5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
гр. София, 19.05.2016 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари , две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при участието на секретаря Р. Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 3569/2015 година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. В. и Р. Д. К.,чрез адв. М. Д. , срещу решение №81 от 23.02.2015 по гр.дело № 1137/2014г. на Русенски окръжен съд , отменил решение № 1452/14.10.2014т на РРС и отхвърлил иска на касаторите за обявяване нищожност на договор за покупко- продажба с предмет 5/8 ид. части от недвижим имот,поради липса на предписаната от закона форма. Искът е бил основан на твърдението ,че в съдържанието на нотариалния акт липсва посочена дата на сделката,не е видно на коя дата страните са се явили пред нотариуса за удостоверяване на договора им , в противоречие с чл.580 т.1 ГПК,затова сделката е нищожна на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно , постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Не е съобразена връзката между материалноправно основание на иска и процесуалната уредба на изискванията при нотариалното удостоверяване. Ако последното е нищожно,като последица нищожна е и сделката. Датата на вписване на нотариалния акт не е част от съдържанието му,не би могла да валидира нищожност , която произтича от неизпълнение на поставени от закона условия .
Ответниците по касационната жалба оспорват същата в писмен отговор Не всички пороци на нотариалното удостоверяване водят до нищожност на сделката , а само обстоятелства ,касаещи самоличността или дееспособността на лицата, чиито волеизявления са удостоверени , сериозно нарушение при реквизитите на нотариалния акт ,каквото в случая не се твърди ,или се твърди невярно . Нотариалният акт има дата , тя е непълна но може да бъде удостоверена от други нотариални действия .
С определение №1012 от 04.11.2015г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК за да се даде отговор на решаващия за изхода на делото въпрос, нищожно ли е по чл. 576 ГПК нотариално удостоверяване с липсващо съдържание относно един от елементите на датата , поради нарушение на чл.580, т.1 ГПК , води ли това до липса на предписана в закона форма, съответно нищожност по чл.26 ал.2 ЗЗД.
Касае се за нотариален акт за сделка по чл.18 ЗЗД атакувана като нищожна от наследници по закон на една от страните В обжалваното решение Русенски окръжен съд е приел ,че пропускът на нотариуса да впише деня на издаване на нотариалния акт води до друг вид нищожност, не до нищожност по чл. 26 ал.2, изр. първо, предл. трето, ЗЗД, каквато е заявената от ищците и поради това е отхвърлил иска.
По въпроса , обусловил допускане на жалбата до разглеждане Върховен касационен съд, състав на ІІІг.о намира следното :
Нищожността по чл. 26, ал.2, изр.първо, предложение трето ЗЗД при сделка, за която законът изисква нотариална форма, е обусловена от нищожността при нотариалното удостоверяване съгласно чл. 567 ГПК . При наличие на правен интерес е допустимо, но не е необходимо нищожността по чл.567 ГПК да бъде заявена отделно с иск . Разяснение за тази допустимост е дадено с определение №364/2014г по ч гр.д №2998/2014г ІІ г.о, по реда на чл. 273, ал.1 т.3 ГПК . На въпроса води ли нищожното нотариално удостоверяване до липса на предписана в закона форма , Върховен касационен съд вече е отговорил положително с практика по реда на чл. 290 ,вр. чл. 291 от ГПК. Както е изтъкнато в решение №485/11.12.2012г по гр.д №1404/2011 ІV г.о и реш. № 143/2012 по гр.д №5604/2011г , І. г.о на ВКС, нотариалната форма за сключване на договор за покупко- продажба на недвижим имот има не само удостоверителен характер, а е и форма за действителност.Затова нотариалните действия по съставянето на нотариалния акт имат съществено значение за действителността на самата сделка. Ако те не отговарят на изискванията за валидност в случаите по чл.576 ГПК , нищожен е не само нотариалния акт, нищожна е и сделката.
Нотариалните действия са формални действия, но не при всяко погрешно или липсващо отбелязване на обстоятелства при нотариалното удостоверяване , които в съвкупност са елемент от съдържанието на нотариалния акт по чл. 580,т.1,т.3, или т.6 ГПК, е налице нищожност по смисъла на чл.576 ГПК, съответно липса на предписана от закона форма .Например, когато индивидуализацията на лицата по чл.580, т.3 ГПК е постигната предвид цялостното съдържание и единство на акта, непълнота в отделни негови части – при изписване на пълното име , личните данни , или единния граждански номер на участник в нотариалното производство , не водят до нищожност на нотариалните действия , както е утвърдено в реш. № 223/2014г по гр.д №1186/2011г, І г.о и реш. №143/2012г по гр.д №504/2011г ІV г.о, практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Същото принципно разрешение е приложимо и когато в акта липсва някой от трите елемента за дата на съставяне – по отношение на деня ,месеца или годината, ако съответната дата може да се удостовери напълно и в цялост от други нотариални действия при оформянето на сделката – екземпляри от нотариалния акт ,подреждането в специалната книга по чл.581 ГПК, вписване на акта в службата по вписвания. Включително по иск на лице,което се позовава на нищожно нотариално удостоверяване на датата в нотариален акт по чл. 580 т.1 ГПК без да е участвало в нотариалното производство , следва да се отчита и законовата възможност за добавяне или поправка на акта по реда на чл.579, ал.3 ГПК, дори когато сключилите сделката страни не са намерили поправката ,или допълването за наложително и не са го поискали. Институтът на чл.579, ал.3 ГПК налага изискванията по чл.580 ГПК, във връзка с чл. 576 ГПК да се тълкуват в полза на действителността.
По касационната жалба :
Предвид изложеното по правния въпрос ,в обжалваното решение въззивният съд е достигнал до правилен краен извод , но изграден при мотиви, които в една част не могат да бъдат споделени .В противоречие с установената практика на ВКС е разбирането на въззивния съд , че релевирания от ищците пропуск при нотариалното удостоверяване – непълна датата в нотариалия акт , , е извън обстоятелствата по предявения от тях иск по чл.26, ал.2, изр.първо , предл трето ЗЗД като друг вид нищожност и поради това искът им следва да се отхвърли , дори евентуално нищожност по смисъла на чл. 576 ГПК да има.
Върховен касационен съд ІІІ г.о намира , че в случая не е налице нищожно нотариално удостоверяване , което да опорочи изискването за форма съгласно чл. 18 ЗЗД и съответно да доведе но нищожност на сделката поради това, че при оформянето на договора за покупко- продажба на ид. части от недвижим имот , на страница първа ред първи от нотариален акт №044 ,том ІІ рег. № 3070 по нот. дело №164/2010г на Нотариус Л. Ш. , не е попълнен ръкописно – с цифри и думи, денят на съставяне . Екземплярът от нотариален акт ,с който страните по спора разполагат, безспорно е останал във вида: „Днес: ………..12.2010г /…………..декември две хиляди и десета година”, т.е касае се за пропуск на нотариуса да попълни ръкописно деня на сключване на договора.
Датата има три елемента и не е попълнен един от тях ,но самата дата на сключване на сделката, без същата да е оспорван факт, е удостоверена от други нотариални действия. Видно от попълнения печат на Служба по вписванията , актът е бил вписан на 06.12.2010г , с акт №181,т.36 от регистъра . В случая се касае за непълнота на нотариалното удостоверяване, която непълнота подлежи на поправка , или допълване с акт от същия вид . Страните по сделката , които са майка и дъщеря , не са поискали допълване по реда на чл.579, ал.3 ГПК, но това не е от решаващо значение. Прехвърлителката е починала към момента на завеждане на иска , предявен от останалите двама низходящи наследници по закон. Тъй като денят на извършване на нотариалното удостоверяване е безспорен между участниците в нотариалното производство, а по отношение на неучаствалите е установен с вписването (ищците са го посочили в исковата молба ) и тъй като се касае за поправим чрез допълване пропуск на установим реквизит на акта , а като установен , същият не дава основание за извод за допуснато нищожно нотариално удостоверяване , опорочило сделката по форма , искът е неоснователен .
Поради това , като краен резултат, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Ответниците по жалбата не установили разноски в настоящето производство .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №81 от 23.02.2015 по гр.дело № 1137/2014г. на Русенски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: