Р Е Ш Е Н И Е
№ 580
гр.София , 14 януари 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и прокурора от ВКП Мадлена Велинова
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 2246/2013 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искане /озаглавено молба/ за възобновяване на наказателното производство по внохд 1110/2013 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, депозирано от осъдения Д. И. Р. на основание чл.420 ал.2 от НПК във вр.с чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.3 от НПК.
В искането се твърди,че определеното от първоинстанционния съд наказание в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода е справедливо, за разлика от наказанието,което му е наложено от въззивната инстанция-четири години лишаване от свобода, което не е било съобразено със смекчаващото отговорността обстоятелството, а именно, че вредите от престъплението са възстановени. Моли се наложеното наказание от въззивния съд ,като явно несправедливо да бъде отменено, алтернативно да бъде намалено.
В съдебното заседание служебно назначеният защитник на осъдения –адв.К. моли да бъде уважено искането за възобновяване на делото по изложените в него съображения. Акцентира на това,че при определяне размера на наказанието въззивната инстанция не е отчела в достатъчна степен наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а същевременно като отегчаващи такива е приела обстоятелства, които са съставомерни. Посочва, че не е отчетен и факта на възстановяване на вредите. Моли да бъде намален размера на наложеното на осъдения Р. наказание лишаване от свобода.
Представителят на ВКП взема становище, че искането е процесуално допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Счита,че при определяне на наказанието, ОС-Пловдив напълно правилно е съобразил многобройните осъждания на Р. и високия размер на причинените с престъплението щети, което сочи на висока степен на обществена опасност на деянието и дееца,поради което намира, че наказанието не е явно несправедливо.
В последната си дума осъденият Д. Р. моли да му бъде намалено наказанието.
Върховният касационен съд след като обсъди основанията ,изложени в искането на осъдения, становището на страните в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си,намери за установено следното:
С присъда от 14.03.2013 г., постановена по нохд 8832/2012 г., Пловдивски районен съд, 25 наказателен състав е признал подсъдимия Д. И. Р. за виновен в това, че през периода 11.05.2012 г.-23.07.2012 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след предварителен сговор със С. В. С., в немаловажен случай, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и по специален начин е отнел чужди движими вещи на обща стойност 4159.00 лв. от владението на различни лица-„фирма”, „фирма”, „фирма”,”фирма” и „фирма”, без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а”и „б” във вр.с чл.26 ал.1 във вр.чл.58а ал.1 във вр.с чл.54 от НК го е осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода,като го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение, за това кражбата да е извършена и чрез използване на техническо средство.
Определен е първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както и на основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият Р. е бил задържан под стража.
На основание чл.25 ал.1 във вр.с чл.23 от НК е кумулирано наказанието, наложено на подсъдимия Р. по настоящата присъда с наказанието, наложено му по нохд 3917/2012 г. по описа на РС-Бургас,като му е определено едно общо и най-тежко наказание,а именно две години и осем месеца лишаване от свобода.
На основание чл.25 ал.2 от НК е зачетено времето ,през което подсъдимия е изтърпял частично наказанието по нохд 3917/2012 г. на РС-Бургас.
Със същата присъда е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.195 ал.1 т.3,т.4 и т.5 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.58а ал.1 във вр.с чл.54 от НК и осъден на една година лишаване от свобода и подсъдимия С. В. Сечов.
По протест на Районна прокуратура- гр. Пловдив е било образувано пред Окръжен съд- гр. Пловдив внохд 1110/2013 г., което на 07.10.2013 г. е приключило с решение №253, с което първоинстанционната присъда е била изменена, като е било увеличено наказанието на подсъдимия Д. И. Р. от две години и осем месеца на четири години лишаване от свобода, както и определеното по реда на чл.25 ал.1 във вр.с чл.23 ал.1 от НК общо най-тежко наказание от две години и осем месеца на четири години лишаване от свобода.
С въззивното решение е бил увеличен размера на наложеното наказание и на съпроцесника на подсъдимия Р.-подсъдимия С.-от една година лишаване от свобода на две години,а присъдата в останалата й част е била потвърдена.
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл.420 ал.2 от НПК и е срещу влязъл в сила съдебен акт от визираните по чл.419 ал.1 от НПК. Подадено е в срока по чл.421 ал.3 от НПК.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Касационната инстанция не констатира претендираното от осъдения основание за възобновяване на делото ,а именно явна несправедливост на наложеното наказание. За престъплението, в извършването на което Д. Р. е бил признат за виновен и осъден -по чл.196 т.2 пр.1 от НК, законодателят е предвидил наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода. Доколкото производството пред първата инстанция е протекло по реда на гл.ХХVІІ, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, съдът на основание чл.373 ал.2 от НПК е бил длъжен, постановявайки осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, както законосъобразно е сторил и РС-Пловдив. Предвид обстоятелството, че не са констатирани основания за приложението на чл.55 от НК, понеже не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най- лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание се явява несъразмерно тежко, напълно законосъобразно наказанието е било определено на основание чл.58а ал.1 от НК .
За да прецени законосъобразността и справедливостта на отмереното от ОС-Пловдив наказание лишаване от свобода, касационният съд на първо място обсъди степента на обществената опасност на деянието по принцип, която намери за завишена, с оглед разпространеността и динамиката на този род престъпления в наши дни, както и обществената опасност на дееца- също висока, предвид данните за личността на Д. Р., свързани с обремененото му съдебно минало.
Касационният съд напълно споделя виждането на ОС – Пловдив, че като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени възстановяването на вредите от престъплението и изказаното съжаление от страна на Д. Р. за извършеното. Действително признанието на фактите по обвинителния акт може да бъде третирано като смекчаващо отговорността обстоятелство, но само ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия автор / в този смисъл ТР №1 /2009 г. на ВКС по т.д. №1/2008 г./. В тази насока напълно вярна е оценката на въззивната инстанция, че признанието на фактите по обвинителния акт в конкретния случай не следва да се приема като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не защото „събраните в хода на разследването доказателства подкрепят напълно повдигнатото обвинение и обясненията на подсъдимия не са единствено или основно доказателствено средство за авторството на деянията”, така както е отразено в мотивите на въззивното решение, а защото не са спомогнали своевременно за разкриване на обстоятелствата , релевантни за делото, в т.ч. и неговия автор.И това е така, тъй като Д. Р. е бил задържан непосредствено след извършване на едно от деянията ,включени в рамките на продължаваното престъпление, като в първоначалните си разпити в качеството на обвиняем е отказал да дава обяснения / протоколи за разпит от 24.07.2012 г. и от 26.07.2012 г./ , а в последващия си разпит от 28.11.2012 год. , независимо, че е посочил , че признава вината си, на практика е дал обяснения и то не напълно достоверни само по едно от деянията, т.е разкриването на престъпленията е следствие изцяло от дейността на компетентните органи.
Към кръга на отегчаващите отговорността обстоятелства въззивният съд правилно е причислил високия размер на причинената щета и осъждането на подсъдимия Р. , извън правната квалификация на деянието. В тази насока следва да се отбележи, че налаганите до този момент наказания лишаване от свобода на Д. Р., очевидно не са изиграли никакъв положителен ефект и не са го мотивирали да преосмисли поведението си. При него се набелязва устойчивост на престъпното поведение и трайна склонност към извършване на престъпления. Наред с това ,напълно обосновано са били ценени като отегчаващи отговорността обстоятелства броя на деянията, включени в рамките на продължаваното престъпление, както и наличието на няколко квалифициращи обстоятелства.
Съвкупната преценка на обсъдените по- горе обстоятелства ,имащи отношение към законосъобразното отмерване на наказанието лишаване от свобода, което Д. Р. следва да понесе сочи, че увеличеният от въззивната инстанция размер от четири на шест години лишаване от свобода е справедлив и съобразен с действителната тежест на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Не се установяват неотчетени от ОС-Пловдив смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат намаляване на посочения по-горе размер на наказанието лишаване от свобода.
Намалявайки определеният размер от шест години лишаване от свобода с 1/3 , на основание чл.58а ал.1 от НК, наказанието , което следва да понесе искателят е четири години лишаване от свобода. Именно така определеното наказание от въззивната инстанция, според настоящият касационен състав, се явява необходимото и достатъчно за постигане целите по чл.36 от НК и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца и в този смисъл то не е явно несправедливо.
По изложените съображения, ВКС приема, че във въззивното решението на ОС-Пловдив не е допусната явна несправедливост на определеното на искателя Р. наказание- шест години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК на четири години, поради което не са налице основания за възобновяване на наказателното производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. И. Р. за възобновяване на наказателното производство по внохд 1110/2013 год. по описа на ОС- гр. Пловдив.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/