2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
С., 21.02. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 120/2011 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество /ЗАД/ „А.” – [населено място], срещу решение от 01.12.2010 г., постановено по гр. д. № 8703/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-В отделение. С обжалваното решение, след отмяна на решение от 14.04.2010 г. по гр. д. № 47495/2009 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.399, ал.1 ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 6 708.82 лв., претендирана като дължима по договор за презастраховане от 07.01.2000 г., и са присъдени разноски на ответника в размер на 502.53 лв.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и се прави искане за отмяната му с произтичащите от това последици. К. изразява несъгласие със становището на въззивния съд, че началният момент на погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя по договора за презастраховане съвпада с момента на настъпване на застрахователното събитие по сключения от застрахователя договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Поддържа доводи, че възникването и изискуемостта на вземането на застрахователя към презастрахователя са обусловени от самостоятелен юридически факт – плащане на застрахователното обезщетение по съответния застрахователен договор, който поставя и началото на погасителната давност за вземането.
Ответникът [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да остане в сила като обосновано и законосъобразно.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с определение № 687 от 27.10.2011 г. по настоящото дело, след като в производството по чл.288 ГПК е констатирано противоречие със създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС по релевантните за изхода на спора материалноправни въпроси – за предмета на презастрахователния договор, основанието и момента на възникване на задължението на презастрахователя и началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземанията на застрахователя към презастрахователя.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения от [фирма] срещу [фирма] иск за сумата 6 708.82 лв., претендирана въз основа на сключен между страните договор за презастраховане от 07.02.2000 г. и представляваща припадаща се на ответника – презастраховател ? част от застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, изплатено от ищеца – застраховател по повод застрахователно събитие от 06.07.2002 г., след като е приел, че вземането на застрахователя е погасено по давност.
За да счете за основателно възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност, решаващият състав на Софийски градски съд е обосновал становище, че доколкото договорът за презастраховане е сключен с цел разпределяне на риска по сключените от застрахователя договори за застраховка „Гражданска отговорност”, отговорността на презастрахователя възниква от същия юридически факт, който поражда и отговорността на застрахователя към правоимащото по застраховката „Гражданска отговорност” лице, а именно – настъпването на застрахователното събитие, покрито от застраховката. Изхождайки от разбирането за тъждество в основанията на двата вида отговорност – отговорността на застрахователя по договора за застраховка и отговорността на презастрахователя по договора за презастраховане, въззивният състав е приел, че моментът на настъпване на застрахователното събитие обуславя едновременната изискуемост на двете вземания – вземането на застрахователя към презастрахователя за възстановяване на съответната част от дължимото за конкретно застрахователно събитие застрахователно обезщетение и вземането на увреденото лице /или на неговия застраховател/ към застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност”, и съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД поставя началото на погасителната давност за всяко от тях. В съответствие с изложените мотиви, като е съобразил момента на настъпване на застрахователното събитие – 06.07.2002 г., датата на предявяване на иска – 19.10.2009 г., и отсъствието на ангажирани от ищеца доказателства за спиране и прекъсване на давността, въззивният съд е направил решаващия извод за погасяване по давност на породеното от презастрахователния договор вземане за възстановяване на половината от застрахователното обезщетение по конкретната застраховка „Гражданска отговорност”. Защитният довод на ищеца за обвързаност на изискуемостта и на началото на давностния срок за вземането по презастрахователното правоотношение с момента на изплащане на застрахователното обезщетение е преценен като неоснователен.
Решението е неправилно.
Произнасянето на въззивния съд по спорния предмет на делото не намира опора в материалния закон и противоречи на създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, изразена в решение № 139/08.11.2010 г. по т. д. № 74/2010 г. на І т. о. и решение № 146/07.10.2011 г. по т. д. № 1169/2010 г. на ІІ т. о. В посочените решения се съдържат отговорите на всички материалноправни въпроси, по повод на които е допуснато касационното обжалване, а те са в следния смисъл : Задължението на презастрахователя към застрахователя за заплащане/възстановяване на част от изплатеното на третото увредено лице или на неговия застраховател застрахователно обезщетение произтича от презастрахователния договор; Задължението възниква от момента, в който застрахователят е платил на застрахованото лице или на неговия застраховател дължимото застрахователно обезщетение; моментът на плащането поставя началото на погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя, тъй като именно погасяването на задължението по застрахователния договор прави вземането за презастраховане изискуемо и ликвидно.
Дадените в този смисъл разрешения са напълно относими към разглеждания спор и се възприемат изцяло от настоящия състав на ВКС. Макар да е обвързан със сключваните от застрахователя договори за застраховка и да следва съдбата на породените от тях застрахователни правоотношения, договорът за презастраховане съставлява самостоятелен източник на права и задължения за всяка от договарящите страни – застраховател и презастраховател. Целта на договора за презастраховане е да се разпредели отговорността на застрахователя за обезщетяване на вреди от застрахователни събития, покрити от сключваните през определен период от време застрахователни договори, чрез поемане на част от дължимите обезщетения от презастрахователя при уговорени в договора условия. За разлика от презастрахователния договор, целта на договора за застраховане е да се обезщетят вредите от определено застрахователно събитие посредством изплащане на застрахователно обезщетение на ползващите се от застраховката лица. Различните цели и предмет на двата вида договори предопределят и разликата в основанията, които пораждат отговорността на презастрахователя към застрахователя и отговорността на застрахователя към правоимащите лица по застрахователния договор. Настъпването на застрахователно събитие, покрито от застрахователния и от презастрахователния договор, е юридическият факт, от който възниква право за застрахованото/увреденото лице да претендира заплащане на обезщетение за вредите от събитието от застрахователя в качеството му на страна по застрахователния договор. По силата на чл.114, ал.1 ЗЗД от същия момент започва да тече и погасителната давност за вземането на застрахованото/увреденото лице към застрахователя за обезщетение. Застрахователното събитие обаче е ирелевантно за възникване на вземането на застрахователя към презастрахователя за възстановяване на частта от обезщетението, дължима като последица от уговореното в презастрахователния договор преразпределяне на риска. За да възникне право за застрахователя да търси от презастрахователя припадаща му се част от обезщетението, следва да е осъществен друг юридически факт, значим за презастрахователното правоотношение – плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увреденото лице или на неговия застраховател. Както е прието и в цитираните по-горе решения на ВКС, именно плащането прави вземането на застрахователя към презастрахователя ликвидно и изискуемо, а предвид разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД моментът на извършването му поставя и началото на погасителната давност за неговото упражняване.
При напълно изяснена фактическа обстановка по делото съставът на Софийски градски съд е направил незаконосъобразен извод за погасяване по давност на претендираното с иска на [фирма] вземане. Между страните не е съществувал спор, че с договор за презастраховане от 07.01.2000 г. ответникът [фирма] се е съгласил да поеме за неопределен срок риска по сключени от [фирма] застраховки „Гражданска отговорност” във връзка с притежанието, ползването и управлението на МПС. В договорната клауза на чл.4.2 е уговорено, че отговорността на презастрахователя започва да тече и приключва с отговорността на застрахователя по застрахователните договори. Постигнато е съгласие презастрахователят да поеме 50 % от дължимите застрахователни обезщетения в рамките на предвидения лимит по сключените застраховки „Гражданска отговорност, заедно с лихвите върху тях и разноските по граждански и изпълнителни дела. От доказателствата се установява, че в изпълнение на влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 4947/2006 г. на Софийски районен съд [фирма] е изплатило на трето лице сумата 13 417.64 лв., включваща застрахователно обезщетение за вреди от настъпило на 06.07.2002 г. застрахователно събитие /ПТП/ по застраховка „Гражданска отговорност”, попадаща в обхвата на презастрахователния договор, ведно с лихви и разноски. Плащането е извършено на 12.03.2008 г., в който момент е възникнало право за застрахователя да претендира от презастрахователя половината от изплатената сума – 6 708.82 лв., съответстваща на дела му от преразпределения с презастрахователния договор риск от настъпване на конкретното застрахователно събитие. Моментът на плащането – 12.03.2008 г., е поставил началото на петгодишната погасителна давност по чл.392 ТЗ /отм./ за вземането на застрахователя към презастрахователя, която не е изтекла към датата на предявяване на иска – 19.10.2009 г.
Предвид изложеното, въззивното решение следва да се отмени като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК и тъй като не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция с осъждане на ответника да заплати на касатора дължимата сума от 6 708.82 лв., ведно със законните лихви от предявяване на иска до окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски за трите инстанции в размер на 2 094.83 лв., отразени в представен по делото и неоспорен списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 01.12.2010 г., постановено по гр. д. № 8703/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-В отделение, и вместо него постановява :
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], да заплати на [фирма] – [населено място], [улица], сумата 6 708.82 лв. /шест хиляди седемстотин осемдесет и два лв. и осемдесет и две ст./, дължима по силата на договор за презастраховане от 07.01.2000 г. във връзка с изплатено застрахователно обезщетение за вреди от настъпило на 06.07.2002 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 19.10.2009 г., до окончателното плащане, и сумата 2 094.83 лв. /две хиляди деветдесет и четири лв. и осемдесет и три ст./ – разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :