5
Решение по търг.д. №241/2011 на ВКС-ТК-ІІ ро отд.
Р Е Ш Е Н И Е
№. 60
гр. София, 07.05.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на седемнадесети април, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
и при участието на секретаря София Симеонова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №241/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение №828 от 14.12.2010 г. на Апелативен съд-П. по в.т. д. № 1033/10 г., с което е отменено решение №16/12.07.2010 г. по т.д. № 386/2009 г. на ОС-Стара Загора и вместо него е постановено друго, с което искът на жалбоподателя срещу [фирма]-гр.Стара З. за сумата от 31 531,20 лева –възнаграждение по договор за превоз е отхвърлен като недоказан по основание, ведно с акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД за сумата от 2 123,73 лева-лихва за забава върху горната сума за периода от 13.01.2009 г. до 14.07.2009 г..
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, доколкото съдът е допуснал нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на изводите по основателността на исковите претенции.
Ответникът по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
С определение №818 от 30.12. 2011 г., постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.2 от ГПК по правния въпрос: единствено товарителницата ли доказва съществуването на договор за превоз или това е може да става с всички допустими от закона доказателствени средства.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
С обжалваното решение решаващият състав на въззивния съд приема, че касаторът в качеството си на ищец по исковете за сумата от 31 531,20 лева –възнаграждение по договор за превоз и за сумата от 2 123,73 лева-лихва за забава върху горната сума за периода от 13.01.2009 г. до 14.07.2009 г. не е доказал наведения от него правопораждащ факт: наличие на договор за превоз. Това е така, доколкото единственият двустранно подписан документ, представен и приет като доказателство по делото, е данъчна фактура №62 от 12.01.2009 г..В същата е отбелязано само, че процесната сума се дължи за „транспортна услуга по опис”, без да се посочва нито превозното средство, с което се извършва, нито уговорен маршрут, вида на товарите и единичните цени на превозите. Тези характеристики на превозното правоотношение фигурират само в едностранно подписания от самия ищец и представен по делото опис, който като едностранно подписан частен документ е непротивопоставим, относно своето съдържание на насрещната страна. На второ място е прието, че изобщо не се доказва и самото изпълнение по договора за превоз, доколкото в цитираната данъчна фактура не е отбелязано изобщо времето, в което е извършен или следва да се извърши превозът, нито се установява приемането на товара от страна на товарополучателя. Съдът е игнорирал като доказателства за извършения превоз и представените и приети по делото пътни листове,като едностранно съставени от самия ищец частни документи, както и поради изразеното от вещото лице по изслушаната техническа експертиза за това, че същите са съставени след извършването на описаните в тях превози. Извършването на съответните превози не се установява, според решаващия орган и от показанията на тримата разпитани свидетели.
Според съдебния състав постановил обжалваното решение, при липсата на установяване на тези факти данъчната фактура, макар и двустранно осчетоводена и при ползван по нея от самия ответник данъчен кредит по ЗДДС не би могла да докаже сама по себе си наличието на конкретен договор за превоз, който да обвърже ответника като възложител по него, тъй като това следва да става с товарителница, съгласно чл.50 ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.Пр./ , която да бъде оформена , съгласно чл.53 ал.1 , т.4 и т.9 от същия закон.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: единствено товарителницата ли доказва съществуването на договор за превоз или това е може да става с всички допустими от закона доказателствени средства, настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ ро т.о. споделя изцяло становището изразено от съдилищата в приложените към изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК съдебни решения: Р № 909/10.06.2008 г. на ОС-Пловдив по гр.д. № 21/2008 и Р от 11.03.2009 г. на СГС по гр.д. № 3336/2007 г., в които се приема, че превозният договор е неформален, консенсуален и сключването му може да се доказва с всички предвидени от закона средства, а не само с товарителница. Този отговор следва и от самата формулировка на чл.61 във връзка с чл.50 ал.1 от З., според която условията на договора за превоз и получаването на товара се удостоверяват от товарителницата до доказване на противното, от което следва, че последната не е единственото доказателствено средство за доказване на тези факти.
По основателността на касационната жалба и на предявените искове:
Касационната жалба е основателна.
От страна на [фирма] – [населено място] са предявени искове за сумата от 31 531,20 лева –възнаграждение по договор за превоз и по чл.86 от ЗЗД за сумата от 2 123,73 лева-лихва за забава върху горната сума за периода от 13.01.2009 г. до 14.07.2009 г.. Претенциите се основават на наличие на договор за превоз, въз основа на който е издадена данъчна фактура №62 от 12.01.2009 г. двустранно осчетоводена и при ползван по нея от самия ответник данъчен кредит по ЗДДС. В същата е отбелязано, че процесната сума се дължи за „транспортна услуга по опис”. Последните характеристики на превозното правоотношение: превозното средство, с което се извършва, уговорен маршрут, вида на товарите и единичните цени на превозите фигурират в изготвения от самия ищец и представен по делото опис, според който ищецът следва да извърши превоз на пет багера и един валяк по маршрут: Ст.З. –К., съответно в участъка [населено място]-гр.К. и обратни курсове срещу възнаграждение възлизащо на сумата отбелязана във фактурата, която с начислен ДДС възлиза на 31 531,20 лева. Съдържанието на описа съответства с това на съответните пътни листове и на показанията на разпитаните свидетели. Самото изпълнение по договора от страна на ищеца като превозвач се установява от представените и приети по делото пътни листове-6 броя , съставени и подписани от водачите на камиони, в съответствие с приложение №14 към чл.89 от Наредба №33 / 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ, данните от които кореспондират с показанията на тримата разпитани свидетели. Изразеното от вещото лице по изслушаната техническа експертиза съмнение за това, че тези документи са съставени след извършването на описаните в тях превози е нещо, което първо: не е от неговата компетентност и второ: не е мотивирано, поради което и по никакъв начин не би могло да рефлектира в насока пренебрегване на другите доказателства за извършването на процесните превози, а именно-показанията на свидетелите и редовно осчетоводената фактура с използван от самия ответник данъчен кредит, с които пътните листове по своето съдържание напълно кореспондират.
С оглед изложеното е налице доказването на взаимно поети от страните задължения за превоз на съответните товари по посочения маршрут срещу заплащане на договореното възнаграждение и изпълнение от страна на ищеца на неговите задължения като превозвач, което от своя страна е основание за заплащане на възнаграждение за извършения превоз от товародателя, съгласно чл.372 ал.1 от ТЗ, според която правна разпоредба товародателят плаща възнаграждение при сключването на договора, ако не е уговорено друго. Ето защо искът за заплащане на възнаграждение на превозвача се явява основателен и доказан до размера на исковата сума. Върху така дължимата главница се дължи и лихва за забава от датата на самата забава, която съгласно горецитираната разпоредба във връзка с тази на чл.84 ал.1, предложение 1 от ЗЗД се дължи от датата на сключването на договора: в случая това е датата на издаване на двустранно подписаната фактура -12.01.2009 г., която е осчетоводена веднага от страна на ответника и по която данъчния кредит е ползван от страна на последния. От тази дата до датата на предявяване на иска 14.07.2009 г. възлиза на 2 123,73 лева, съгласно приетото заключение на счетоводната експертиза.
При тези констатации обжалваното въззивно решение се явява постановено при материална незаконосъобразност, доколкото се основава на неправилно приложение на чл.61 от Закона за автомобилните, относно изключителната доказателствената стойност на товарителницата относно съществуването и елементите на превозното правоотношение, което е довело до необосновани изводи по основателността на исковете. Ето защо, решението следва да се отмени като неправилно, съгласно чл.293 ал.2 от ГПК като ВКС дължи произнасяне по същество на спора в насока уважаване на така предявените обективносъединени искове.
Относно разноските:
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се понасят от страна на ответника при уважаване на исковете. От страна на ищеца са заплатени следните разноски: 3 350 лева-адвокатски хонорар , 1312 лева-държавна такса, 75 лева за вещо лице и 36 лева допълнителна държавна такса пред първа инстанция, 4080 лева-адвокатско възнаграждение в производството пред втора инстанция и 3400 лева-адвокатско възнаграждение и 802 лева-обща държавна такса в производството пред ВКС, сумата от които следва да се заплати от ответника на ищеца, доколкото същите са своевременно претендирани във всяка една инстанция и реално направени.
Настоящият състав счита за неоснователно възражението на ответника по касационната жалба по реда на чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на възнаграждението за адвокат в производството пред ВКС, доколкото минимумът на размера на същото възлиза на 3 368 лева, съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. във връзка с параграф 2 от ПЗР на тази наредба, а договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е 3400 лева.
Водим от горното ВКС, състав на Второ търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №828 от 14.12.2010 г. на Апелативен съд-П. по в.т. д. № 1033/10 г. и вместо него постановява
ОСЪЖДА [фирма]-гр.Стара З. да заплати на [фирма] – [населено място] сумата от 31 531,20 лева –възнаграждение по договор за превоз, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 14.07.2009 г. до окончателното плащане, както и сумата от 2 123,73 лева-лихва за забава по чл.86 от ЗЗД върху горната сума за периода от 13.01.2009 г. до 14.07.2009 г..
ОСЪЖДА [фирма]-гр.Стара З. да заплати на [фирма] – [населено място] сумата от 13 055 лева- разноски по делото общо във всички съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: