно, ищцата би могла да се позове на нищожността , като основание за отмяна по чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА, тъй като в производството по чл.48 от ЗМТА съдът не е обвързан от становището на арбитражния съд по възражението относно компетентността му и проверява същата самостоятелно , в случаите на несключено / невлязло в сила или с прекратено действие / и нищожно арбитражно споразумение. Защита на обществения интерес срещу юридически лица с нестопанска цел , каквото е С. „ АСТС „ , в случай че извършват дейност , противоречаща на добрите нрави , е осигурена чрез иск за прекратяването им ,на основание чл.13 ал. 1 т.3 б.”б” от ЗЮЛНЦ , предявим от всеки заинтересуван или прокурора .
По начало, липсва пряка причинна връзка между представителството от едно и също лице на субектите Сдружение „ АСТС „ и ищеца [фирма] и процедурата по назначаване арбитъра и формиране волята на същия при постановяване арбитражното решение. С. не е възложител на арбитражния съд .Същото има само организационни , а не обуславящи правораздавателната му дейност функции / аналогично реш. 11 от 19.01.2000 год. по гр.д.№ 1095 / 1999 год. на ВКС /. От формална страна , представителството на различни правни субекти от едно и също лице законът не забранява . Представляващият Сдружение „АСТС” не формира пряко ръководството на АС и състава на арбитрите , нито се намира в друго правоотношение с последните . Участието му с глас при формиране решението на ОС на С. не може да бъде приравнено на задължително предопределяне резултата от същото от волята на това лице . Твърденията на ищцата , относно ограничения състав на членуващите в С. и безконтролността на представляващия го , при формално съществуване на колективния му орган , са напълно недоказани , а и не са от естество да обосноват нищожност на арбитражното решение, тъй като нямат пряко отношение към съдържанието и начина му на достигане .
С оглед изложените съображения, искът не следва да бъде уважен , а в тежест на ищцата следва да бъдат присъдени понесените от ответника разноски в настоящото производство – 800 лв. адвокатско възнаграждение .
Водим от горното , Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Любима П. С. , [населено място] , кв.Изток, ул. „ А. Ч. „ № 69, ет.5, ателие 1 иск , с правно основание чл.48 ал.1 вр. с чл.47 ал.1 т.3 предл. второ, т.4 предл. второ и т.5 предл. първо от ЗМТА , против [фирма] , със седалище [населено място], бул. „ България „ № 7 , за отмяна на решение , постановено на 02.06.2011 год. от Арбитражен съд за търговски спорове към Сдружение „Арбитражен съд за търговски спорове „ [населено място] , по арб .дело № 14/ 2011 година .
ОСЪЖДА Любима П. С. да заплати на [фирма] понесените от последното разноски в настоящото производство – 800 лева адвокатско възнаграждение .
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :