Р Е Ш Е Н И Е
№ 568
Гр.София, 16.10.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на шести октомври през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 278 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218и от ГПК /отм./ във вр. с Пар.2, ал.3 от ГПК в сила от 01.03.2008г.
Образувано е по касационна жалба на Й. Н. Н., гр. С. срещу решение № 254/21.01.2008г., постановено по гр.д. № 2037/2006г. от Софийския градски съд, с което отменено решение от 01.07.2002г. по гр.д. № 5882/2001г. на Софийския районен съд в частта за отхвърляне на иска и Й. Н. е осъден да заплати на “Българската асоциация на ръководителите на полети “Б”, на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, сумата от 3152.46 щатски долара. В частта за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, касационна жалба не е подадена.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано и моли да неговата отмяна и за отхвърляне на исковете, като му се присъдят разноските по делото.
Ответникът Българска асоциация на ръководителите на полети “Б”, гр. С. оспорва жалбата и моли въззивното решение да се остави в сила. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като обсъди направените оплаквания по повод на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, в преклузивния срок по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът по иска / сега касатор/ е сключил на 19.12.1994г. договор за лизинг на автомобил марка “К” с “А” ООД при месечна лизингова вноска от 250 щ.д. Лизингополучателят е поискал от ищеца по иска получаването на кредит за погасяване на лизинговите си вноски в размер на 3152.46 щ.д., като се е задължил да възстановява сумата по 250 щ.д. месечно до 01.02.1997г. Ищецът /сега ответник по касационната жалба/ е извършил на 03.06.1996г. превод на сума на лизингодателя за погасяване на вноските на лизингополучатели, членове на сдружението, включително и за дължимата от касатора сума от 3152.46 щ.д.
При тази фактическа обстановка решаваният състав е обосновал извод, че между страните по спора са възникнали отношения по договор за заем и предвид на реалния характер на договора, сделката е породила действие от момента на извършения банков превод от сметката на заемодателя по сметката на лизингодателя. Заемополучателят не е изпълнил задължението си да върне заетата суми, поради което искът е уважен на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Решението е правилно.
Според касатора решението на градския съд е необосновано, тъй като е прието съществуването на заем между страните, без да е налице писмен договор, не е доказано заверяване на сметката на лизингодателя и декларацията, предоставена от Н. , не била оферта, но дори и да представлявала такава, то същата не е приета от противната страна.
Оплакването е неоснователно. Договорът за заем за потребление е реален договор, по който правата и задълженията между страните възникват от момента на предаването на парична сума или на друга заместима вещ от заемодателя в собственост на заемателя. Писмена форма за действителност на сделката не е законодателно уредена, а по отношение на доказването на договора и на факта на предоставяне на паричната сума съществува забраната на чл.133, ал.1 б.”в” от ГПК /отм./ за допускане на свидетелски показания за посочените обстоятелства. Въззивният съд, при спазване на разпоредбите на процесуалния закон относно събирането и кредитирането на писмените и гласни доказателствени средства, правилно е приложил материалния закон – нормата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, като изводите му за възникналите правоотношения между страните са основани на доказателствената сила на представените по делото документи за релевантните за спора обстоятелства. Относно факта на предаване на процесната сума от заемодателя на заемателя решаваният състав се е позовал на писмените доказателства и на заключението на счетоводната експертиза за извършения банков превод по сметката на лизингодателя. Невярно е твърдението в касационната жалба, че липсва заверяване на сметката на лизингодателя, тъй като посоченият факт е изрично установен от вещото лице и е отразен в експертното заключение. Основанието на извършения банков превод е прието за доказано от решение на Асоциацията за удовлетворяване на молбите на членовете й за погасяване на задълженията им към лизингодателя, както и от декларацията на касатора. Посочената декларация правилно е счетена за писмен документ, от който следва извод за поето задължение за връщане на предоставената сума. Доказаните с писмените доказателствени средства факти и обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, са обусловили и правилния извод, че правоотношенията между страните следва да се уредят по правилата на договора за заем. За действителността и правното действие на същия не е необходимо предоставянето на заетата сума да се извърши лично на заемателя, а заплащането от заемодателя на дълг на заемателя към трето лице, при наличието на съгласие за това, има правните последици на предаване на паричните средства в собственост по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Не е налице въведеното касационно основание да допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, в частта, с която въззивният съд е кредитирал свидетелски показания за установяване на съществуването на договор на стойност над 1000 лв. и неправилно се е произнесъл по отношение на т.нар.”валутен кооператив”.
Свидетелските показания на разпитаните лица са обсъдени от въззивния съд, но въз основа на тях не е формиран извод за съществуването на договор за заем. Както съставът на градския съд е посочил, по отношение на установяването на елементите от фактическия състав на договора за заем, решението е постановено след обсъждане само на писмените доказателства и на експертното заключение. Показанията на свидетелите са коментирани с оглед на твърдението на касатора, че средствата по сметката на сдружението са собственост на неговите членове и са набирани от командировъчни за международни полети. Заявените от свидетелите факти условно са приети за установени, но доводът за недължимост на исковата сума е счетен за неоснователен, предвид на начина на формиране на имуществото, според устава на асоциацията – от доброволни вноски на членовете й. Твърдението, поддържано и в жалбата, че погасяването на задължението на касатора към лизингодателя е извършено с негови средства от полагащите му се командировъчни пари, е изцяло недоказано, основа се гласните доказателства въпреки оплакването за недопустимостта им и противоречи на писмените документи по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице въведените касационни основания, въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила съгласно чл.218ж, ал.1 от ГПК /отм./.
По разноските. С оглед на изхода от спора касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за настоящото производство в размер на 250 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 254/21.01.2008г., постановено по гр.д. № 2037/2006г. от Софийския градски съд, в частта, с което отменено решение от 01.07.2002г. по гр.д. № 5882/2001г. на Софийския районен съд за отхвърляне на иска и Й. Н. Н. е осъден да заплати на “Българската асоциация на ръководителите на полети “Б”, на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, сумата от 3152.46 щатски долара.
В останалата част въззивното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА Й. Н. Н., гр. С., ул.”В” № 1* съд.адрес: гр. С., бул.”Ч” № 43, ет.9, офис 9, адв. М, да заплати на “Българската асоциация на ръководителите на полети “Б”, гр. С., бул.”Б” 1, Д. предприятие “Р”, сумата от 250 лв. /Двеста и петдесет лв./ – разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.