Р Е Ш Е Н И Е
№ 585
София 03.11.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря Наталия Такева, като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 123 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.218а “б”и сл. от ГПК/ отм/ във връзка с параграф 2, ал.3 ПЗР на ГПК, в сила от 1.03.2008г. и е образувано по касационни жалба на А. Д. Ж. от гр. Д. срещу решение №171/19.11.2007г., постановено по в.т. дело №273/2007г. на Варненския апелативен съд, с молба да бъде отменено като неправилно, при наличието на отменителните основания по чл.218б, ал.1 б”в”ГПК/отм/, и постановено друго решение, с което да бъдат уважени предявените от нея обективно съединени искове. Твърди се, че искът не е предявен за заплащане на “обезщетение вместо изпълнение”, не търси обезщетение вместо изпълнение, а стойността на предаденото за изпълнение по договора за поръчка имущество, ведно със лихвата върху стойността му от момента на изискуемостта. Касаторката излага доводи, че дори да се приеме, че предявеният иск е за заплащане на обезщетение вместо изпълнение, с факта на отклоняване на имуществото и неизпълнение на задължението от страна на ответника, тя е поставена в положението на неизправен длъжник, т.е. вредата за нея е неизпълнено нейно задължение по договор, поради неизправното поведение на ответника. Твърди, че изводите на съда, че задължението й към Фонд земеделие е евентуално погасено по давност е неправилно, тъй като това е възражение на длъжника и не може да почива на предположения на съда.
Ответникът “Р” О. – в л. , в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК/отм/, от надлежна страна в процеса, с право и интерес на жалба, срещу валидно въззивно решение на апелативен съд, подлежащо на касационен контрол на основание чл.218а, ал.1, б”б” ГПК, поради което като процесуално допустими ще следва да бъдат разгледани по същество.
С решение №35/13.06.2007г., постановено по т.дело № 135/2006г. Добричкият окръжен съд е отхвърлил обективно съединените искове на А. Ж. срещу “Р” О. – в л. , първият от които е за сумата от 152 493.42 лв., представляваща цената на неиздължена към Фонд земеделие 480 т. пшеница, реколта 1998г., а вторият иск е с правно основание чл.86 ЗЗД – изтекли лихви към 31.05.2006г., в размер на 75 195.42 лв. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение. От фактическа страна спор по фактите между страните няма. За да остави в сила решението на окръжният съд, Варненският апелативен съд е приел, че ищцата е упълномощила ответника да внесе от нейно име зърно от 480 т. в склада на лицензирания зърносъхранител, в изпълнение на нейно задължение по договор от 19.02.1998г. с Държавен фонд “Земеделие” за финансово подпомагане на фючерсна сделка, а последния да поеме изпълнението по договора. Тази сделка съдът е определил като договор за поръчка за сключване на договор за влог от името на ответника със зърносъхранителя, но за сметка на ищцата. Между страните има сключен и втори договор на 18.03.2004г., по силата на който Р. ” О. е встъпил в дълга на ищцата към Държавен фонд “Земеделие”. Въззивният съд е приел, че претенцията на ищцата се свежда до предявен иск от неизпълнение на договорно задължение на ответника по договора за поръчка и на договор от 18.03.2004г., и го квалифицирал като иск по чл.79, ал.2 ЗЗД – иск за заплащане на обезщетение вместо изпълнение. За да отхвърли искът за обезщетение, въззивният съд е приел, че за да възникне задължение за дружеството-ответник, ищцата трябва да докаже изпълнение на задължението си към Държавен фонд “Земеделие” по договора от 19.02.1998г., което би представлявало за нея вреда, както и съществуването на задължението към момента на постановяване на решението, като е направено предложение, че дори и да е съществувало, то вероятно е погасено по давност, предвид годината на възникването му.
Обжалваното решение е процесуално недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, която не е била отстранена по реда на чл.100, ал.3 ГПК/отм/ при разглеждане на делото, предвид правомощията на въззивната инстанция и вменените й задължения да постанови допустим съдебен акт по материалноправния спор. Доводи във връзка с основанието на предявения иск са наведени в касационната жалба, без да са квалифицирани изрично като такива по чл.218б, ал.1, б”б” ГПК/отм/. Оплакването на касаторката в т.1 на касационната жалба следва да бъде квалифицирано като такова за произнасяне на въззивния съд по непредявен иск. Твърди се, че с исковата молба се претендира стойността на предаденото за изпълнение на поръчката зърно, ведно с лихвата, от момента на изискуемост на задължението по договора, т.е. претендира се обезщетение от неизпълнен договор за поръчка в размер цената на зърното. Предметът на спора се определя от изложените от ищеца факти. Въз основа на поддържаните в обстоятелствената част на исковата молба факти следва да изведе и петитума и въз основа на тях съдът да определи правното основание на предявяния иск. В случая, видно от обстоятелствената част на исковата молба, тя съдържа факти по три различни по своята правна природа правоотношения – по сключен договор за финансово подпомагане с Държавен фонд “Земеделие”, по договор за поръчка и договор за встъпване в дълг, сключен с ответника. От мотивите на въззивното решение не става ясно по кое от трите правоотношение съдът се е произнесъл. По всеки един от тези договори страните имат различни права и задължения, т.е. ще бъде различен и предмета на спора. Липсата на ясно очертан предмет на спора съставлява недостатък на исковата молба по смисъла на чл.98, ал.1, б”г” и “б” ГПК/отм/, дефект на исковата молба , отнасящ се до съществото на делото, което налага обезсилване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд, след отстраняване на нередовността на исковата молба. За прецизност следва да се отбележи, че преценката на съда, дали на ищеца са причинени вреди, не може да се обосновава с изтекла давност, след като самия длъжник не се позовава на нея/чл.120 ЗЗД/.
Водим от горното и на основание чл.218ж, ал.2 ГПК/отм/, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №171/19.11.2007г., постановено по в.т. дело №273/2007г. на Варненския апелативен съд
Връща делото на Варненския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав, след отстраняване на нередовността на исковата молба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: