4
4
Определение по т. д. № 659/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 659/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№57
София, 08.02.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 659 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма],[населено място] чрез процесуалния му пълномощник – адв. М. К. срещу въззивно решение от 23.02.2010 г. по в. гр. д. № 661/2009 г. на Б. окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 1057/03.08.2009 г. по гр. д. № 669/2009 г. на Районен съд,[населено място] в частта, с която предварителният договор за продажба на недвижим имот от 25.092007 г., сключен между [фирма] и [фирма],[населено място] е обявен за окончателен ПРИ УСЛОВИЕ купувачът [фирма] да заплати на продавача сумата от 40 000 евро в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, и вместо което е извършено прихващане между вземането на [фирма] от [фирма] по запис на заповед от 02.10.2007 г. и договор за цесия от 06.04.2009 г. в размер на 600 000 евро и вземането на [фирма] по обявения за окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот в размер на 40 000 евро, до размера на по-малкото от тях – 40 000 евро. Съдът е постановил след влизане в сила на решението, предварителният договор от 25.09.2007 г. да се счита обявен за окончателен без условието за плащане на продажната цена.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Касаторът в изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулирал като значим за изхода на делото правен въпрос, свързан с допустимост за разглеждане в производството по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, основано на правилата по чл. 362 и сл. ГПК, на направено от страна на ищеца възражение за прихващане.
Според жалбоподателя, цитираните разпоредби на чл. 362 и сл. ГПК имали предвид, че когато предмет на производството по делото е упражняване по съдебен ред на правото да се иска обявяване на предварителния договор за окончателен, проверката да се извършва в рамките на обхвата по чл. 363 ГПК, при което съдът е длъжен да замести с решението си обещания договор, като не е властен да внася каквито и да е било промени в неговото съдържание, тъй като е длъжен с решението си да възпроизведе клаузите на обещания договор, така както са предвидени от предварителния договор.
Касаторът счита, че обратното би означавало да се извърши промяна в договорените условия. Приложено е в подкрепа на това становище Решение № 30/05.04.1973 г. по гр. д. № 13/1973 г. на ОСГК и Решение № 533/30.06.1999 г. по гр. д. № 125/1999 г. на ІІ г. о. на ВКС. Счетено е, че са налице условията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид отсъствието на съдебна практика по реда на новия ГПК, свързана с правния въпрос за допустимостта на възражение за прихващане в производството по обявяване на предварителен договор за окончателен, което налага детайлно изясняване съдържанието на правните норми, въз връзка с конкретно създали се процесуални правоотношения по делата, както и произнасяне от ВКС по поставения въпрос и формиране на съдебна практика по новия процесуален закон.
Ответникът по касационната жалба – [фирма],[населено място] в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение, с което е посочено, че купувачът [фирма] по предварителния договор ще следва да заплати цената по договора за имота в размер на 40 000 евро, в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, с което се обявява предварителния договор за окончателен, Б. окръжен съд е приел, че макар и да се касае до специално исково производство, е допустимо да се предявява и разглежда възражение за прихващане /цитирана е т. 6 на ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/, още повече, че същото е било заявено в исковото производство като процесуален способ за защита и не изисква изискуемост и ликвидност на насрещното вземане. Счел е, че наличието на специално исковото производство няма отношение към допустимостта на защитното възражение за прихващане, което неправилно не е било допуснато и разгледано от първоинстанционния съд и след като е извършил прихващане, е посочил, че след влизане в сила на решението по обявяване на предварителния договор за окончателен, плащане на цена не се дължи от страна на купувача [фирма].
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателя правен въпрос за допустимостта за разглеждане в производството по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, основано на правилата по чл. 362 и сл. ГПК, на направено от страна на ищеца възражение за прихващане. По отношение на този въпрос е изпълнено както главното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, така и на допълнителното изискване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид липсата на законодателна регламентация на поставения въпрос и на достатъчно категорична съдебна практика. Следва да се приеме, че решаването на същия ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По изложените съображения ще следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Б. окръжен съд по посочения по-горе правен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 11/ 23.02.2009 г. по в. гр. д. №661/2009 г. на Б. окръжен съд.
Указва на жалбоподателя [фирма],[населено място] в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 125 лв., като в противен случай производството ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: